Как и кога ще свърши светът – този път според слънчевия камък на ацтеките
Един от най-известните и важни оцелели артефакти от империята на ацтеките разкрива как те са очаквали да протече апокалипсисът – но и доста подлия начин, който са измислили как да го избегнат.
Ако има само едно нещо, което знаете за класическите мезоамерикански митове за апокалипсиса, то вероятно е следното: че светът е свършил през 2012 г. и маите са го предсказали.
Разбира се, както археолозите побързаха още тогава да посочат, това никога не е било вярно – маите дори не са имали апокалипсис в митологията си. Няколко хиляди километра по на север обаче има друга цивилизация, която определено се е притеснявала за предстоящия апокалипсис: ацтеките.
Тонатиух
Всъщност те били толкова притеснени, че редовно предлагали човешки животи в принушение с надеждата да отложат големия край за още една година. Поне това разчита Сюзън Милбрат, куратор по латиноамериканско изкуство и археология в Природонаучния музей на Флорида, в гигантската реликва, известна като Слънчев камък: 24-тонен кръгъл базалтов камък-календар, който според нея от векове не разбираме правилно.
Макар че експертите отдавна смятат, че централното изображение в камъка показва Тонатиух, ацтекското божество на слънцето, статията на Милбрат от 2017 г. върху изображенията му предполага, че лицето може да подлежи на по-различно тълкуване. Вместо просто да изобразява лицето на бог, който яде сърца, тя интерпретира лика като показващ смъртта на народа по време на Затъмнението – събитие, което според цивилизацията ще доведе до глобален и разтърсващ земята апокалипсис.
И това също така няма да се случи на някаква толкoва далечна за тях дата. Въз основа на (наистина доста внушаващите) рисунки около Тонатиу – нокти, стискащи човешки сърца, намекващи за чудовищността на Затъмнението; кръг от знаци, символизиращи 260-дневния календар, използван от жреците за предсказване на бъдещи събития; огнени змии, които представляват съзвездие, тясно свързано със Слънцето през сухия сезон – съвременните учени са успели да разберат кога точно според ацтеките светът е трябвало да се разтресе в небитието: 4 Олин.
В контекста на това е все едно днес всички да знаем, че светът ще свърши, да речем, на 19 август. Това е просто дата; тя се появява всяка година – и ако не искаме тази да е последната, която виждаме, вероятно трябва да направим нещо, за да спрем предстоящата си гибел по средата на лятната ваканция.
За ацтеките, може би няма да се изненадате да научите, това нещо е било човешкото жертвоприношение. Слънчевият камък е бил „почти… като сцена за публичен ритуал“, казва Милбрат: на всеки 4 Олин високо ценен затворник е бил принасян в жертва на слънчевото божество в отчаян опит да се спре Затъмнението и светът да се завърти още една година.
Звучи ужасно, но за уплашеното население това в действията им има абсолютно оправдана логика. „Бременните жени са оставали на закрито [по време на затъмнения], защото са смятали, че децата им ще се родят с ужасни деформации“, обяснява Милбрат. „Повечето от подробностите за това как ацтеките са се справяли със слънчевите затъмнения не са добре известни, но те определено са се опитвали да изплашат чудовището, което според тях е изяждало Слънцето.“
Всъщност, макар днес империята да е известна най-вече с репутацията си на кръвожадна държава, свързана с ритуалните човешки жертвоприношения и безскрупулната Мезоамериканска игра с топка, Милбрат смята, че истинската поука от зловещото ново тълкуване на Слънчевия камък е по-скоро научна, отколкото дивашка.
„Те може би са имали по-предсказателен поглед към бъдещето си, отколкото хората в днешните общества“, казва тя. „Но ацтеките са били по-компетентни по отношение на астрономията, отколкото хората си мислят.“
И като доказателство за това идва подлата малка хитринка за излизане от апокалипсиса, която те явно вмъкват в своите прогнози.
„Когато са създавали своята митология, те са се уверили, че на датата 4 Олин никога няма има затъмнение“, посочва Милбрат. „Възможността да са направили това целенасочено не бива да се пренебрегва.“
