Как ще изглежда Рагнарьок според викингите – и защо митът е толкова странен
Едва ли можем да обвиним викингите в липса на въображение. Според традицията Рагнарьок започва с огромна и ужасна зима, по-дълга, гадна и студена от всеки нормален сезон, което довежда човечеството до глад и убийства.
„Братята ще се бият и убиват един друг; децата на сестрите ще осквернят родството“, описва „Вьолуспа“, пророческа поема от X в., записана в Поетичната еда.
„В света ще бъде сурово, ще се шири блудство – век на брадвата, век на меча – щитовете са разкъсани – век на вятъра, век на вълка – преди светът да се срине“, продължава тя. „Никой няма да се смили над другия.“
След близо година нещата стават още по-лоши. И слънцето, и луната ще бъдат изядени от вълци – събитие, за което Едa малко подценяващо посочва, че ще бъде „тежка загуба […] за човечеството“ – и звездите ще падат на земята; планините ще се рушат, а земетресенията ще разклатят дърветата.
Тор и Йормунгандр, (1905) от Емил Дьоплер
След това е време гигантската морска змия Йормунгандр най-сетне да осъзнае, че през цялото време е дъвчела собствената си опашка, и да я изплюе, предизвиквайки огромно наводнение, подобно на цунами, докато самата змията се издига от водното си леговище. Тя ще тръгне по земята, плюейки отрова във въздуха и морето, и ще обедини сили с вълка Фенрир – ужасяващо полубожествено чудовище, което „като отвори огромната си уста, долната челюст стига до земята, а горната – до небето“ и „от очите и ноздрите му блика огън“.
С наводнението се появява и Наглфар, кораб, направен от ноктите на ръцете и краката на мъртвите, който превозва армия от великани, а капитан е Локи – и да уточним: този Локи не е любвеобилният антигерой на Марвел, изигран от Том Хидълстън, а убийствен, променящ формата си бог-измамник, който убива божествените си събратя, за да предизвика апокалипсиса.
Все още не сме приключили. Виждайки, че всички тези нахлуващи сили превземат Земята, скандинавските богове ще разцепят небето и ще тръгнат по Бифроста – това е дъговият мост, който свързва Асгард с Мидгард.
Сражавайки се заедно с убитите воини от Валхала, Один и Аси (основната група богове в пантеона на скандинавската митология) ще се изправят срещу силите на хаоса: Один, „със златния си шлем и бляскава броня, и с копието си, наречено Гунгнир“, ще се изправи срещу Фенрир; Тор ще се изправи срещу Йормунгандр, а Хеймдал ще се бие с Локи. С няколко дребни изключения всички до един ще умрат.
„Фрей се сблъсква със Суртур и се разменят страшни удари, докато Фрей падне“, разказват подробно пророчествата. „Същия ден кучето Гарм, което е било оковано във веригата в пещерата Гнипа, се отскубва. То е най-страшното чудовище от всички, напада Тир и те се убиват взаимно.“
„Тор се сдобива с голяма слава за това, че убива змията от Мидгард, но в същото време той самият пада мъртъв на място, задушен от потоците отрова, които умиращата змия избълва върху него. Вълкът поглъща Один, но в този миг Видар напредва, поставя крака си върху долната челюст на чудовището, хваща другата с ръка и така го разкъсва.“
Накрая „Локи и Хеймдал се бият и взаимно се убиват. След това [огненият великан] Суртур изстрелва огън и пламък над земята и цялата вселена е погълната от него“.
Один и Фенрир, Фрейр и Сурт, (1905) отново Емил Дьоплер
И така, за какво въобще става дума?
Очевидно викингите са били малко… напрегнати. Но какво би могло да вдъхнови такъв хаотичен и дори краен мит за свършека на света?
Една от интересните теории идва от Хилда Елис Дейвидсън, пионер във фолклористиката, специализирала келтска, англосаксонска и старонорвежка религия в университета в Кеймбридж. Тя изказва предположението, че някои елементи от мита за Рагнарьок – слънцето, което почернява, парата, която се издига в небето, пламъците, които докосват небето, и други подобни – може да са били вдъхновени от многото вулкани, които осейват исландския пейзаж.
