Музикални хроники: Първият емблематичен глас на AC/DC се погуби, преди да успее да изживее славата

Той е сред най-емблематичните фигури на австралийския рок заедно с другарите си от AC/DC. Но за жалост си отива твърде рано и не успява да изживее славата така, както останалите.

Първият емблематичен глас на AC/DC Бон Скот извървява дълъг път, докато стигне до големите си моменти с групата и до изпяването на песни като Whole Lotta Rosie, Highway to Hell, TNT и The Jack.

След 15 години упорита работа в музиката, обикаляне по турнета и безразборно пиене, Скот е на ръба да стане световна суперзвезда. И тогава, съвсем внезапно, е открит мъртъв в един автомобил в мразовит ден в Лондон през 1980 г. Едва на 33 години.

Това е тъжен край на бурен живот, вдъхновил цели книги, безброй статии, анализи и фенски теории. Чак до днес фигурата на Бон Скот си остава култова – и незабравима за феновете на AC/DC и класическия рок по цял свят.

Не е трудно човек да си представи, че дивият и необуздан фронтмен с всепомитащ глас е труден за контролиране не само на сцената. Преди той да открие перфектната за себе си банда, с която да покаже пълните си възможности, Скот добива опит и се усъвършенства в прогресив рок формацията Fraternity. “Бон беше амбициозен, но амбицията му не взимаше превес над желанието му да си прекарва добре”, спомня си кийбордистът на Fraternity Джон Бисет.

Още тогава певецът е хедонистичният център на всеки купон и винаги е готов да изпробва някакъв нов стимулант, който ще го пристрасти още повече. Наркотиците не са му чужди, но голямото му изкушение си остава алкохолът и именно пиенето го отвежда до тъжния му край.

Лидерът на Fraternity – басистът Брус Хау – си спомня, че Скот е най-податлив на вредните влияния, когато му е скучно. „Ако скучаеше, започваше да се държи все едно няма утре, а има само днес. Не му пукаше дали ще е жив или умрял на следващия ден. Беше готов да опита всичко – магически гъби, марихуана, алкохол. Поемаше и големи рискове с мотора“, спомня си Хау. Братът на певеца Дерек Скот потвърждава, че на Бон лесно му доскучава и че тогава става най-опасен за самия себе си и за околните.

През май 1974 г., след сбиване в кръчма и поредно прекаляване с алкохола, Бон едвам оцелява при тежка катастрофа с мотора си, която го оставя с белези и без няколко зъба. Налага се да остане със седмици в болницата.

Но това не е съвсем необичайно за Скот и още като дете немирникът обича да се забърква в проблеми. Приятелят му Лин Прайър, който го познава още от тийнейджър, си спомня, че Бон е тихо момче, когато е сам с някой друг, но когато е в компания се старае да бъде център на вниманието.

Дерек Скот го обяснява с ниския ръст и скромния вид на момчето, което постоянно изпитва нужда да се доказва. На 16 години Бон се забърква в неприятности със закона и е осъден на 12 месеца в затвор за непълнолетни в Пърт.

Изненадващо, брат му вярва, че именно времето зад решетките сред други провинили се юноши му се отразява ползотворно и всъщност е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Бон Скот. „Научи се да бъде по-отговорен, стана по-зрял. А докато беше там, намери хора, които свиреха на китара и направиха група заедно с него. Като излезе, вече имаше посока, в която да се развива“, разказва Дерек.

Така започва участието на Бон Скот в различни групи, за да се стигне до присъединяването му към многообещаващите Fraternity. Там той се научава да бъде фронтмен, но бандата не успява да пробие, макар че прекарва две години в Англия.

С подвита опашка Бон Скот се завръща в Австралия, разделя се със съпругата си и заработва на пристанището в Аделейд. За пръв път от 10 години няма група и изглежда рокендрол мечтата му е угаснала.

Вече е на 27 години, а и след ужасната катастрофа с мотора се съмнява дали ще успее да се възстанови и отново да пее както преди. Негов приятел музикант му предлага да се пробва в една обещаваща нова група, наречена AC/DC. Чува се, че нейните лидери – братята Ангъс и Малкълм Йънг – са недоволни от техния певец Дейв Евънс. Бон Скот се престрашава да запее няколко песни с AC/DC в един клуб в Аделейд, макар че е притеснен от разликата във възрастта. Тогава маниакалният водещ китарист Ангъс Йънг все още е тийнейджър. „Чудех се дали мога да издържа на темпото му, ще ме убие!“, спомня си Бон, но самият Ангъс веднага разбира, че бандата е намерила правилния певец в лицето на Скот.

Следват бързи успехи и скоро напълно си проличава потенциалът на AC/DC с новия вокалист, който се вписва идеално в безкомпромисния хард рок стил на братята Йънг. Бандата постига каквото може в Австралия и се мести в Лондон, а Скот получава втори шанс да пробие на Острова. През следващите три години AC/DC се впускат в непрекъснати турнета, концерти и записи, създават си аудитория във Великобритания и на други места в Европа, заемат се да завладеят и американската сцена.

Когато албумът Highway to Hell излиза през 1979 г., групата е в прекрасна позиция и всичко си идва на мястото – световната слава изглежда само въпрос на време. Но Бон Скот започва да пие твърде много, дори спрямо собствените си стандарти. В началото на 1980 г. AC/DC влизат в студиото за нови записи, но Ангъс и Малкълм тепърва работят по китарите и певецът не им е нужен за няколко дни.

Така Бон Скот отново е изправен пред най-голямата опасност: скуката. След тежка пиянска вечер фронтменът припада и един от приятелите му го прибира. Бон е тотално в несвяст и дори не може да се премести от колата, затова приятелят му го завива с чаршаф и го оставя да спи вътре.

На следващия ден Бон Скот е намерен мъртъв в автомобила, а като причина за смъртта се посочва остро алкохолно натравяне.

Трагедията поставя бъдещето на AC/DC под въпрос – но родителите на певеца убеждават останалите музиканти, че самият той би искал бандата да продължи без него. Месеци по-късно е привлечен следващият вокалист Брайън Джонсън (харесан и препоръчан от самия Скот още преди смъртта му), с когото следват десетилетия на грандиозни постижения.

AC/DC са принудени да продължат без Бон Скот по пътя към величието, но неговият огромен принос за оформянето на облика на групата никога няма да бъде забравен.