Как животът на Робърт Луис Стивънсън прилича на книгите му

Наред с Робърт Бърнс и сър Уолтър Скот, Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните шотландски писатели. Най-популярните му романи – „Островът на съкровищата“ и готическият „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ – затвърждават мястото му сред литературните величия, а анализ от 2018 г. показа, че той е седмият най-адаптиран автор в света. Според ЮНЕСКО пък е и 26-ият най-превеждан.

Ето няколко факта за Робърт Луис Стивънсън – чийто живот, подобно на най-известните му истории, е изпълнен както с приключения, така и с нещастия.

Робърт на 30 г.

Семейството на Стивънсън очаква от него да стане дизайнер на фарове

Стивънсън произхожда от семейство на инженери, които са проектирали повечето шотландски фарове – и от него съвсем естествено се очаква да се присъедини към семейния бизнес. През 1867 г. той започва да учи инженерство в Единбургския университет, но за жалост не изпитва ентусиазъм към материята и по-късно пише, че „по това време вече имах личната си решимост да бъда писател“.

През 1871 г. той съобщава тази новина на родителите си, но заедно се съгласяват да се върне в университета, за да учи право, в случай че не може да се издържа финансово с перото. Стивънсън завършва образованието си през 1875 г., но няма намерение да практикува право.

Въпреки че избира литературата пред фаровете, пътуванията му из Шотландия с баща му Томас, за да инспектират постройките, може би са дали вдъхновение за творчеството му. Предполага се, че островът на скелетите от „Островът на съкровищата“ е базиран или на Фидра във Фърт ъф Форт, или на Унст на Шетландските острови.

Стивънсън се влюбва в по-възрастна омъжена жена и предприема почти фатално трансатлантическо пътуване, за да се ожени за нея

Докато е във Франция през 1876 г., се среща и се влюбва във Фани Ван де Грифт Осбърн, американка, която е с 10 години по-възрастна от него, омъжена (макар и отчуждена от съпруга си) и с деца. Тя се връща в Калифорния през 1878 г., но 1 година по-късно Стивънсън тръгва от Гринок, близо до Глазгоу, на трудно пътуване, за да се ожени за нея.

Опитът му да прекоси Атлантическия океан с кораб и Америка с влак води до създаването на два пътеписа – „През равнините“ от 1892 г. и „Любителят емигрант“, публикуван посмъртно през 1895 г. Въпреки че пътуването е творчески обогатяващо, нехигиеничните условия в транспорта водят до влошаване на и без това крехкото му здраве (проблеми с дробовете). На борда на кораба се настанява във втора класа – едно ниво по-високо от тази на кормчията – тясна, смрадлива и мръсна, а във влака след това положението не е по-различно. „Казват ми, че съм изглеждал като човек на прага на смъртта“, пише той в „През равнините“, „толкова много ме беше разклатило това дълго пътуване“.

Скоро след като пристига в Монтерей, където Фани е отседнала, Стивънсън решава да отиде на къмпинг с надеждата, че свежият въздух ще възстанови здравето му, докато чака тя да се разведе. Но докато е в ранчо за кози в долината Кармел, се разболява тежко. Фермерите го спасяват, след което се премества в къща – сега музей на Робърт Луис Стивънсън – в Монтерей, за да се възстанови напълно. Когато скоро след това Фани се премества обратно в дома си в Оукланд, Стивънсън се премества в Сан Франциско, преди поредното му заболяване да го прати под грижите на Фани. По-късно Стивънсън се описва в деня на сватбата им, 19 май 1880 г., като „нищо друго освен кашлица и кости“.

Семейство през 1893 г: Съпругата Фани, Стивънсън, доведената му дъщеря Изабел и майка му Маргарет

Заради лошото си здраве търси по-топъл климат и в крайна сметка се установява в Самоа

Стивънсън, Фани и синът на Фани, Лойд, прекарват по-голямата част от 80-те години на XIX в. в преследване на топлото време и чистия въздух из Европа, за да облекчат дихателните проблеми на Стивънсън. През тези години авторът написва най-популярните си романи, като понякога приема лекарствен кокаин. След като отново живее за кратко в Америка, през 1888 г. семейството се отправя на продължителна ветроходна екскурзия в южните морета, като посещава места като Френска Полинезия и Хаваите (където се сприятелява с крал Калакауа).

В края на 1889 г. решават да се установят в Самоа (въпреки че по време на строежа на къщата си плават до места като Австралия и Нова Зеландия). Стивънсън получава името Туситала („разказвач на приказки“) и научава самоански език, като дори първоначално публикува „Дяволското шише“ (1891 г.) на този език. Вайлима, домът на Стивънсън на остров Уполу (вторият по големина самоански остров), сега е музей.

Той пише срещу колонизацията в Самоа

Животът в Самоа оказва огромно влияние върху творчеството му като го кара да пише антиимпериалистически коментари в „Справка за историята“: (1892 г.), художествените новели „Плажът на Фалеса“ и „Прилив“ (1894 г.), както и в няколко писма до лондонския вестник „Таймс“. „Виждам, че романтичното обкръжение е възможно най-лошото обкръжение за един романтичен писател“, заявява сурово колегата му Оскар Уайлд, но според изследователката Анна Факторович „историята на Самоа на Стивънсън е била значим исторически справочник и теоретичен труд за по-късните антиколониални писатели“, които „често казват, че са се учили и възхищавали на някои от произведенията на Стивънсън“.

Гробницата му, 1909 г.

Стивънсън умира на 44-годишна възраст – но това не е заради увредените му бели дробове

Само няколко години след като пуска корени в Самоа, Стивънсън умира – но изненадващо виновни за това не са белите му дробове. На 3 декември 1894 г. Стивънсън помага на Фани да направи майонеза за вечерята. „Започнах да смесвам майонезата; той сипваше олиото капка по капка“, пише Фани в писмо до приятел. „Изведнъж остави бутилката, клекна до масата и опря главата си на нея.“ 44-годишният автор е получил мозъчен кръвоизлив и умира няколко часа по-късно.

Стивънсън е погребан близо до върха на планината Вей; епитафията на гроба му е едно от собствените му стихотворения – „Реквием“.

Той подарява рождения си ден

Три години преди смъртта си Стивънсън подарява рождения си ден на 12-годишно момиче. Ани Иде, която се преместила в Самоа, когато баща ѝ бил назначен за президентски комисар, била родена на 25 декември и разбираемо негодувала, че Коледа краде светлината на прожекторите ѝ. Стивънсън решава да подари на Ани рождения си ден на 13 ноември, като дори създава фалшив юридически документ, за да очертае условията. В него се посочвало, че той прехвърля на нея всичките си привилегии за рождения ден, включително „яденето на богати меса и получаването на подаръци“.