В Долината на Сълзите, Сирия стана за смях на цял свят
Лейтенант Зви „Звицка“ Грийнголд е останал в историята като един особено добър и дори впечатляващ войн в редиците на израелската армия. На 6 октомври 1973 г. той получава една от най-страшните новини, които нито един командващ не иска да чува – висотите на Голан са на път да бъдат превзети обратно от Сирия. През уикенда, Зви е бил на почивка със семейството си, защото Мосад е заявил, че не се очаква второ нападение от Сирия и Египет, но се оказва, че преценката не е правилна. Грийнголд е командващ на новите подобрени танкове Centurion, които се доказват в битка, но лейтенанта има и малко по-горчив опит. Част от същите са били унищожени от противника.
В 9 часа всички израелски сили получават команда да защитават таплинския път, но танковете не са в най-добро здраве – три от тях са пострадали в битка. По пътя още два са принудени да се оттеглят, страдайки от механични проблеми. Грийнголд започва да се притеснява, защото Сирия ще изпрати далеч по-силни и свирепи сили. Заемайки своята позиция, командирът е по-изнервен е от обикновено. Не му се налага да чака, за да влезе в битка, сирийците пристигат със своите Т-55 танкове. Грийнголд нарежда на всички да стрелят по светлините на съветските танкове. Размяната на снаряди не завършва добре и за двете страни. В един момент пристигат подкрепления от малка танкова дивизия на Израел, но в сражението ще бъдат елиминирани.
Ситуацията не е добра и Звицка няма танкове, но използва една друга стратегия – врагът слуша израелските честоти и той самият променя позивната си. Останалите танкове говорят за „Командна група „Звика““, която до този момент не е известна на сирийците, но съдейки по техните тактически умения, започват да се притесняват. Измамата продължава да работи, защото Грийнголд сменя танкове през целия следващ ден, за да имитира числено превъзходство.
В края на деня успяват да отблъснат няколко танка Т-62 и след като последният е поразен фатално, останалите се оттеглят и отказват от нападението. Грийнголд излиза от своя танк, извинява се на всички и припада. По официални данни, той записва ударени 20 вражески танка в това сражение, но колегите му, както и командването, смятат, че потвърдените удари са около 40. Лейтенантът никога не е претендирал за свръхчовешки качества, но това ще му донесе медал на честта.
Между 6 и 9 октомври 1973 г. Израел стои на ръба на оцеляването. Висотите на Голан, превзети от Сирия през 1967 г. играят ролята на буферна зона за Израел. Изненадващата атака на Сирия води до много сериозни последици и е на път да падне.
Теренът е подходящ за нападение с танкове от южната страна и през скалистата Долина на сълзите. Танковите бригади на 36-та бронирана дивизия се жертват, за да спечелят време на резервите да пристигнат и да обърнат нападението.
Причината за поредния конфликт е, че Палестина продължава да се смята за собственост на Сирия, докато Израел има свои заселници през вековете назад. Палестина продължава да бъде ничия земя и да създава конфликти. Палестина е била територия на Великобритания и след това е предадена на евреите, после Нацистка Германия повишава миграцията към Палестина и след края на войната ще се създаде Израел. Проблемът е, че арабският свят няма никакво намерение да преглътне това условие и започва една дълга и изтощителна война, която и до този момент продължава да повишава високо напрежението.
Израел изковава своята независимост със своята собствена армия и доказва, че има право да обитава Палестина. Нападателите са отблъснати, но подводните камъни предстоят да се разкриват.
Египет първи ще реши, че ще затвори пътя на израелските кораби през Суецкия канал и точно това ще мотивира повечето войници да се впуснат в следващата жестока битка. Успехът им води до окупирането на крайбрежието, но през 1957 г. ще се оттеглят и ще се откажат от своите превзети територии. През 1964 г. се води войната за вода и тогава Израел вади своя нов боен танк Centurion на фронта.
Арабските страни подписват договор за взаимопомощ почти едно цяло десетилетие по-късно и Мосад ще посочва, че нападението най-вероятно ще бъде неизбежно. През 1967 г. израелските ВВС ще излетят и ще прегазят ВВС на Египет, превръщайки тяхното въздушно господство в мит. Следва 6-дневната война, която показва, че арабските страни нямат никаква представа какво ги чака, ако продължават да кроят такива планове. Суецкия канал отново е окупиран, както и висотите Голан, които са отнети от Сирия. Този път няма отстъпления и в някои точки се изгражда буферна зона, която за региона на Голан ще носи името „Пурпурната линия“.
