Плаващите хора на Хонконг

През 50-те години на колониалното правителство на Хонконг и малко преди началото на Втората Световна война, едно красиво общество се разгръща на площ от около 1600 квадратни километра, заемайки крайбрежието и част от водната повърхност. Наричат я колонията на короната и една от най-малките на Великобритания. Най-далечната и сухоземна посока се намира в скалистия архипелаг и може да се достигне само с помощта на лодка.

По това време и самата популация на малката територия е около 3 пъти по-голяма, отколкото площта, която заема. Ето защо с малко повече желание, британците решават да направят преброяване, което се случва за първи път от последните 30 години. Локацията е била известна и като лагер за бежанци по време на китайската комунистическа революция, както и към края на Китайската гражданска война през 1949 г. Хонконг е урбанизиран и вече има достатъчно села, които вече са пренаселени и малцина искат да се задържат повече в територията. Освен това, комуникацията с местните жители също не е особено очарователна, все пак, те продължават да говорят на свой местен език и понякога не комуникират с новите пришълци.

И ако има една добавка, на която трябва да се обърне внимание, това е така наречената су сенг ян – водните хора. Те живеят на кантони и често ги наричат танка, като обикновено дразнят и местните жители още от 1881 г. Смятат се за отделна етническа група и вече няколко поколения живеят във водата, използвайки малки лодки и различни плаващи боклуци.

Популацията е известна с това, че се изхранва предимно с риболов, но понякога работят като по-далечен фар за моряците, насочват цивилни и бойни кораби около заетото пристанище на Хонконг, както и други подобни комунални услуги. Твърди се, че никога не се връщат на сушата, а ако някога се случи чудото, повечето хора започват да страдат от морска болест – за тях е немислимо да ходят по твърда повърхност, без да има полюшкване от водата.

Като малко по-далечна точка от сушата, тази територия е основна търговска точка и много често носи необходимите провизии до брега, където да се разтоварват. По това време Китай се развива икономически и може да произведе абсолютно всичко. Въпреки недоволството, Хонконг не може да игнорира тази колония от номади и във времето дори я приема.

Великобритания държи територията и я смята за престижен брилянт в своята корона, особено след като търговията се развива. Единственият проблем е, че дори британците не знаят много за нея и трябва да я представят като нещо ценно и необходимо.

Отношението към плаващите хора не може да се смята за особено добро. През 1901 г. има доста проблеми, включително налагането на нови закони, използването на водна полиция и дори налагането на цензура. Преброяването на жителите е на второ място, първото е запазено за лодките. Поставят се бели отличителни знаци, създава се архив на броя плавателни съдове и след това започва преброяването на хората.

Първият опит за определяне на популацията е провал, повечето обитатели не могат да четат и пишат. През 1921 г. преброяващите ще питат за националност, а не за родно място, което да им предостави такава. На този въпрос, малката колония се обърква доста сериозно и ще покаже само дома си, което води до още повече проблеми. Ако се говори за години, тези хора нямат представа как да ги броят, те не правят разлика между традиционния календар и лунния.

През 1961 г. има същите проблеми, ОН насоява да се определи територия и да се избере човек, който да представлява хората. Освен бяла маркирковка върху лодките, сега трябва да има и червена боя. Започват да летят хеликоптери, които да снимат случващото се от високо. Преброяващите се опитват да сравнят данните от лодките и от това, което се вижда от въздуха. По думите на К.М.А. Барнет, разликите са минимални.

През 1966 г. се прави втора снимка от въздуха за картографиране, още една следва и през 1971 г. Модерното заплашва плаващите хора и те са съгласни да бъдат преброени. Другата причина за съдействието е, че повечето имат пълната свобода да се измъкнат по всяко време със своите лодки.

По данни на архивите, колонията никога не е имала някакви престъпления или нарушения на закона, всички са се опитвали да съдействат, а освен това били и гостоприемни към някои от официалните представители.

От 1961 до 1971 г. по радиото се говори за официалното преброяване и очевидно точно тази история е успяла да помогне на всички да се справят с исканията. В началото на този период, радиото постоянно подваря, че плаващите хора имат нужда от учебници и книги, за да се образоват. През следващото десетилетие ще бъдат доставени учебници, организира се транспорт до училищата и много други. Накрая дори се кара и по-голяма лодка, която да служи като училище.

Защо британците пазят толкова добро отношение с тази малка колония и какво точно е носила за тях? Плаващите хора са били особен и добър източник на информация, когато стане дума за Китай. Мнозина са били част от имперската бюрокрация, когато са прокудени от Китай и са формирали тази фракция. В много отношения, това е точката, която знае всичко за Хонконг и за Китай, а ако британците плащат достатъчно, почти всяка една стока може да бъде изведена, при това без такси и ограничения. Най-голямата победа е именно през Първата Опиумова война. Малките лодки могат да направят чудеса и ако плават в точното време, властите не могат да спрат пратките с ценния опиум.

Парите се появяват много по-късно, когато хора от Лоо Аква решават да инвестират малко от средствата си в близките градове. Преди войната, преброяването посочва, че около 17.2% от хората са успели да се преместят на суша, но само 2.3% от тях са имали британски паспорт. 35.4% са били собственици на земя от новите територии, а някои от останалите са идвали директно от Китай.

Данните за този период показват, че не може дори да се говори за приятелство или нужда от сътрудничество. Никой не знае в какво настроение са домакините по време на преброяване, все пак и местните власти имат влияние върху тях.

На финалът става ясно, че номадите няма да влязат в архиви. Друг интересен факт е, че ще останат без територия, гражданство или други по-интересни фактори като държава. Странното е, че продължават да живеят по този начин, урбанизират се до степен, в която могат да заменят радиото с телевизор, но остават едно от много дивите места в света. Накрая не са и колония на никого, като отказват да съществуват на картата.