Има малко статуи на тази земя, които са толкова емблематични, колкото „Давид“ на Микеланджело (която попадна в новините през 2023 г., когато директорката на училище във Флорида е помолена да подаде оставка, след като показава статуята на ученици от шести клас, което довежда до оплаквания от родители заради голотата й).
Но докато за голяма част от хората по света това е единствената статуя, която познават (заедно може би с Венера Милоска), малцина знаят за странностите и куриозите, които са вложени в създаването й.
Давид пред Palazzo della Signoria преди 1873 г., с лист, покриващ гениталиите му
Давид е религиозна статуя.
На пръв поглед прочутият гол мъж на Микеланджело може и да не изглежда като „библейски герой“. Но ако се вгледате по-внимателно, Давид премята през лявото си рамо прашка, а в дясната си ръка стиска камък. Тези предмети и името на статуята идентифицират обекта като онзи Давид, който се изправя срещу жестокия великан Голиат; Микеланджело просто не включва в скулптурата си страшния враг на бъдещия крал. Историците на изкуството също така смятат, че Давид е изобразен преди голямата си битка, отчасти заради тревогата, която е ясно изписана на лицето му.
Той самият е един Голиат
Статучта на Давид е висока над 5 метра, което е почти три пъти повече от размера на средния човек.
Дясната му ръка е несъразмерна
Тя е твърде голяма спрямо останалата част от тялото му. Смята се, че тази асиметрия е хитроумното намигван на Микеланджело към прозвището на Давид – manu fortis, което означава „силна ръка“.
Давид е левичар
Можете да разберете това, от мястото, където лежи прашката. Но странно, позицията на тялото му по-скоро подсказва, че е десничар…
Статуята е изваяна от един блок мрамор, изхвърлен на боклука
Блокът мрамор, превърнал се в един от най-известните шедьоври в историята, доказва старото клише, че боклукът за един човек е съкровище за друг. Микеланджело създава Давид от парче мрамор, което е било изхвърляно от други скулптори два пъти. Агостино ди Дучо се отказва от проект, за който използва блока, след което той престоява недокоснат 10 години. Тогава Антонио Роселино се захваща с материала, но решава, че работата с него е твърде трудна. Когато Микеланджело най-накрая се сдобива с него, мраморът чака вече 40 години своя майстор.
Давид е създаден за големи висини
През 1501 г. градската управа на Флоренция възлага на Микеланджело да създаде творбата като част от поредица статуи, предназначени да украсяват покрива на купола на флорентинската катедрала. Но след завършването му покровителите на твореца са толкова поразени от красотата на Давид, че решават да се откажат от началния план и да го поставят, където ще може да бъде оценен отблизо. През 2010 г. един художествен проект във Флоренция показва Давид така, както е бил замислен, като поставя копие високо върху външната част на катедралата, както и на всяко друго място, което е било предложено при завършването ѝ през 1504 г.
Статуята получава възторжени отзиви още от самото начало
Италианският художник и архитект от XVI в. Джорджо Вазари пише за Давид: „Който е видял това произведение, няма нужда да се мъчи да вижда друго произведение, изпълнено в скулптурата, нито в наше, нито в друго време.“ При такава похвала как биха могли жителите на Флоренция да сложат статуята високо на покрива?
Пиета от италиански (pietà) означава жалост
Тя затвърждава репутацията на Микеланджело
Пет години преди дебюта на Давид, „Пиета“ на Микеланджело го прави известен. Но именно неговият Давид бетонира 29-годишния художник от Високия ренесанс като майстор на скулптурата. Четири години по-късно, през 1508 г., той ще започне работа по най-голямото си постижение – тавана в Сикстинската капела.
Давид черпи вдъхновение от древноримското изкуство
По-конкретно, смята се, че Микеланджело основава позата на Давид на изображенията на Херкулес – герой, дълбоко свързан с град Флоренция, който дори се появява на флорентинския печат в продължение на векове. Създавайки такава великолепна статуя в римската традиция, Микеланджело спомага тя да бъде незабавно приета от жителите на Флоренция.
В продължение на десетилетия Давид е политически символ
След дълги дебати Давид е поставен пред правителствените офиси на Флоренция в Палацо дела Синьория, което създава силна връзка между двете в съзнанието на обществеността. През 1494 г. могъщата фамилия Медичи е прогонена от Флоренция и поради това тази нова република е под постоянна заплаха както от завърналите се Медичи (които си връщат властта през 1512 г.), така и от околните държави, което кара Флоренция да се чувства като библейския Давид. Твърди се, че погледът на статуята е бил съзнателно насочен към Рим.
Тази политическа ситуация довежда до това статуята да бъде нападана два пъти в началото на своето съществуване. В годината на дебюта ѝ протестиращи я обсипват с камъни, а през 1527 г. в резултат на бунт срещу Медичите лявата ѝ ръка е счупена на три части.
Статуята издържа и на съвременните атаки
На 14 септември 1991 г. италианският художник Пиеро Каната влиза в дома на статуята – Galleria dell’Accademia във Флоренция – с малък чук скришно в себе си. Той се приближава до нея и със сечивото успява да разбир втория пръст на левия ѝ крак. Посетителите на музея се впускат в действие като се нахвърлили върху нападателя, успяват да го спрат да нанесе допълнителни щети и го усмиряват до пристигането на полицията. Когато го питат защо, Каната казва, че един от моделите на ренесансовия художник Паоло Веронезе, който е бил приблизително съвременник на Микеланджело, го помолил да го направи…
Има повече от един Давид
Тъй като Давид е едно от най-популярните произведения на изкуството в света, неговият лик краси тениски, подложки за чаши, въобще почти всякакви предмети, които можете да си представите. Но съществуват и негови пълни реплики – и само във Флоренция има две.
Докато истинският Давид се намира в музей, копие в реални размери стои на оригиналното си място пред Палацо Векио, а бронзово копие се извисява над града от Пиацале Микеланджело.
Кой притежава Давид е труден въпрос
От 1873 г. насам Давид стои изложен в Galleria dell’Accademia във Флоренция. Но тъй като все повече и повече туристи са привлечени да се насладят на чудото, италианското правителство започва да се чуди на кого всъщност е собственост националното съкровище. И през 2010 г. то започва кампания, за да затвърди претенциите си към емблематичната мраморна статуя.
Дали тя обаче принадлежи на град Флоренция, или на държавата Италия? Едно съдебно дело се заравя в историята и на двете в опит да се изясни това. Тогавашният кмет на Флоренция Матео Ренци заявява: „Това е нов случай на Давид срещу Голиат. Нашата битка е за различен начин на управление на културното наследство на един град, който живее от културата.“ Спорът все още не е решен.