Да развенчаем ефекта на Дънинг-Крюгер

Британският комик Джон Клийз веднъж обобщи идеята за ефекта на Дънинг-Крюгер по следния начин: „Ако си наистина много глупав, тогава е невъзможно да разбереш, че си наистина много глупав.“ Едно бързо търсене в интернет води до десетки статии, които свързват ефекта с какви ли не обстоятелства – защо се гореем с непохватната си работа, защо не изпитваме емпатия и дори с причините за избирането на Доналд Тръмп за президент.

Когато боравят с числа обаче, хората правят редица често срещаните грешки. Ефектът на Дънинг-Крюгер е идеята, че най-малко квалифицираните хора надценяват способностите си повече от всички останали. На пръв поглед това звучи убедително, но в една неотдавнашна статия екип от математици от колежа Боудоин се опитват да докажат, че математическият подход, използван за доказване на този ефект, може да е неправилен.

Какво показват господин Дънинг и господин Крюгер

През 90-те години на миналия век Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, професори по психология в университета Корнел, решават да проверят дали некомпетентните хора осъзнават своята некомпетентност.

За да направят това, те дават на 45 студенти бакалаври логически тест с 20 въпроса, след което ги карат да оценят собственото си представяне по два различни начина.

Първо, Дънинг и Крюгер карат студентите да преценят на колко въпроса са отговорили правилно – доста проста оценка. След това да преценят как са се справили в сравнение с останалите студенти, които са се явили на теста. Този вид самооценка изисква от студентите да направят предположение за това как са се представили другите и е обект на често срещана когнитивна грешка – повечето хора се смятат за по-добри от средното ниво.

Изследванията показват, че 93 % от американците смятат, че са по-добри шофьори от останалите, 90 % от учителите смятат, че са по-квалифицирани от колегите си, и това надценяване е разпространено при много други умения – включително при логическите тестове. Но от математическа гледна точка, разбира се, е невъзможно повечето хора да са по-добри от средното ниво в дадена задача…

След като дават на студентите си логическия тест, Дънинг и Крюгер ги разделят на четири групи въз основа на техните резултати. Четвъртината с най-нисък резултат решава правилно средно 10 от 20-те въпроса. За сравнение, четвъртината с най-висок резултат решава вярно средно 17. Но и двете групи смятат, че са получили около 14 верни отговора. Това не е ужасно грешна преценка от страна на нито една от двете групи.

Резултатите обаче са по-забележителни, когато се разгледа как учениците са се оценили спрямо своите връстници, и именно тук ефектът се проявява в пълна степен. Студентите с най-ниски резултати преценяват, че са се справили по-добре от 62% от участвалите в теста, докато студентите с най-високи резултати смятат, че са постигнали по-добри резултати от 68%.

По дефиниция да сте в долните 25% означава, че в най-добрия случай ще постигнете по-добри резултати от 25 % от хората, а средно – по-добри от едва 12,5%. Ако прецените, че сте се справили по-добре от 62% от връстниците си, а сте изкарали по-добър резултат само от 12,5% от тях, се получава огромно надценяване от 49,5 процентни пункта (процентен пункт е разликата между две процентни стойности – ако безработицата стане от 5% на 10%, това е разлика от 5 процентни пункта (а не от 5%)).

Оценката на начина, по който студентите сравняват себе си с другите, а не с действителните си резултати, е мястото, където възниква ефектът на Дънинг-Крюгер. Той силно преувеличава надценяването на долните 25 % и сякаш показва, както Дънинг и Крюгер озаглавяват статията си, че „Най-слабо квалифицираните студенти са „неквалифицирани и неосъзнати“.

Използвайки протокола, изработен от двамата психолози, много изследователи оттогава „потвърждават“ този ефект в собствените си области на изследване, което води до усещането, че ефектът е присъщ на работата на човешките мозъци.

Развенчаване на ефекта на Дънинг-Крюгер

Има обаче три причини, поради които този анализ е подвеждащ.

Най-зле представилите се участници в тестовете биха надценили най-много представянето си, защото те просто са най-далеч от перфектния резултат. Освен това най-слабо подготвените хора, както и повечето хора, приемат, че са по-добри от средното ниво. И накрая, хората с най-ниски резултати не са значително по-зле в оценяването на обективното си представяне.

За да установим, че ефектът на Дънинг-Крюгер е плод на изследователския дизайн, а не на човешкото мислене, екип от математици показват, че той може да се получи и с помощта на случайно генерирани данни.

Първо, те създават 1154 измислени човека и им определят на случаен принцип както резултат от теста, така и класиране по самооценка в сравнение с техните връстници.

След това, точно както Дънинг и Крюгер, те разделят тези хора на четвъртинки въз основа на резултатите им от тестовете. Тъй като класациите за самооценка също са получили случаен брой точки от 1 до 100, независимо от резултати във всяка четвъртинка, средният общ резултат ще има тенденция да се доближава до 50. По дефиниция най-долната четвърт ще превъзхожда средно само 12,5 % от участниците, но от случайното разпределение на оценките за самооценка те ще се смятат за по-добри от 50 % от участвалите в теста. Това дава надценяване от 37,5 процентни пункта – резултат, които е постигнат без участието на живи хора…

За да се докаже последната точка – че най-слабо квалифицираните могат адекватно да оценяват собствените си умения – се изисква различен подход.

Екипът дава на учениците тест за научна грамотност с 25 въпроса. След като отговарят на всеки въпрос, учениците оценяват собственото си представяне по всеки въпрос като „справих се“, „не съм сигурен“ или „нямам представа“.

Така става ясно, че неквалифицираните ученици са доста добри в оценяването на собствената си компетентност. В това проучване на неквалифицирани ученици, които са получили резултати в долната четвърт, само 16,5 % значително надценяват способностите си. И, оказва се, 3,9% значително са се подценили. Това означава, че почти 80% от неквалифицираните ученици са били сравнително добри в оценяването на реалните си способности – далеч от идеята, изказана от Дънинг и Крюгер, че неквалифицираните хора постоянно надценяват уменията си.

* * *

Дънинг-Крюгер днес

Оригиналната статия на Дънинг и Крюгер започва с цитата: „Една от съществените характеристики на некомпетентността е, че човекът, който я осъществява, не е способен да разбере, че е некомпетентен.“ Тази идея се разпространява широко както в научната, така и в попкултурата. Но според горецитираната работа реалността е такава, че много малко хора всъщност са наистина едновременно некомпетентни и неосъзнати.

Експериментът на двамата психолози наистина установява реален ефект – повечето хора смятат, че са по-добри от средното ниво. Но се оказва, че това е всичко, което Дънинг и Крюгер показват. Реалността е, че хората имат вродена способност да оценяват своята компетентност и знания. Твърдението за обратното предполага, погрешно, че голяма част от населението е безнадеждно невежо.