Как Джеймс Конант си уреди коледна вечеря със Сталин и политбюро – късият разговор за заплахата от ядрена катастрофа
Само една година, преди да бъде произведена първата атомна бомба. Джеймс Б. Конант и Ваневър Буш, двама учени от проекта Манхатън, пишат до секретаря на войната – Хенри Стимсън, че веднъж след демонстрирането на ядрената мощ, няма никакви шансове САЩ да запази това оръжие само за себе си и да го използва. Джеймс и Ваневър са на мнение, че светът ще иска да знае формулата на ядрения апокалипсис и същата няма да бъде тайна. Съмнението, че останалите страни ще попълнят арсенала си и ще поставят рекорд за осигуряването на ядрени бойни глави, практически кара всички да се включат в играта.
Странното е, че и двамата са на мнение, че формулата трябва да бъде предоставена на всички държави, но само с идеята, че ще има международно съгласие за контрол на ядреното оръжие. Те предупреждават САЩ, че веднъж след като се активира тази бомба, следващите стъпки към въоръжаване и създаването на нова опасност. Светът, както те казват, никога няма да бъде в безопасност.
Тяхното съобщение е игнорирано и днес Северна Корея поставя световен рекорд по въоръжаване, тестване на балистични ракети и прицелване към Южна Корея, Япония и околните страни. Никой не е вярвал, че това ще се случи, но вече се случва.
На 24 декември 1945 г. войната върви към своя край. Москва е посипана със сняг, макар и войната да е приключила, СССР все още смята, че има военни действия. Повече от 27 милиона руснаци губят живота си в битката срещу нацизма, около 1/3 от приходите на страната са изгубени. Джеймс Конант е един от американците, които по това време се намират в Москва и в собствения си дневник ще напише, че руснаците са издържали теста на времето и сега трябва да се възстановят.
Той е един от хората, които са поканени да присъстват на официалната церемония на Кремъл. От 1917 г. всички златни орли са премахнати, а Ленин ги замества с червени звезди на новия комунистически режим. След него идва Сталин и доказва, че човек няма граници, когато става въпрос за извършването на престъпления. Сталин иска да направи официална церемония и да отбележи победата. Логично е, че никой не празнува Коледа, защото СССР вече е премахнал религиозните празници от календара.
Празничната вечеря се дава именно в карнавалната зала. Американският секретар на щата – Джеймс Франсис Бърнс и външния министър на Великобритания – Ърнест Бевин, заемат своите места близо до Сталин и са в делегацията на още 12 поканени. Вячеслав Молотов също е в залата заедно с други кадри от политбюро. Руснаците се стремят да впечатлят гостите си с хайвер, говеждо, телешко и много други деликатеси. На масите са поставени сребърните прибори и дългите маси чакат всички със своите вкусотии. Що се отнася до алкохолът, той е водопад на разнообразието.
С настаняването на гостите ще започнат и тостовете, а по стара руска традиция, същите трябва да чакат дори ред, за да могат да предложат на своите колеги по-добри възможности. Ако се пие за здраве, руснаците пълнят чашата до ръба, без значение как точно протестира един гост.
Последният човек, който се опитва да се задържи на крака, е Бърнс. Той се стреми да говори за атомни полици, но неговите съветски колеги правят всичко възможно, за да избегнат срещата и да не говорят със запада, докато те все още имат ядреното предимство. На тази среща няма да има никакво развитие, британците и американците – официалните гости, няма да имат шанс да повдигнат темата. Домакините ще говорят за най-различни други проблеми, но няма да повдигат изобщо въпросите, а темите ще бъдат по-общи и ще игнорират всички опити за преговори. Молотов е господар в идеята да протаква всичко, все пак е имал тази възможност с Хитлер и няма никакви проблеми да приложи това на посланици и представители от друга страна.
Хари Трюман също губи доверието си към Бърнс. По думите на американската преса, Бърнс е бил нещо като втори президент на САЩ. Хенри Стимсън също е опитен парламентьор, който няколко пъти напомня, че атомната бомба ще промени завинаги правилата на играта и е грешка, че може да се използва като лост за външно напрежение.
САЩ знае, че трябва да има спогодба и решение по въпроса за самата бомба. Стимсън е на мнение, че трябва да има решение, американската армия не трябва винаги да заплашва с това оръжие, защото точно то води до мотивацията на руснаците да я произведат колкото се може повече.
Бърнс решава, че трябва да направи по-сериозна крачка и да върне своя дипломатически триумф. Единственият му вариант е да се насочи към директна атака на противника. По тази причина пътува до Москва с надеждата, че ще срещне директно Сталин! С помощта на малко късмет и факта, че руснаците имат предимството на домакини, той очаква да развърше някой друг език.