През 70-те години идват нови президенти с нови обещания и закани, които този път могат да се сбъднат. На сцената пристига и СССР, който е категоричен, че разполага с необходимото оръжие за победата. Едва години по-късно ще стане ясно, че СССР никога не е имал необходимите познания в технологията, за да може да създаде толкова добри и качествени техники. Доставени са Т-55 танкове и по-модерната серия Т-62, които трябва да дадат предимството на Сирия и Египет.
През 1973 г. и двете страни ще проведат тайни срещи, за да подготвят още една война срещу техния съсед. В следващите няколко месеца ще се проведе атака на два фронта. Операция Бадр има сериозни успехи. Египет напада зоните около Суецкия канал. Сирия атакува бързо Пурпурната линия. Йордания не иска да повтори катастрофалните последствия и преценява да подкрепя от разстояние.
Израелското разузнаване АМАН посочва, че Египет няма да нападне, преди да получи бомбардировачи със среден обсег, които да използва за нападение. АМАН дават срок до 1975 г. и смятат, че ще имат поне 48 часа, за да организират армията си, което е грешка. Двете страни струпват своите сили близо до границата и никой не ги забелязва.
650 сирийски танка и още 100 артилерийски батареи преминават ничията земя. Само няколко седмици по-късно, израелското разузнаване ще посочи, че броят не е точен и танковете са 900 с още 140 артилерийски оръдия. Точната цифра е 940 Т-54/55 и още 460 Т-62 с 800 оръдия от най-различен калибър. Въздушните удари стават невъзможни с помощта на още 100 ПВО системи за контрол на региона. Сирийските ВВС разполагат с Ил-28 бомбардировачи и още 110 изтребители и 200 МиГ-21 преследвача.
Президентът Асад е посочил, че в следващите 36 часа трябва да бъдат победители или ще започнат да трупат загуби.
Израелски Centurion
Близо 60 хиляди сирийци са организирани в 5 дивизии, разделяйки се на три механизирани пехоти и още две бронирани дивизии, както и подкрепления.
От другата страна, скрити в окопите си и пазени от добре подредено минно поле, израелците от северното командване разполагат само с анти-танкови оръдия, но нищо повече. Подкрепяни са от три танкови бригади на висотите на Голан. При стартирането на битката, позицията е залята с артилерийски огън, докато пехотата преминава позициите, за да влезе в бой със 17-те позиции на Израел.
Повече от 50 минути, всички артилерийски оръдия на Сирия не дават възможност за дишане, а малко по-късно идват и изтребителите, които ръсят своя гняв от небето. Битките приключват някъде по залез слънце, когато сирийците се оттеглят . Изпратена е и 7-ма бронирана бригада, която да подкрепи позицията. За пореден път АМАН решават, че няма нужда от въздушно подкрепление и оставят всичко в ръцете на танковете.
Проблемът е, че битката се води в зоната на повече от 700 квадратни километра в равна скалиста зона, оформена от действащи вулкани преди хиляди години. Израелците използват висотата по най-добрия начин и имат платформи, на които да качват танкове и да обстрелват ясно позициите на противника, но това няма да е достатъчно.
Никой не е обърнал внимание и на факта, че само дни по-рано, СССР евакуира своите граждани от Дамаск и Кайро. По време на това сражение ще стане ясно, че Сирия идва със 1400 танка срещу едва 177 израелски. Единственото спасение е, че командата за атака е дадена само час по-рано на сирийските капитани, които по това време не са успели да изпратят машините за разчистването на мини.
На разстояние от 2 километра, повечето артилерийски оръдия на сирийците започват да стрелят с пълна сила. Опитните стрелци се оказват в своя малък рай, защото танковете на противника лумват в пламъци един след друг. Пехотата губи само двама души, докато се опитва да се премести на предни позиции и да изгради нови окопи.
В края на деня идват израелски А-4 Skyhawk, които да помогнат и да отблъснат противника, но ПВО-тата на Сирия шокират защитниците, които виждат как собствените им самолети са свалени от чадър от ракети. Докато тази битка се води, елитните сирийски десантчици от 82-ри батальон успяват да направят скок в планината Хермон. До края на вечерта, една от най-високите точки на Голанските висоти е в ръцете на Сирия. Танковете на 188-ма бригада са извадени от строя, докато 7-ма бронирана бригада трябва да се справи с наплива.
