Ето какво не знаете за любимите ви филми на Стивън Спилбърг

 

Откакто дебютира като режисьор с телевизионния филм „Дуел“ през 1971 г., Стивън Спилбърг – роден на 18 декември 1946 г. – създава някои от най-емблематичните филми на Холивуд. През 1975 г. той собственоръчно измисля „летния блокбъстър“, когато „Челюсти“ печели близо половин милиард долара в световен мащаб. В годините след това Спилбърг режисира още няколко филма, за които може и да сте чували, включително „Близки срещи от третия вид“, „Джурасик парк“, „Спасяването на редник Райън“, „Списъкът на Шиндлер“, „Извънземното“ и „Линкълн“.

Ето обаче малко информация, на която не сте попадали за някои от най-известните му продукции.

Даниел Дей-Луис е първият актьор, спечелил „Оскар“ за участието си във филм на Спилбърг

Множество актьори са били номинирани за работата си с режисьора, но едва през 2013 г. – когато Даниел Дей-Люис взима „Оскар“ за най-добър актьор за „Линкълн“ – Спилбърг вече има актьор от свой филм, който получава отличието.

В „Челюсти“ няма много челюсти

Акулата се появява изцяло в кадър едва след 1 час и 21 минути от двучасовия филм. Причината за това е, че механичната акула, която е била построена за снимките, рядко е работила добре, така че Спилбърг се налага да измисля различни креативни начини (като жълтите варели в клипа), за да заобиколи техническия проблем.

С „Дуел“ той отправя обвинение срещу машините

Когато е попитан за „Дуел“, първият му игрален филм, Спилбърг го описва като „обвинителен акт срещу машините. И много рано реших, че смисълът на филма ще бъде пълното разрушаване на цялото ни технологично общество“.

Ако трябваше да направи отново „Шугърланд Експрес“, щеше да го направи по съвсем различен начин

„Това е единственият филм, за който мога честно да кажа, че ако трябваше да го направя отново, щях да го направя по съвсем различен начин“, казва Спилбърг за криминалната драма от 1974 г.

Той не смята, че „1941“ е достатъчно смешен

Много се е изговорило за бомбата, която Спилбърг пуска с опита си за по-директна комедия – военния „1941“ от 1979 г. Ето и мислите на самия режисьор: „Това, което се случи на екрана, изглежда доста неконтролируемо, но продукцията беше доста контролирана. Изобщо не харесвам филма. Не се срамувам от него – просто смятам, че не беше достатъчно смешен.“

Атракционът „Кинг Конг“ вдъхновява Спилбърг за първоначалния му план за изграждане на динозаврите в „Джурасик парк“

Логистиката на първоначалните планове на Спилбърг за съживяване на динозаврите е вдъхновена от атракциона „Среща с Кинг Конг“ в Universal Studios. Боб Гър, специалист по въображението на Дисни, проектира гигантската механична горила в цял ръст с надуваема като балон кожа, която обгражда телена рамка. За съжаление планът за изграждане на всички динозаври от „Джурасик парк“ по този начин и в цял ръст се оказва твърде скъп.

Той режисира „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ от ревност

След като си прекарва чудесно, докато режисира „Похитителите на изчезналия кивот“, който освен това постига и огромен успех, основната мотивация на Спилбърг да застане зад камерата за продължението му, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ от 1984 г., е ревността. „Изпитвах чувство на раздяла“, казва Спилбърг. „Знаех, че ако аз не режисирам „Храма“, някой друг ще го направи. Това малко ме караше да ревнувам.“

„Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ е извинение за „Храма на обречените“

„Правя третия филм за Индиана Джоунс, за да се извиня за втория“, обявява Спилбърг. „Той беше твърде ужасен…“

Най-важното нещо в „Пурпурен цвят“ са героите

„Важното нещо в „Пурпурен цвят“ е, че историята не е по-голяма от живота на хората в нея“, казва Спилбърг за номинираната си за „Оскар“ адаптация на романа на Алис Уокър. „Не исках да направя още един филм, който да смалява героите. Тук самите те са историята.“

Първоначално „Челюсти“ завършва точно като „Моби Дик“

Първоначалният финал в сценария предвижда акулата да умре от нараняванията от харпуна, нанесени от Куинт и Броуди, а’ла Моби Дик, но Спилбърг решава, че филмът се нуждае от финал, който да се хареса на публиката, и измисля експлозията. След това диалогът и загатването за резервоара са добавени по време на снимките.

Tой смята, че „Империята на Слънцето“ е най-мрачният му филм

Драмата от 1987 г. за Втората световна война, която представя на света Крисчън Бейл, е известно отклонение за Спилбърг. „Направих филм, който да задоволи мен, а не публиката“, казва режисьорът за избора си да навлезе в по-мрачния стил. „Това е най-мрачният филм, който съм си позволявал да направя.“

„Войната на световете“ не е замислен като семеен филм

„Никога не съм възнамерявал „Война на световете“ да бъде за семейна аудитория“, казва Спилбърг за своята адаптация на романа на Х. Г. Уелс от 2005 г. „Това беше много интензивен апокалиптичен филм за края на всичко след 11 септември.“

Една-четвърт от бюджета на „Специален доклад“ идва от продуктово позициониране

Toyota плаща 5 млн. долара, за се да включи в „Специален доклад“ футуристичен модел Lexus, наречен Mag-Lev. Nokia осигурява 2 млн. долара, за да могат героите да носят слушалки Nokia. The Gap, Pepsi, American Express и Reebok също се включват с пари в екшъна.

„Списъкът на Шиндлер“ на практика е студентски филм

33 години след като напуска университета, Стивън Спилбърг най-накрая получава бакалавърска си степен по филмово и видеопроизводство от своята алма матер, Кал Стейт Лонг Бийч, през 2002 г. Режисьорът се записва отново тайно и си взима каквито заверки му липсват, като пише есета и подава проекти под псевдоним. За да премине курса по кино, той представя „Списъкът на Шиндлер“ като свой студентски проект. Спилбърг описва промеждутъка от време между напускането на училището и получаването на дипломата си като „най-дългия си постпродукционен график“.

Спилбърг казва на Круиз да не взема пари за „Специален доклад“

По онова време Спилбърг твърди, че не е вземал заплата за филм от 18 години – и е накарал Том Круз да направи нещо подобно. Вместо това двамата се съгласяват да получат приблизително по 15% от боксофиса всеки. (Филмът печелил над 358 милиона долара в световен мащаб.)

Сцената с десанта в Нормандия в „Спасяването на редник Райън“ струва страшно много пари

12 млн. долара – поради логистичните трудности и целия обхват на снимките. Общият бюджет на филма е бил само 70 млн. долара. А Спилбърг не планира нито една от сцените на десанта.