Ситуацията в Москва не е особено добра. Молотов не помага по никакъв начин, а пречи, той настоява да се прекрати темата, защото СССР така или иначе няма никакво намерение да бъде притискана и да се съобразява със САЩ. В Постдам и Лондон няма нито един член на съветската делегация, който да се интересува от въпросната бомба. Не се трогват и от предложението да е създаде комисия за контрол на атомното оръжие. Никой не иска да се сподели ядрената тайна или да се инспектира производството.
Изненадата на Конант е, че руснаците нямат претенции и избягват темата, не спорят и не се опитват да наложат себе си, както обикновено се случва. След пристигането на Конант в Москва, нито един учен не се среща с него, неговото гостуване е описано в пресата, но никой не се интересува от интервюта или снимки. Единствено Молотов предлага на възпитаника на Харвард да говори пред Московския университет и да разкрие ползите от атомната енергия. Поканата ще бъде оттеглена на следващия ден. Студеният душ за химика е още едно наказание, той е искал да повдигне темата пред студентите, но очевидно няма да има такава възможност.
След такава силна индикация и нежелание на Русия да се включи в подобен съвет, очевидно е, че атомната тайна е вече в ръцете им, както ще се окаже само след няколко години. Всяко действие и коментар на Русия ще показва, че те са много близо до създаването на атомна бомба, следователно пазят тишина и се преструват на хората, които нямат никакви шансове.
Конант дори не помни колко пъти е пиел алкохола на Молотов, както и колко пъти е бил на най-различни церемонии. На официалната вечеря на 24 декември, Конант ще поиска да говори със Сталин. Молотов ще се усмихне и ще каже, че американският му гост има желание да говори за по-секретни и деликатни теми, защото най-вероятно носи атомна бомба в своя пояс и е готов да направи всички на пух и прах. Тези думи ще накарат Сталин да скочи и да заяви гневно, че това е сериозна тема и никой не трябва да се шегува. Сталин се обръща към Конант и заявява, че не е физик, няма никаква представа как работи атомната бомба и практически не е подготвен да говори по тази тема. Единствената молба на стоманения ще е свързана с факта, че това оръжие трябва да води до мир, а не до още война. След това се вдига поредният тост.
До края на вечерта ще стане ясно, че Молотов няма да говори на масата, никой няма да го поглежда и той самият ще пази абсолютната тишина. Малко след това ще изчезне и няма да се върне на масата. Конант се изправя и вдига тост, благодари на Сталин и признава Молотов за един добър комик, който обаче казва истината в своята шега. Обръща се към Сталин с думите:
„Не нося силата на ядрената енергия в джоба си, но мога да кажа на учените на Русия, както и на другите страни, които са представени тази вечер, че заедно работихме за общата победа. Доверявам се, че с общи усилия и ефективна работа, можем да работим за мира, който ни предстои.“
Преди да си тръгне, Сталин ще помоли химикът да остане за момент. Сталин е доста по-нисък и стои малко по-далеч, за да гледа своя гост в очите. Конант не чува нищо ново, с помощта на преводач, Сталин ще обясни, че адмирира успеха на американските учени и отново ще се надява на мир, а що се отнася до тоста, той определено е бил честен. След това всички западни гости ще се съберат в сградата на Спасо и ще смятат, че са променили хода на историята. Никой не е виждал Молотов наритан в ъгъла до този момент.
66-годишният диктатор много добре знае, че това е най-силното оръжие в света и очевидно се страхува, но не за дълго. В следващите месеци ще очакват включването на СССР във въпросната комисия и очакват проблемите да бъдат решени завинаги. Експертите на ССР в двете делегации ще бъдат много спокойни и готови да съдействат относно налагащите се правила. Бърнс дори вижда капка оптимизъм в цялата сага. Започва да пише и съветските закони относно съхраняването на атомно оръжие.
Конант не е толкова оптимистичен. Атмосферата на събитието не го е направила по-щастлив от факта, че може да се стигне до решение. След втората атомна бомба е ясно, че всички са готови да сложат край на Втората Световна война. Русия никога не успява да стигне до Япония, за да предяви някакви претенции. Конант продължава да смята, че всичко е поредната измислица и опит за печелене на време. Надеждата му е, че поне ще се стигне до някакво споразумение в следващите дни.
Той самият смята, че Русия ще има бомба между следващите 5 или 15 години. Това е времето, в което монополът на ядрените сили ще приключи. Ето защо смята, че комисията трябва да съществува и да заработи по-бързо. Не трябва да отричаме факта, че точно след четири години ще се случи точно това. Русия ще демонстрира своята ядрена сила и ще бъде заплаха през следващите близо 50 години. С това си гарантира воденето на войни и влияние върху всички останали държави в своя пояс. Атомната бомба на Русия ще бъде един сериозен фактор за влияние, който и до днес не бива да се подценява.
