Макемаке е планета-джудже, но няма нищо общо с Македония

Нашата слънчева система е известна с колекция от по-малки звезди и планети, които помагат за оформянето ѝ. Имаме познати планети и луни, но около тях кражат и други тела, на които можем да обърнем внимание. Сред тях е и един аутсайдер на име Макемаке (правилното изговаряне е Mah-keh-Mah-keh).

Това е планета джудже, която живее малко по-далече от нашата слънчева система. Планетата е открита официално на 31 март 2005 г. от екипа на Майкъл Браун и Д.Л. Брановиц от обсерваторията в Калифорния. Откритието е направено с изследването на транс-Нептунските обекти – известни са с това, че живеят около Нептун. Наричат я „великденско зайче“, защото е толкова малка и се доближава до самия празник през 2005 г.

През 2008 г. Макемаке ще бъде разгледана още по-детайлно и ще получи статуса на планета-джудже. Кръстена е на бога на плодородието и на култа към човека-птица. В митологията Рапа Нуй има такъв персонаж, който се почита специално на Великденските острови. Това е четвъртата планета-дждже, която е локализирана и третата от клас „плутоид“. Плутоидите са планети, които са открити по-далече от слънцето, отколкото самият Нептун. Единствената планета-джудже, която не е част от този клас е Церез, която е локализирана в астероидния колан.

Макемаке се намира в колана на Куйпер, регион отвъд орбитата на Нептун, където се откриват малки ледени тела. Макемаке следва друг път около слънцето и ѝ трябват около 310 земни години, за да обиколи соларната система. Това е нормално за всички планети и обекти в този колан.

Диаметърът ѝ е около 888 мили или 1430 километра. Макемаке е по-малка от Плутон, но остава една от най-големите планети-джуджета, които са откривани до този момент. Нейната повърхнозт е от замръзнал метан, което я прави и малко по-червена за хората, които са я изследвали. Изградена е от скали и лед, няма абсолютно никакъв живот и температурата ѝ е около -243 градуса по Целзий.

Тънката ѝ атмосфера включва азот и най-вероятно метан. Интересен факт е, че докато минава покрай една от най-далечните звезди, учените не успяват да забележат някаква атмосфера, която да подсказва, че има форма на живот. Другият проблем е, че в следствие на нейните качества, приближаването до слънцето може да я унищожи.

Телескопът Хъбъл успява да забележи и луна на Макемаке, която е открита през 2016 г. Малката луна се намира на около 175 километра в диаметър от орбитите на планетата и е на около 21 хиляди километра. Логично е, че тя е в пъти по-тъмна от Макемаке и най-вероятно има още по-слаба атмосфера. Допуска се, че луната се е формирала след отчупване от самата планета, но това се е случило преди хиляди години. Допуска се, че причината може да е сблъсък с други елементи в галактиката.

След откриването на тази планета, както и редица други джуджета като Ерис и Хаумеа, най-вероятно ще изискват и преразглеждане и по-точно описание на самата идея за планети-джуджета. Обектите са с размерите на Плутон и често се намират именно в колана на Куипер, което автоматично прави разликата между малки обекти и планети.

През 2006 г. има спогодба, че ще се въведе нова категория – планети-джуджета. Един от критериите е, че това трябва да е планета с чиста орбита, следи в слънчевата система и други допълнителни елементи. За съжаление Плутон няма точно това.