На 27 март 1941 г. на площада в Белград, тогава столица на Югославия, хората се събират и изразяват своето неподчинение срещу Адолф Хитлер. Настроенията бързо се променят от гняв към насилие, а Робърт Джон ще го разбере по трудния начин. Той е един от пратениците на Associated Press и работи като кореспондент в страната, която е подчинена от Нацистка Германия във втората част на войната:
„Хората ми казваха, че ако искам да снимам всичко случващо се на площада, то най-вероятно съм нацистки агент, който събира информация и данни за лицата, организиращи протеста. Моите снимки щели да помогнат на нацистите да накажат виновниците.“
Робърт израства в малко градче в Илинойс, известно с неофициалния си крал – Ал Капоне. Животът сред бандити и агресори не е нещо ново за него. Преди да бъде набит на площада, Робърт размахва журналистическата си карта и паспорта с американско знаме, което му позволява да избяга малко по-далече от тълпата. Протестиращите се ориентират към туристическа агенция, създадена от нацистите и позволяваща на сърбите да отидат на почивка в Италия.
След 10 дена ще се върне на площада, за да гледа втори епизод на протестите, които ще останат завинаги в историята на несъществуващата Югославия. Страната, която трябва да обедини славянските народи, поне в болните представи на Сърбия, не може да гарантира този социален феномен, просто защото картата е проработила за самите тях. Още тогава ще се открие желанието за разкъсване на съюза и хърватите са много отдадени на тази идея.
Трагедията започва с убийството на 3-ма хърватски депутата, застреляни в парламента. В желанието си да действа, сръбският цар Александър I ще направи това, което винаги е искал – установяването на диктатура. Всички хърватски екстремисти ще бъдат обявени за терористична група и през 1934 г. същите „Устачи“ ще извършат успешен атентат срещу своя най-голям враг. На негово място е издигнат Петър II – братовчед на принц Павел – за управление в регентство. Петър II не си прави илюзиите, че ще управлява, той чака легалният престолонаследник да застане на трона, когато стане на 18 години през септември 1941 г.
Хитлер няма такова намерение да чака и първата му работа ще бъде да притисне страните на Балканите, принуждавайки ги да влязат в Тристранния пакт.
България, Унгария и Румъния попадат в пакта, но не по собствено желание. Робърт Джон ще замине за Белград и ще очаква същото да се случи и там. Робърт не е сам, открива и друга американка в Белград – Рут Мичъл. Тя е родена в Уисконсин и изпратена в Албания, за да опише сватбата на цар Зог I. Страната ѝ харесва толкова много, че решава да остане и да я изучава.
Италианската инвазия през 1939 г. я принуждава да се релокира в Югославия. За своите нови домакини ще обясни, че са закърмени с идеята на сила и независимост, но преди всичко искат свободата си. Рут няма да стои безучастно и дори ще се запише като доброволец при сръбските четници. Въпреки гръмките ѝ слова, Робърт Джон ще продължава да смята, че колежката му търси холивудско приключение, с което да запълни свободното си време.
С инвазията на Хитлер, Югославия изпраща свои представители за среща. Външният министър Александър Чинчар-Маркович, министър-председателят Драгица Цветкович и принц Павел ще се запознаят с Хитлер, но както самият Чърчил по-късно разказва, всички са пазили гробна тишина. Сред недоволните е само генералът на ВВС – Симович, който не пропуска да изрази недоволството си за инвазията на Балканите.
Повечето сърби остават с про-британски очаквания и не могат да забравят времето, когато Германия и България успяват да прегазят сръбската армия и да изпратят мнозина да бягат от другата страна на Балканите, където да бъдат евакуирани. Въпреки неприятната ситуация, принц Павел ще изпрати своите хора във Виена и на 25 март 1941 г. ще включи Югославия в Тристранния пакт.
Робърт пише своята история за падението и след това мисли с колегите си за точката на интереси, които предстоят да се развият. Преди да съберат багажа и да заминат, нещо ги кара да извадят отново пишещите машини и да се подготвят. Принц Павел е казал на Хитлер, че подписването на този договор е смъртна присъда и най-вероятно ще му останат 6 месеца власт. Неговите сметки са правилни, той управлява 5 месеца и 28 дни.
Робърт гледа протеста на студентите в Белград, един от тях дори ще му каже да наостри молива, защото най-интересното за Югославия предстои. В 2 часа и 30 минути на следващата сутрин, телефон позвънява в хотелската стая на Робърт, негов колега го информира, че войници и танкове са излезли на улицата. Следвайки примера на всички останали представители на медиите, той също бърза да запечата историята.
