9 проклятия за крадците на книги от Средновековието и след това

Може да изглежда крайно да заплашваш с бесило за кражба на книга, но това е само един от многото примери за проклятия в книгите към хора, които смятат да ги задигнат. Преди изобретяването на печатарството цената на една книга е могла да бъде огромна. Както обяснява медиевистът Ерик Квакел през 2015 г., да откраднеш книга по онова време е било по-скоро като да откраднеш нечия кола днес. Сега имаме аларми, а тогава са имали вериги, сандъци… и проклятия.

И тъй като разцветът на тези проклятия настъпва през Средновековието в Европа, те често са подправямни с адски мъки от рода на Дантевите.

Най-ранните датират от VII в. и се появяват в латински, местни европейски езици, арабски, гръцки и др. В някои случаи продължават да съществуват и в епохата на книгопечатането, като постепенно изчезват с увеличаването броя на книгите.

Сега ще ви предлоцим 9, които отразяват добре вкуса на този странен обичай.

„Да се пече в тиган“

Арнщайнската Библията в Британската библиотека, написана в Германия около 1172 г., има предвид особено ярко мъчение за своя крадец: „Ако някой я открадне: нека умре, нека бъде изпечен в тиган, нека го застигнат падаща болест [т.е. епилепсия] и треска, нека бъде измъчван и обесен. Амин.“

„Още по-лош край“

Френско проклятие от XV в., представено от Марк Дрогин в книгата му „Анатема! Средновековните книжовници и историята на книжните проклятия“ има позната структура тип ако-няма-боб-халва-да-взема-ли:

„Който открадне тази книга
ще бъде обесен на бесилото в Париж,
А ако не бъде обесен, ще се удави,
А ако не се удави, ще изгори,
А ако не изгори, ще го сполети още по-лош край.“

„Най-светият мъченик ще бъде обвинител“

В „Средновековна книга“ Барбара А. Шайлор записва проклятие от Североизточна Франция, намерено в „Historia scholastica“ от XII в.: „Петър, от всички монаси най-незначителният, даде тази книга на най-благословения мъченик, свети Куентин. Ако някой я открадне, нека знае, че в деня на Страшния съд самият най-свети мъченик ще бъде обвинител срещу него пред лицето на нашия Господ Иисус Христос.“

„Да му се извадят очите“

Дрогин записва и това проклятие от XIII в. от ръкопис във Ватиканската библиотека, както отбелязва Medievalists.net. То бързо ескалира.

„Завършената книга пред теб лежи;
Скромният книжар не критикувай.
Който отнеме тази книга
Дано никога не погледне Христос.
Който открадне този том,
ще бъде убит като проклетник.
Който се опитва да открадне този том
да му се извадят очите, да му се извадят очите!“

„Проклет и прокълнат завинаги“

Проклятие в книга от една църква в Италия от XI в., забелязано от Квакел, предлага на потенциалните крадци възможност да се поправят: „Който вземе тази книга или я открадне, или по някакъв зъл начин я изнесе от църквата „Света Цецилия“, нека бъде проклет и прокълнат завинаги, освен ако не я върне или не изкупи вината си.“

„Заслужаваш това нещастие“

Това книжно проклятие е написано на комбинация от латински и немски език:

„Да откраднеш тази книга, ако се опиташ,
За гърлото високо ще висиш.
И гарвани ще се съберат наоколо
за да намерят очите ти и да ги извадят.
И когато крещиш „о, о, о, о!
Помни, че си заслужил това нещастие.“

„Прокълнат от устата на Бога“

Това проклятие от XVIII в. от ръкопис, намерен в манастира „Свети Марк“ в Йерусалим, е написано на арабски език: „Собственост на манастира на сирийците в почитаемия Йерусалим. Всеки, който Я открадне или пренесе от мястото ѝ, ще бъде прокълнат от устата на Бога! Бог (нека бъде възвеличен) ще се разгневи на него! Амин.“

„Дано се удави“

Ръкописна готварска книга от XVII в., която сега се намира в Нюйоркската академия по медицина, съдържа този надпис: „Книгата на Жан Гембел. Ако някоя я открадне, дано се удави.“

„Бесилото ще са твоя край“

Надписът върху книга от 1632 г., отпечатана в Лондон чрез Технологичния институт в Рочестър, съдържа познат мотив:

„Не кради тази книга, мой почтен приятелю,
защото се страхувам, че бесилото ще бъде твоят край
Защото, когато умреш, Господ ще пита
къде е книгата, която си откраднал.“

БОНУС: Едно проклятие, което е твърде хубаво, за да е истина

Едно от най-заплетените книжни проклятия, намерени в интернет, гласи следното: „За този, който открадне книга от тази библиотека, нека тя се превърне в змия в ръката му и да го разкъса. Нека бъде поразен от паралич и всичките му крайници да бъдат унищожени. Нека се гърчи в болки, викайки за милост, и агонията му да не стихва, докато не потъне в разпад. Нека книжните червеи гризат вътрешностите му, а когато най-сетне за него дойде денят на Страшния съд, нека адските пламъци го погълнат завинаги.“

Уви, това проклятие, което все още често се смята за реално, всъщност е част от измама, дело на библиотекаря и писател на мистерии Едмънд Пиърсън, който го публикува през 1909 г. в своя „новооткрит“ алманах „Старият библиотекар“. Първоначално се предполага, че алманахът е дело на библиотекар от XVIII в., но всъщност е плод на бурното въображение на Пиърсън.