Можете ли да помиришете, когато идва дъжд
Случвало ли ви се е да излезете от къщи в топъл летен ден (или пък в особено студен и сух зимен следобед) и да ви се стори, че мирише на дъжд? Изглежда, че не всеки е способен да усеща с носа си наближаващото лошо време – но за тези, които могат, има ли някакво научно обяснение, или става въпрос за някакво самовнушение и е просто поредният мит?
Порой
Твърдението, че е възможно да се усети дъждът, преди да е дошъл, изглежда има едновременно доста фенове и противници. Само един бърз поглед към социалните мрежи е достатъчен, за да покаже, че някои са категорични в способността си да предсказват дъжда назално, докато други изглеждат далеч по-скептични. Но независимо дали вярвате или не, има реални доказателства в подкрепа на тези твърдения. Всъщност има няколко фактора, които допринасят за това, че дъждът може да бъде усетен с обоняние, преди да е дошъл, като най-значимият от тях е свързан с т. нар. петрикор.
Думата петрикор идва от гръцката дума πέτρα, която означава камък, и ἰχώρ – течността, която тече във вените на древните богове. С нея се назовава онзи познат, странно приятен аромат, който се отделя от земята след обилен дъжд, особено след дълъг период на засушаване. Терминът е въведен за първи път през 1964 г. от минералозите Изабел Джой Беър и Ричард Томас.
За много хора петрихорът е сред любимите миризми на света, но до сравнително скоро никой не е съвсем сигурен защо го намираме за толкова приятен. Докато през 2020 г. екип от учени не установява, че миризмата е особено привлекателна не само за нас, но и за други животни.
Причината за миризмата е една често срещана почвена бактерия, Streptomyces, която произвежда съединение, наречено геосмин. Именно геосминът е този, която ни привлича по такъв специфичен начин. Всъщност човешкият нос е толкова добър в откриването на следи от това съединение, че превъзхожда способността на акулите да усещат кръвта във водата. Бактериите го правят, за да привличат твари – предимно насекоми и други безгръбначни, но също и по-големи същества – които се покриват със спорите им и след това ги разпръскват на по-големи разстояния.
Така че, когато вали, както изследователите показват през 2015 г., водните капки се удрят в повърхността и след това се сплескват като така задържат джобове с въздух в порите на почвата. След това тези джобове се пръскат и по същество се превръщат в малки аерозоли. При този процес те взимат със себе си следи от всичко, което е било на земята – в това число и геосмин, който след това може да бъде издухан от въздуха и пренесен на големи разстояния, дори на километри пред самите дъждовни облаци. Вероятно хората откриват именно тези аерозолни частици, когато усещат да се задава дъжд. Този феномен може да обясни и защо са открити бактерии високо в атмосферата, тъй като малките микроорганизми се разнасят от ветровете.
Друг фактор, който допринася за миризмата на приближаващ дъжд, е наличието на озон във вятъра. Този специфичен химикал има по-сладък аромат от малко по-земния, свързан с петриховия мирис.
Озонът е съставен от три кислородни атома и получава името си от гръцката дума ὄζειν, която означава „миришa“. Той е естествено срещащ се газ, но може да се образува и от изкуствени торове или други замърсители. Mоже да се получи и от електрически заряд – било то удар от мълния или изкуствен източник – който отделя азота в атмосферата от кислородните молекули. Някои от тези молекули се рекомбинират, за да образуват азотен оксид, който понякога може да се превърне в озон, след като реагира с други химикали.
Уханието на озон във въздуха може да означава, че наближава силен дъжд, тъй като низходящият поток от гръмотевичната буря изпраща озона на нивото на земята, където той може да бъде усетен от хората.
Така че следващия път, когато решите да се разходите навън на свежо и носът ви подуши нещо влажно и интригуващо във вятъра, ще знаете защо е време да си вземете чадъра.
