Боклукчията е господар на Кайро
Замалек е един интересен и луксозен квартал на Кайро, позициониран на дълъг и тънък остров близо до Нил. Обикновено там се настанява средната и по-заможната класа от жители. Повечето сгради не са в най-доброто си здраве, но не са лишени от лукс. Повечето са строени около 20-те и 30-те години на миналия век, а някои от фасадите продължават да повтарят визията на стила Арт Деко. Пред всяка къща има сериозна ограда от тел, която се разпръсква под формата на паяжина.
Същата може да се забележи върху входната врата, балконите, верандите и дори по перилата. Никой няма представа защо се налага този мотив, повечето сгради са на една и съща възраст и използват едно и също време. Повечето собственици на домове ги наследяват през последната революция на Египет от 1952 г. Тогава Гамал Абдел Насир въвежда сериозен набор от социални и икономически полици и правителството успява да прогони голяма част от бизнесмените. Някои от къщите вече се притежават повече от половин век, но мнозина не познават оригиналните собственици.
Странно е, че асансьорите датират от същото време, от което е и самата сграда. Повечето имат популярната преграда за защита, а процепът е толкова голям, че остава само прохладата и мракът от асансьорната шахта. Повечето асансьори са построени от старо дърво, напомнящо на византийски саркофаг. Логично е, че безопасността е последен приоритет, дори за скъпите квартали на Египет. Последните опити за някаква иновация приключват в края на Арабската пролет.
Електричеството често може да липсва във всеки дом, а поне през седмица няма и вода. Новите посетители и наематели срещат доста затруднения и не винаги приемат системата, поне през първите 6 месеца. Веднъж в месеца идва човек, който иска да прегледа газомера в кухнята и след това издава бележка, която трябва да се плати на място. По същият начин минава и човек, който да провери изразходваната електроенергия и да таксува за нея. Нито един от служителите, поне през 2010 г. не носи униформа и не се идентифицира по никакъв начин. Най-странното, както един чужденец би забелязал, тези хора се появяват по всяко едно време, без да се интересуват дали е ден или нощ.
Процесът за събиране на боклук в луксозния квартал е особено мистериозен. Повечето отпадъци трябва да се редят отвън, близо до кухненското отделение. Понякога може да се използва и противопожарната стъбла. В целия квартал няма никакво разписание кога минават боклукчиите. Няма описание дали трябва да се използва контейнер, торба, кашон или някакво друго средство. Чужденците понякога се изумяват от факта, че мнозина просто трупат свободно боклуци на същия този изход.
Най-странното е, че служителите се представят с по едно име – понякога е Ахмед, друг път е Саид, но най-често това е човек, който никога не е нает от нито една компания в Кайро, не е на държавна работа и практически няма никакви договорки с никого. Таксата за смет се определя между собственика и самият служител, ако изобщо е правилно да се събира така.
Някои от гостите на луксозния квартал си спомнят каква мистерия е Саид – въпросният наистина е един от агентите по чистотата. Оставя се торба на пожарния изход и точно за ден-два изчезва. Саид просто е призрак. След цял месец в невидима служба, въпросният боклукчия ще почука на вратата.
Странното е, че хора като Саид не подават ръка за здрависване, а използват лактите си, при това много преди появата на глобалната пандемия. Причината е, че не са чисти. Стайлингът на Саид не е най-привлекателният, той е облечен в торбести дрехи, макар и да има добра физика, не държи особено на външния си вид и причината за този избор е, че успява да намери правилните дрехи при боклуците на хората. Оформянето на месечната такса се оказва сложна работа, Саид не може да определи и казва, че всеки избира цената си – някои хора плащат по 10 паунда, други плащат по 100 паунда.
И най-странното е, че Саид никога не променя интервала, човек може да плати 10 паунда или да плати 100 паунда, не се приемат други цифри. Най-странното е, че таксата за услугата се определя от самия ползвател, но не може да бъде гратис. Един човек може да плати всичко в този ранг, някои заплащат по 30-40 паунда, други избират по 50-60 и т.н.
Странното е, че когато човек се запознае със Саид, който обикаля един от скъпите квартали на Кайро, той вече ще бъде видим и ще се забелязва навсякъде. Обикновено това ще е рано сутринта, когато носи огромни бали от боклуци и понякога ще се мярка през градините на по-малките кооперации, обирайки отпадъците на противопожарните стълбища.
Саид е интересна личност и като много други в този занаят, той познава клиентите си по име, поздравява ги и на фона на всички други подобни служители, особено в Европа, той винаги е усмихнат и вежлив. Приемете, че това е една особена практика и доста добра бизнес идея. Оставяте боклука си пред вратата и някой минава бързо сутрин или вечер, за да го изхвърли.
От време на време ще стане ясно, че Саид често има нужда от помощ, когато открива странни артефакти в боклука на останалите. Така например има нужда от помощ, когато открива специална кутийка с виагра от Китай. Логично е, че освен тях, Саид е открил и сериозно количество порно списания. Оказва се, че старецът, чийто боклук събира, е бил бивш посланик. Саид дори знаел и колко пари точно имал в банковата си сметка – 4 милиона и 44 долара. Това поне прочел в едно от банковите извлечения, изхвърлени в кофата за боклук. Някои от интересните открити съкровища са стара 35 мм камера Киев.
Саид покрива около 400 апартамента в дузина сгради и работи с идеята, че може да сортира, рециклира и печели от този бизнес. Толкова е учтив, че когато се изхвърля храна и има забравени прибори, той ще почука на вратата, за да ги върне. Саид, както и мнозина други служители в този квартал, практически изпълняват функцията на изгубено и намерено. Често връща неща, които изглеждат подозрително скъпи. Той има връзките с всички и знае къде се продава най-добрият чай, кой е домоуправителят и още много други, той е господар на улицата.
Най-важното е, че ако открие техника, винаги ще намери човек, който да провери цената в eBay. По някаква причина, този човек винаги иска да знае американската стойност и не се интересува от никоя друга цена. Ако някой алкохолик в квартала почине от прекомерна консумация, Саид събира бутилките и после проверява цената им, разбира се, не ходи с алкохола под мишница, а носи всичко в черна найлонова торба, за да не се вижда. В Египет е малко по-трудно да се пазарува алкохол, особено под зоркия поглед и дисциплината на околните. Това не пречи да се продава алкохол по този начин, както и да се изкарват пари.
С други думи ще видим, че този човек е господар на квартала и не просто знае тайните на хората, а реално печели от боклуците, продавайки, търсейки начин за препитание и използвайки всеки един наличен ресурс. Не случайно се твърди, че боклукчиите в Кайро са господарите на града, никой друг няма толкова власт.
