Единственият банков обир по време на Соц-а

Престъпността по време на социалистическия режим в България, може да се смята за изкоренена. Поне това твърдят някои от преживелите този режим. Често се разказват и най-различни легенди, че човек не заключвал жилището си и колата си. Подобно истории са известни, особено след като повечето жители така или иначе няма какво да вземат от своя съсед. Равенство в мизерията не е точно най-доброто решение, спрямо равенство в охолството. Второто, най-често, се практикува от партийните кадри, но това е история за друг материал.

В историята на социализма в България, престъпността, поне по твърдение на тогавашният държавен апарат, била сведена до нула. Единственият банков обир, който се разиграва през далечната 1984 г. и показва, че не всички искат да бъдат толкова равни, колкото и с другите. Историята се развива в края на януари в Хасково, когато близо до клон на БНБ, 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев, са паркирали своята крадена „Лада“. Двамата все още са невидими за „Народната милиция“ – биещото сърце на партията. Зад гърба си имат няколко успешни обира в региона и са успели да натрупат печалба от близо 9 хиляди лева. Осъзнавайки, че дори богатият не може да разгърне своята дейност, профукват всичко по родното Черноморие и в един момент са гладни за следващия си голям удар.

Откраднатият автомобил е със сменена регистрация от Кърджали. Докато чакат в автомобила си към 8 часа вечерта, покрай тях минава и бившият старшина на милицията – Желязко Найденов. Паркираният автомобил стои на странно място, но той така и не поглежда регистрацията на колата. Към 9 без 20 вечерта, пред клона на БНБ паркира москвич-комби, превозващ всички дневни приходи от „Търговия на дребно“. Въпросната сума към този момент е 182 хиляди лева.

Рутината е успяла да вземе превес във всекидневните курсове на невъоръженият пазач Стамо Кралев, който носи парите на гръб в голям брезентов чувал. От другата врата слиза и касиерката, която трябва да предаде парите на БНБ. Атанасов и Славчев атакуват моментално противника. Кралев все пак се съпротивлява, но единият мъж използва метална щанга и с няколко удара го сваля на земята. Постовият служител на БНБ също е атакуван, макар и да разполага със служебно оръжие. След неговото неутрализиране, парите, извършителите и въпросната Лада, изчезват безследно.

Изненадата на всички е огромна и извършеното престъпление ще накара тогавашната власт да ангажира всички възможни сили, за да намери извършителите. Мобилизирани са ДС, полиция, армия и други криминалисти на високи постове, които да намерят извършителите. Най-голямата трагедия за властта е, че престъплението се случва в деня на поредната конференция на БКП в Хасково.

По тревога се ангажират всички сили, като се завардват всички изходи на града. Започват масови разпити на криминално проявените в страната, макар и повечето да нямат нищо общо със случая. Информацията е минимална, а единственото, с което полицаите разполагат са: щангата на единия от нападателите, перуката, една следа от подметката и маска, направена от крачол на анцунг.

Отпечатъци не могат да се вземат, а въпросният регистрационен номер на возилото, практически не съществува. Всички граждани са призовани да съобщят, ако забележат нещо подозрително.

Един от жителите на вилната зона на Хасково – Куба ще забележи автомобила в двора на предприятието „Тих труд“ и по всичко личи, че е изоставена. Собственикът ѝ също ще я потърси в тогавашната милиция и ще съобщи, че неговият гараж е отворен, но колата липсва. Самата машина е с изваден стартер, но се оказва, че същият лежи грижовно запазен на задната седалка. Очевидно Стефан и Веселин са искали да се пошегуват много добре с милиционерите, оставяйки машината на единственото място, където комуникацията ще е много трудна, както и самите свидетели няма да съдействат много. Изпратените разследващи имат специални речници, но никой не е чул колата да паркира и не знае как е стигнала там.

Кучетата-търсачи също не успели да посочат някакъв резултат. Свидетелите на престъплението дават показания, но не знаят, че през следващите почти два месеца, те ще са в постоянно следене. Описанието е на двама мъже със среден ръст и възраст между 20-25 и 25-35 години.

Разпитани са близо 1465 души в района на Хасково и най-често се търсят домоуправителите на блоковете, като всички те не могат да дадат някакви ясни показания. Хора на тази възраст могат да се срещнат в почти всеки блок. В Хасково пристигат и специални разузнавачи, които трябва да върнат парите или поне да открият самите извършители. Една от първите големи грешки на Веселин Славчев е, че се познава със собственика на колата и така привлича вниманието. Хората от вилната зона са забелязали мъж с подобна визуална прилика и неговите странни разходки са дни преди грабежа.

Разузнавачите очакват от него да започне да се издава или да харчи повече, но тук идва голямата изненада. Веселин не само е стиснат, но и дори протестира в нощно заведение, че няма пари да си плати сметката и някой дори я е надписал. Истината е, че двамата имали големи шансове да се покриват в продължение на година и просто да изморят преследвачите си. За зла беда, единствената грешка е, че някой вижда как събират дегизировката си – става въпрос за използваните перуки.

Предишният собственик е подарил точно такава на Веселин, който проявил интерес към нея. По онова време в Хасково няма много перуки и самата индустрия не е толкова развита. А до самия перукар се стига след една по-сериозна почерпка. Докато милицията следи всички гари, въпросният господин е успял да се напие на 8 април сутринта и да се натъкне на единственият полицай на гарата.

Въпросната перука била разпозната от собственика и Веселин е извикан на разпит. След задържането му решава да покаже и къде са парите – складирани в неговия двор на вилата, в пластмасов бидон. След това са пренесени в двора на Стефан. От общата сума са изхарчени 4330 лева. Останалите обаче са налични.

Една перука успява да предотврати един от най-големите банкови обири по време на соц-а. За съжаление Стефан и Веселин не могат да разкажат историята си и днес няма да бъдат единствените смелчаци, които са се пробвали да направят това. Въпреки факта, че по закон трябва да лежат между 5 и 15 години, съдът решава да ги обвини в опит за убийство. Поради тази причина и двамата са наказани със смъртна присъда. Има и друга причина, никой до този момент не е допускал, че такова престъпление може да се извърши и тогавашната философия е именно такава – най-тежки наказания за подобни престъпления.