Не се произвежда нито изстрел и правителствените сгради се окупират една след друга. Министрите се арестуват по домовете си, докато дворецът отваря врати и приютява бунтовниците. Младият цар Петър II също слиза по една водосточна тръба, за да се включи в тълпата. Генерал Симович, лидерът на революцията, пристига и приветства Петър II като официален владетел на Югославия. Под охрана, принц Павел е задържан и върнат обратно в Белград, за да се запознае с новия министър-председател – генерал Симович! След това кратко запознаване, Павел и неговите министри ще се качат на влака и ще заминат за Гърция. Четниците по-късно ще се постараят да избият всички от старата власт и Рут ще изцапа ръцете си с много кръв през следващите месеци.
Югославия ще продължи да е член на Тристранния пакт, новото правителство ще потвърди това само няколко дни след издигането си. Хитлер дори ще забави операция Барбароса, за да обърне подобаващо внимание на Югославия. Робърт Джоунс ще отиде да види изпращането на немската легия, но ще забележи, че военното аташе няма да е сред тях. На 6 април 1941 г. журналистът смята, че ще се прибира скоро, но колегите от Берлин му подсказват, че предстои прекрасна вечер по радио Берлин, а и музиката ще бъде очарователна.
Към 4 часа сутринта, немския външен министър Рибентроп ще излезе в ефир и ще започне една дълга реч. Проблемът обаче е, че Робърт не разбира немски. Обажда се на колега от югославските медии, за да разбере, че войната е започнала. Военното аташе на Югославия ще разбере по същото време, че е започнала война. Повече от 300 самолета на Луфтвафе ще преминат над границата и ще започнат своята бомбардировка. Така се дава началото на операция „Наказание“. Рут Мичъл също ще си спомня, че целият ѝ дом се е разтрисал от силата на взривовете. Нещо още по-страшно е, че бомбите падат много близо до нея.
Югославия и нейният нов министър-председател ще вдигнат по тревога цялата си авиация. Иронично е, че разполагат с Messerschmitt Me-109 изтребители, доставени по-рано от Германия. ПВО системите започват да бъркат своите и чуждите самолети, като в паниката ще започнат да стрелят по всички.
Атаката на германците продължава по график, докато Робърт пробива разрушения град и се опитва да стигне до американската легия. Робърт ще види най-грозната страна на безмилостната война. На пътя ще лежи жена във вечерна рокля, замисля се какво е правила дамата до 5 часа сутринта, но когато се заглежда в нея, забелязва, че нейният десен крак е изчезнал. Мичъл остава в Белград, докато Робърт бяга с млада сръбкиня, която обещава, че ще помага за ловуването и намирането на храна, но точно това не се случва. Цар Петър няма да може да види своята столица повече.
Охраната му го извежда от града. Мнозина са изгубили всичко и сега носят най-ценното на гърба си. Не избират да бягат по пътищата, а минават на кратко през полето. На 15-20 километра от столицата, Робърт се обръща и забелязва как целият град гори. За него това ще е град на мълчанието, макар и оцелелите най-вероятно да продължават да стенат по улиците. Ехото подсказва, че самолетите продължават своята наказателна акция, докато сградите рухват под силния натиск.
През нощта ще се хвърлят запалителни бомби, за да се маркира целта за нощните бомбардировки. След два дена, целият кошмар ще свърши и Белград ще изчисли около 17 хиляди убити. Робърт вече знае, че няма смисъл да продължава да отразява събитията и търси начин да напусне Югославия. Рут ще предпочете да остане и да се сражава за тази държава. Хитлер е заявил, че Югославия никога не трябва да съществува на картата. Съседните страни на Югославия са извикани да се включат в разграбването, външният министър на Унгария ще реши, че няма да се включи и ще протестира – самоубива се и с това спира за известно време офанзивата.
Немската 12-та армия и 1-ва Панцер дивизия навлизат в Югославия през България, 2-ра немска армия ще мине през Унгария, Австрия и Румъния, докато 2-ра италианска армия минава през Албания. Опитът на Югославия да спре настъплението ще дойде с цена от близо 1 милион души. Повечето войници се сражават с антични оръжия и транспортната система на армията е плачевна. По логиката на главнокомандващите на Югославия, трябвало да се охранява цялата граница, а не да се отстъпи назад.