„Разбира се, когато човек чете разкази за някои от забележителните изригвания в Исландия от сравнително близкото минало, по-специално това на Скаптар Йокул през 1783 г., предположението […] изглежда достойно за разглеждане“, пише тя в книгата си „Богове и митове на Северна Европа“ от 1990 г.
Това изригване „е било същото като във Вьолуспа“, обяснява тя: „първо земетресение разтърси планините, след това слънцето е помрачено от облаци дим и пепел, после идват пламтящи пламъци, с дим и пара, а топящият се лед предизвика сериозни наводнения както от вода, така и от лава; ако към тази поредица от катастрофи добавим и приливната вълна от морето, ситуацията е много близка до тази в поемата“.
В основата си, твърди Дейвидсън, Рагнарьок е съвсем стандартен мит за Апокалипсиса: огромна битка между реда и хаоса, последна съпротива и сваляне на боговете и накрая унищожаване на Земята. Но подробностите, които го правят толкова отличителен, може би идват от странната и уникална среда на тези най-северни скандинавски места: „Тази ярка картина на сътворението и разрушението със сигурност е най-вероятно да се появи в самата Исландия, където резултатът от взаимодействието на студа и топлината е постоянна част от ежедневието и където Хекла изригва средно на всеки 35 години“, пише тя. „Създателят на „Вьолуспа“ е могъл да бъде вдъхновен от такава ужасна сцена като тази, която се е случила през 1783 г., а и в много други периоди от историята на Исландия.“
Звездният клъстер Хиади
Астрономическо обяснение?
Междувременно някои смятат, че вдъхновението за Рагнарьок може да се крие по-далеч от дома на мита. През 2018 г. експертът по скандинавска митология и литература Джони Лангер излага нов анализ, според който някои от най-емблематичните аспекти на историята за викингския апокалипсис може да са повлияни от астрономически събития.
„Основната ни хипотеза е, че различни астрономически явления, случили се през VIII и IX век (пълни затъмнения на Слънцето и преминавания на комети, и двете свързани със съзвездието Вълча челюст – Хиади) … са подтикнали есхатологичните (есхатология е област в теологията, която разглежда темата за крайните събития от историята на човечеството) страхове на викингите, подтиквайки ги да създадат голямо количество апокалиптични образи близо до 1000 г. от н. е.“, пише Лангер.
„Идентифицирахме тринадесет небесни явления (преминавания на комети и пълни затъмнения на Слънцето), които може да са били събрани в образа на Рагнарьок от древните северняци.“
Убедителна ли е тази теория? Определено. Но достоверна ли е? Нека кажем, че някои експерти имат резерви към тази извънземна идея за края на времето.
„Едно убедително астрономическо обяснение на Рагнарьок би представлявало интерес“, казва пред астрономът от Тексаския държавен университет Доналд Олсън. Но по няколко причини Лангер не успява да открие такава, твърди той. В целия си анализ Лангер не споменава никакви първични скандинавски източници за своите теории, като вместо това разчита на немски и английски наблюдения; на всичкото отгоре, посочва Олсен, в данните и интерпретациите има няколко основни фактологически грешки. „Подобни грешки намаляват увереността, че Лангер е направил значителен пробив с астрономическия си анализ.“
И все пак това е интригуващо предложение. Имаме и обяснението, предложено от Дейвидсън още през 1990 г.
„Картината на Рагнарьок наистина може да се разглежда като велик и ужасяващ образ на психически срив или като пълно разпадане на съзнанието в смъртта“, пише тя.
„Потъването на земята в морето, триумфът на студа, огъня и тъмнината, избухването на чудовища, дълго държани под контрол – такива образи лежат дълбоко в съзнанието на хората и можем да разберем защо оцеляват толкова дълго“, посочва тя. „Именно това придава на картината на Рагнарьок такава неповторима сила.“