С падането на нощта сирийските танкове преминават минното поле и започват обстрел. Израелските танкове не се притесняват и отвръщат на огъня. В нощта се оказва, че руските Т-55 разполагат с уреди за нощно виждане, които не са налични в новите Centurion танкове. Артилерийските снаряди също вървят към изчерпване. Лейтенант Грийнголд получава команда да се настани в източната точка на висотите и започва своето много дълго пътуване. В северен Голан е изпратен капитан Абраш, който разполага своите танкове в Хермонит и започва обстрел. Въпреки липсата на нощно виждане, той продължава да нанася точни удари.
На следващата сутрин, израелските войници ще дадат името на долината – Долината на сълзите. Повечето сирийци са изоставили своите танкове или са загинали под точния обстрел.
На 7 октомври „Тигровите сили“ – сформирани на отряди от по 7 танка, успяват да нападнат вражески 40 танка и унищожават половината от тях, при това без да имат нито една загуба. С ограничени сили, израелците разбират с изненада, че 1-ва бронирана дивизия на Сирия е започнала да преминава през Рафид. Без никакви танкове и без никакви резерви за запушване на линията, капитан Бен-Шохам се оказва в патова позиция. Сирийците използват РПГ-та, своите собствени танкове и друга по-съвременна техника, за да елиминират Centurion-и по пътя си. Командирите на танкови бригади сега имат само малка група от по 3-6 танка. Времето също не е на тяхна страна.
Сирийски Т-62
Разделените сили на южен Голан трябва да се изправят срещу 5-та пехота и 46-та механизирана бригада. Те се намират на около 1 километра от река Йордан. Хората на предни позиции могат да зърнат Галилейско море. Сирийските командири са запомнили от руснаците, че първи трябва да взимат инициативата, игнорирайки командването, но не са успели да развият това качество.
За изненада на всички, сирийският щаб спира настъплението и дава възможност на израелците да вземат моста Арик. Отказът от действие спасява Северен Голан. С пристигането на лейтенант Грийнголд и прогонването на 1-ва бронирана сирийска дивизия, защитниците понасят нов удар, полковник Бен-Шохам е загинал от вражески огън. Сирийското командване прави още една грешка и изпраща пехотата си на север, вместо на юг, където са изпратени танковете им.
Израел изпраща своите 210 и 146-та резервни бронирани дивизии, които обаче не могат да се похвалят с модернизма на новите танкове. Повечето използват стари бензинови двигатели и подобрено оръдие, докато други директно се радват на двигател от Шърман М-51.
По примера на съветските сили, сирийците използват брутална сила и отново съчетават артилерия и всички модерни Т-62, за да пробият защитните линии. 7-ма бригада на Израел разполага с едва 40 танка, но продължава да държи позицията и някъде към 4 часа сутринта води бой на разстояние от 400-500 метра с противника, отблъсквайки ги за пореден път.
Изпратените резервни танкови дивизии поемат инициативата и решават да отвърнат на удара. С малко повече помощ, те започват да неутрализират вражеските ПВО системи и да продължават да удрят по позициите на противника, макар и да използват далеч по-стари машини. 146-та дивизия атакува в 8 часа и 30 минути и пез следващите 5 часа ще успее да защити южен Голан и други по-малки територии около себе си. 240-та успява да завземе някои ключови линии и да прекъсне по-мащабни нападения.
С развитието на тази картина, 5-та пехота на Сирия ще поиска да отстъпи, за да не бъде хваната в капан.
1-ва бронирана дивизия на Сирия решава да потърси своята инициатива самостоятелно и отново поставя висотите на карта, като този път ще направи най-големия пробив до този момент. Успяват да стигнат на 6 километра от моста на река Йордан, което е реално 10 минути с Т-62. Ударите по фланга и точните изстрели на артилерията го оставят далече от възможността да пробие.
Целият понеделник идва с изчисляване на загуби и ново главоболие за израелските войници – мунициите и горивото намаляват.
Сирия успява да получи нови сили от 3-та бронирана дивизия и републиканската гвардия на Асад. Полковник Абраш е сигурен, че този път ще прегази противника, използвайки уредите за нощно виждане на Т-62. Тръгвайки в нападение и гарантирайки на своите войници победа, неговият танк успява да измине едва 1-2 километра, преди да бъде ударен от снаряд. Боговете се усмихват на Израел за пореден път.