Немските войници дори активират своята велосипедна армия, която върти по 15-20 километра, преди да започне да стреля. Офицерите не виждат смисъл да водят сражението и се предават първи. Хърватите се възползват от възможността да се отърсят от идеята за Югославия и не изненадват никого със своите решения. Един хърватски офицер е дал плановете за защита на Югославия и точно след 3 дни започва тоталния разгром.
Германците успяват да посочат основните сгради, да маркират важните обекти и след това да спечелят перфектната победа. Повече от 1600 хърватски военни също се предават на Германия. Сръбските офицери – по брой са около 200 души – падат жертва на хърватските войници, които не искат да приемат команди. Скопие пада под немски контрол на 2-я ден от инвазията. За пореден път ще е възможно за сърбите да избягат през Адриатическо море.
Около петък, Робърт наблюдава как войници с пушки успяват да свалят един самолет и след това танцуват победоносно, сякаш са отблъснали цялата немска армия. Продоволствената криза е успяла да накаже всички и сега диаманти се разменят за гориво, ако такова изобщо е останало. С офицери на немска страна, генералния щаб на Югославия се интересува от други важни дела. Един от офицерите, който вече се опитва да напусне Югославия, разказва точно това. Повечето представители са закусвали спокойно и са коментирали различни въпроси, но не и факта, че са на път да изгубят нацията си.
Отчаяните щурмове на някои войници се оказват комични. С елемент на изненада, повечето се впускат в атака на щик, докато германците още спят. Един журналист ще разказва как германците по бели гащи са успели да спрат настъплението и да обърнат цялото действие в контра-атака.
Немската 2-ра армия успява да измине по 160 километра на ден, за да влезе в хърватската столица – Загреб. На 11 април ще бъдат посрещнати като победители от местните жители. Устачите ще обявят пълна независимост и ще се заемат със своята по-сериозна битка. Генерал Франц Халдер няма да може да отговори какво се случва на север, след като само ден по-рано, неговата вело група е успяла да плени цяла рота с командния щаб. Повечето хвърляли оръжието си и се прибирали обратно у дома.
12-та немска армия успява да стигне до Белград за 7 дена. Повечето немски войници се състезават, защото не искат да изгубят от любимците на Хитлер – немските SS отряди. На 12 април 1941 г. моторизираната бригада на SS успява да стигне до другия бряг на Дунав. Немците пресичат реката с малка моторна лодка, реално са 5 души, но когато сърбите ги виждат, хвърлят оръжието си и се предават. Военното аташе на Германия никога не си е тръгвало, около 5 часа следобед, същият човек излиза и посреща своите колеги и празнува победата. Сараево пада само 2 дни по-късно.
Ироничното е, че правителството, което сваля предишния цар, сега трябва да предаде страната си на Хитлер. Първата голяма плячка е вече факт. Цар Петър ще кацне принудително в Гърция, за да презареди с гориво и да се опита да избяга. Преди да заредят с гориво, британците ги обграждат с пистолети. Цар Петър се представя за владетел на Югославия, докато британците се смеят. „Аз съм татко Коледа, а сега слизай от самолета!“, казва един от пристигналите офицери.
Едва след потвърждаването на самоличността на царя, британците осигоряват коридор до Атина, а после следва Йерусалим, Кайро и Лондон, докато накрая цар Петър не се озовава в бар в Лос Анджелис. Неговият верен помощник Симович се напива няколко пъти с джин в самолета. Робърт също ще успее да избяга и ще стигне гръцките земи. На 20 април се намира на остров Корфу, но ще пристигне твърде късно, защото германците са продължили своята светкавична война.
Бяга в Крит, а после в Александрия, Кайро, Кейптаун и накрая до Ню Йорк. Рут Мичъл ще се опита да избяга, но преди това предоставя информация на четниците, арестувана е от Гестапо, лежи в Белград, а после и в Германия. На 30 юни 1942 г. ще бъде изпратена в Ню Йорк с кораб. Една година по-късно разказва своите славни истории за Сръбската война, които се отличават значително от реалността.
Повече от 6028 офицера и 337 684 войника са задържани и остават в плен.
Цар Петър II умира през 1970 г. и ще е последната жертва на нацистите. След като Тито успява да спре желанието за властване, сръбският владетел ще бъде изоставен дори от своята съпруга – гръцка принцеса, която не може да му търпи изцепките. Петър II остава в Лос Анджелис и се напива, кара с всички и накрая ще бъде предаден от черния си дроб на 47 години. Наричат го царя за десет дена. Той е и единственият цар, който умира някога в САЩ.