Спортни хроники: Синът на Желязната лейди, който се заблуждаваше, че става за пилот

Когато майка ти е премиер министър на Великобритания, ти е простено да витаеш в облаците. Това важи с пълна сила за Марк Тачър – син на Желязната лейди Маргарет.

Животът му е наистина шарен, но като че ли краските в тъмно са повече. Обявяват го за превратаджия и стига до затвора, но да я караме поред.

Дебют на „Дакар“ без подготовка

Хора от близкото обкръжение на Маги Тачър определят Марк като „абсолютен неудачник“ още от младежките му години. Справя се зле в училище и няма много приятели, а след завършването се пробва в няколко бизнес начинания, които се оказват доста неуспешни.

Богата му фамилия обаче винаги го подкрепя и благодарение на нея живее охолно. Запалва се по ралитата в края на 70-те, а през 1980-а и 1981-ва участва в „24-те часа на Льо Ман“, но и в двата случая не успява да завърши. Завързва обаче контакти, които му позволяват да направи следващата крачка.

„През 1980 г. в Льо Ман един от спонсорите каза, че ще се пуснат с три коли Peugeot в „Париж-Дакар“ и ме попита дали не искам да участвам – спомня си по-късно Тачър. – Съгласих се, но не ми се струваше сериозно и даже забравих за това. Но година и половина по-късно същият този спонсор се обади и ме покани в Париж!“

Когато трябва да вземе финалното решение, Марк изпитва известни колебания, но след това решава, че шансът да прекоси Сахара на четири колела е нещо, което не е за изпускане. Проблемът е, че нито е подготвен физически, нито познава достатъчно добре автомобила. Преди старта има едва 5-6 часа за тестове, в които се оплаква, че повереното му Peugeot 504 има твърде дълго междуосие за условията, в които се провежда ралито. Но непосредствено преди старта пилотът самонадеяно заявява: „Състезавал съм се в Льо Ман и не само, така че няма да имам проблеми в това състезание.“

„Грешката“ на колегите

Странният екипаж с Тачър зад волана, Анна-Шарлът Върни като навигатор и механика Джеки преминава успешно през първите етапи на надпреварата. Но на 9 януари 1982-ра колата, управлявана от сина на британския министър-председател, изчезва.

Участници сред останалите стават свидетели на това как автомобилът закъсва заради проблеми със задното окачване. Естествено, организаторите са уведомени бързо и Тачър трябва да бъде евакуиран още същата вечер. Но работата е там, че подалите сигнала бъркат местонахождението на авариралия екип. Спасителите са изпратени на 25 километра западно от финална на специалния етап, но всъщност британското трио е точно в обратната посока – на изток…

Марк и хората му имат само около пет литра вода и скромни запаси от храна, но запазват самообладание. Разпределят провизиите си разумно и се настройват за дълго чакане.

По принцип Тачър и компания не са толкова далеч от цивилизацията, а освен това недалеч от мястото, където са аварирали, има солна мина. Британците обаче не искат да оставят оборудването си и да рискуват да се изгубят напълно. А и жегата е непоносима, което крие своите рискове, ако се тръгне към мината. Решават да чакат.

Скандал вместо лиричен финал

Търсенето от страна на организаторите не потръгва никак добре и притеснен от развоя на събитията в Африка пристига съпругът на Маги Тачър – Денис. Височайшото посещение оказва нужния ефект и в акцията се включва и алжирската армия. Със съдействието на униформените бедстващите са открити бързо, но заради пропиляното преди това време прекарват сред пясъците шест денонощия. За радост няма пострадали и всичко е наред.

Хепиенд? Изобщо не.

Тачър-младши дори не благодари на спасителите си и по някаква причина отказва да се ръкува с баща си. В резултат на това в продължение на седмици британските таблоиди разкъсват от критики „глезеното мамино синче“ за арогантното му отношение.

И това не е всичко. След евакуацията от пустинята Тачър и навигаторът му се настаняват в хотел и поглъщат огромни количества алкохол. За да потули надигналото се недоволство към сина ѝ, Желязната лейди плаща спасителната акция на алжирците от джоба си (или поне така твърди) и успокоява обстановката.

Успехи в бизнеса и преврата

Що се отнася до по-късния живот на Марк Тачър, той все пак успява да стане доста успешен предприемач. Но не и без обвинения, че получава най-изгодните договори благодарение на потеклото си. Има резон, нали?

През 2004-та обаче е осъден и влиза зад решетките, след като се доказва, че е подпомагал опозиционера в изгнание Северо Мото, който възнамерява да свали президента на Екваториална Гвинея с преврат. Плановете на революционерите се провалят и изтича информация, че Тачър е помогнал на Мото с пари, като в замяна са му били обещани преференциални условия за добив на петрол.

Марк, разбира се, отрича участието си в заговора. Признава, че е превел средства, но просто е искал да помогне на Мото да се върне в страната и не е знаел за плановете му за насилствено завземане на властта.

Тачър е арестуван в Южна Африка и шест месеца по-късно е осъден на четири години пробация, както и глоба в размер на 265 хил. лири. Последното не смущава съня му особено. Състоянието на Марк по онова време се оценява на над 60 млн. лири.

Маги Тачър си отива през април 2013 г., а един от съветниците на Желязната лейди казва, че когато Марк е бил признат за виновен в подготовката на преврат в чужда държава, майка му е „изпитала дълбоко чувство на срам“…