Тежката загуба кара сирийците да спрат настъплението и да продължат на следващия ден. Във вторник ще бъдат пуснати 3 сирийски дивизии в централната и южната част на Голан. Centurion-ите и Super Sherman-ите продължат да обстрелват арабските позиции и да не дават глътка въздух. Израелските ВВС започват да извършват и по-точни въздушни удари, с което да спират настъплението.
Последният напън на Сирия ще започне в 9 часа сутринта, когато сирийците ще подготвят своята най-голяма атака. Този път са активирали и ракетните установки от Катюшите, които могат да нанесат много по-сериозни щети. Ударите са толкова тежки, че капитан Кахалани има разрешение да се дръпне с около 500-600 метра от рампите за стрелба. 3-та бронирана дивизия и втори републикански полк тръгват напред. Сирийски хеликоптери навлизат в Долината на Сълзите, за да спуснат свежи хора и да помогнат за настъплението.
Капитан Бен Гал информира израелските части, че в момента не може да се осигури помощ. Кахалани има артилерийско подпомагане, което успява да изненада противника, но не и да го спре. До днес военните анализатори смятат, че точно тази артилерия е успяла да го спаси. Без никаква помощ, Бен-Гал изпраща своите танкове да се бият с модерните Т-62 от по-близки дистанции. Сентурионите обаче страдат и от нов проблем, техните оръдия са почти износени от 3-дневното безспирно използване. Сирийските танкове преминават през позициите на Калахани и имат временно прикритие.
Докато Калахани чака на разстояние, първите жертви успяват да се разкрият покрай рампите. Капитанът нарежда свободна стрелба и неговият собствен стрелец елиминира 5 вражески танка в рамките на 5 минути. Калахани е в шок, въпреки тежките загуби, сирийците не спират своето настъпление. За негова радост, преди няколко часа са изпратени поправени израелски танкове, които са готови да влязат в боя.
В този момент трябва да се върнат рампите, но за изненада няма анти-танкови снаряди и някои от машините вече нямат почти никакви. Един от неговите подчинени е готов да сподели това, но Калахани изключва радиото му и нарежда настъпление. Прави това и по още една причина – така врагът няма да разбере. Бен-Гал и капитан Ийтън ще настояват позицията да бъде върната и Калахани тръгва напред. Останалите танкове го следват към рампите за стрелба, но не всички.
Някои осъзнават какво трябва да направят и тръгват с картечници напред, разчиствайки евентуалното присъствие на вражеска пехота. Бен-Гал иска само минута и обещава, че идва подкрепление. Такова никога не е съществувало, най-близките изтребители са били на около 120 километра от висотите, израелските танкове са били на поне 50 километра, но в последния момент е станало ясно, че сирийските конвои с провизии са обърнали и са тръгнали към своята граница.
След четири дена в сражение 7-ма пехота и 3-та бронирана дивизия успяват да направят немислимото, елиминирайки повече от 260 вражески танка в настъпление. Войната обаче не е приключила.
На 11 октомври са пристигнали нови сили и Израел дава нова команда. Всички да се постараят да изкарат Сирия завинаги от военните ѝ възможности. 3 израелски бронирани дивизии нахлуват в Сирия, а с тях е и реновираната 7-ма бригада. Силите на Израел успяват да разклатят жестоко Сирия и сега тя трябва да иска помощ. Между 12 и 20 октомври израелците прегазват съпротивата и се борят срещу сирийски, иракски и йордански сили. Израел разполага далекобойната си артилерия на няколко километра от Дамаск. Планината Хермон е превзета на 22 октомври от израелски десантчици. След 2 дена ОН се намесва и настоява за преговори и прекратяване на огъня.
7-ма бригада посочва, че близо 75% от нейните сили са мъртви или ранени по време на 4-дневните атаки. 250 танка са пострадали от Сирийската армия, но едва 100 са били тотално унищожени. Всеки един танк на бойното поле е бил поне веднъж ударен от вражески снаряд. 772 израелски войника губят живота, 2453-ма са ранени и 65 стават военнопленници.
Сирийската армия преминава границата с 1400 танка и от тях 1181 не успяват да се върнат на своя територия. 304 са напълно унищожени. За този период 3100 сирийски войника са убити, 5600 са ранени и 348 са взети в плен.
