Еър Форс 1 е излитал повече пъти, отколкото е кацал. Как така?

Еър Форс 1 – „президентският офис в небето“ според Белия дом – е на практика един от два силно модифицирани самолета Boeing 747-200B, обозначени от ВВС като модел VC-25A.

И двата несъмнено са емблематични: „Украсени с думите „Съединени американски щати“, американското знаме и печата на президента на Съединените щати“, отбелязва Белият дом, „те имат неоспоримо присъствие навсякъде, където се летят.“

Вътрешността на самолета е не по-малко впечатляваща. Първо, той е огромен – 372 кв. м площ на три етажа и има собствен офис, конферентна зала и медицински кабинет, който при необходимост може да функционира дори като операционна зала. Освен това има и всички най-съвременни технологични характеристики: електроника, която е защитена от електромагнитни смущения, модерно оборудване за безопасна комуникация, възможност за зареждане с гориво във въздуха и, може би най-важното от всичко, 50-инчов плазмен телевизор.

Но докато хората обикновено имат предвид конкретни самолети, когато казват „Еър Форс Уан“, технически това не е истина.

Макар че повечето ни читатели вероятно са запознати с този дребен факт, вероятно не всички знаят всъщност, че Еър Форс Уан – въпреки че често е наричан „личния самолет на президента“ или по някакъв подобен начин – изобщо не се отнася за отделен самолет.

С тези думи се нарича всеки самолет на американските военновъздушни сили, който в настоящия конкретен момент превозва президента – независимо дали е Boeing VC-25A или самолет за пръскане на зарзават.

Това е първата подсказка за това как е възможно президентският самолет да е излитал повече пъти, отколкото е кацал.

Но каква е останалата част от загадката?

Никсън и Уотъргейт

Втората част се свежда до един от най-прочутите политически скандали в политическата история на САЩ: Уотъргейт.

Всичко започва в ранните часове на 17 юни 1972 г., когато група взломаджии са заловени да крадат свръхсекретни документи и да подслушват телефоните на Националния комитет на Демократическата партия в комплекса от сгради „Уотъргейт“ във Вашингтон.

Годината е изборна и досегашният президент, републиканецът Ричард Никсън, се изправя срещу съперника си от Демократическата партия Джордж Макгавърн. Никсън няма от какво да се страхува в опонента си – той никога не е имал резултати под 50 % и в крайна сметка щеше да спечели в 49 щата с повече от 20 % преднина във вота.

Но републиканецът е пословично параноичен и несигурен и ако няма някакъв начин да гарантира законно успеха си през ноември, той няма никакви угризения да предприеме алтернативни пътища за тази цел. Сред по-агресивните тактики, използвани от Комитета за преизбиране на президента на Никсън – известен още като CREEP – е и незаконен шпионаж срещу противниковата партия.

Първоначално Никсън категорично отрича всякаква връзка с какъвто и да е шпионаж. Но скоро доказателствата започват да се трупат срещу него: когато например нахлулите в Уотъргейт са заловени, се оказва, че в тях има копия на телефонните разговори на Комисията за преизбиране на президента в Белия дом. Само няколко дни след взлома, извършителите също така получават стотици хиляди долари подкуп от президента, за да си мълчат.

Но колкото и лошо да е всичко това, Никсън влошава още повече нещата като нарежда на ЦРУ да възпрепятства разследването на престъплението от ФБР. Така потенциалното му обвинение нарасва от незаконен шпионаж до възпрепятстване на правосъдието и злоупотреба с президентски правомощия.

В крайна сметка с откриването и изземване на записиte на Никсън на всеки разговор, проведен в Овалния кабинет, участието на президента в заговора стана неоспоримо. През юли 1974 г. Съдебната комисия на Камарата на представителите гласува за импийчмънт заради възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба с власт и неуважение към Конгреса и отстраняването му от длъжност вече е почти сигурно.

Така на 9 август 1974 г. Никсън става първият и засега единствен президент, който подава оставка от най-високия пост в страната. В телевизионно обръщение от предишната вечер той дипломатично съобщава на американците, че „заради случая „Уотъргейт“ „може да няма подкрепата на Конгреса, която смятам за необходима“, за да продължи да бъде президент.

„Поради това ще подам оставка от президентския пост, считано от утре на обяд“, обявява той. „Вицепрезидентът Форд ще положи клетва като президент в същия час в този кабинет.“

Полетът, който така и не каца

Както беше обещал, Никсън напуска Белия дом завинаги на следващия ден. В 10:00 ч. сутринта той, съпругата му и дъщерите му са ескортирани до моравата отпред, където ги чака хеликоптер, за да ги отведе до военновъздушната база „Андрюс“ в Мериленд. Оттам бившето първо семейство се качва за последен път на президентския самолет и отлита обратно към дома си в Калифорния.

Към 12:05 ч. САЩ имат нов главнокомандващ: Джералд Форд.

Но както може би сте забелязали, остават неотчетени около два президентски часа. И точно оттук се крие ключът от палатката.

Тъй като Никсън напуска Белия дом толкова рано през деня, той вече е във въздуха – по-точно на 12 километра над Джеферсън Сити, Мисури – по обяд, когато се случва предаването на властта от него на Форд.

С други думи: официално Никсън е бил президент, когато самолетът излита, но не и когато се е приземява.

Според правилата на Еър Форс 1 това означава, че самолетът, който е напуснал авиобазата „Андрюс“ тази сутрин – Boeing VC-137C – е носил името, когато излита. Но малко след обяд и само на около една трета от пътя до крайната си дестинация – Сан Клементе, Калифорния – самолетът губи името; той вече не превозва президента на страната и така по време на полета се превръща от Еър Форс 1 в обикновен тривиален SAM 27000.

Оттогава Еър Форс 1 се отличава с това, че е излитал един път повече, отколкото е кацал – впечатляваща статистика за всеки самолет.

Да се надяваме, че макар и само заради симетрията, някой бъдещ президент ще реши да положи клетва във въздуха и така най-накрая ще се сложи край на това странно разминаване.