Ако сте супер-разпознавач, можете да се борите с лошите

Сред нас живеят хора, които притежават рядка и може би безценна суперсила – те никога не забравят лице. И нямаме предвид само, че са добри в разпознаването на лица – те притежават изключителната способност да си спомнят детайли, дори след като са погледнали някого само за кратко. Въпреки че за тази необичайна черта се знае от известно време, ново изследване най-накрая тества границите й – и резултатите са невероятни.

Супер-разпознавачите (СР) са идентифицирани и описани научно за първи път като хора с изключителни способности за разпознаване на лица преди малко повече от десетилетие. Всъщност някои твърдят, че те са толкова добри в разпознаването на лица, колкото хората с прозопагнозия, известна още като лицева слепота, са лоши в това.

Както можете да си представите, тази способност се радва на интерес от страна на полицията и въобще правоприлагането. Всъщност вече има екипи супер-разпознавачи, които работят с разследващите по някои важни случаи, като например неотдавнашните бунтове в новогодишната нощ в някои части на Германия. Столичната полицейска служба на Обединеното кралство вече наема такива хора в контролните зали за видеонаблюдение, за да помогне за откриване на конкретни цели. Тези хора са и особено полезни по време на големи спортни събития, където могат да сканират тълпите за вече известни нарушители на реда. По подобен начин техните наблюдателни способности могат да бъдат използвани на музикални фестивали и др.

Въпреки ентусиазма по отношение на техните способности, изследванията върху тях са изключително малко, а каквото е направено, обикновено разчита на симулации за тестване в контролирани условия.

„Нито едно от съществуващите проучвания не е изследвало хората при реални условия“, твърдят авторите на новото проучване. „Без преки емпирични доказателства предположението, че полицейските операциите могат да бъдат подобрени чрез супер-разпознавачи, остава само косвена, анекдотично подкрепена надежда.“

Марен Майер от Центъра за изследване на медиите на знанието (Leibniz-Institut für Wissensmedien), Германия, и Майке Рамон от Лабораторията за приложно познание на лица (Applied Face Cognition Lab) към Университета в Лозана, Швейцария, са се заели с преодоляването на тази празнина.

Първоначално през 2016 г. с един от изследователите се свързва криминалната полиция на Фрибург (Швейцария), която иска помощ по този въпрос, за да разследва два текущи случая, при които грабежи са били заснети от охранителни камери.

„Това искане представляваше уникална възможност за емпирично определяне на прогностичната стойност на СР, идентифицирани с научно утвърдени и стандартизирани лабораторни тестове, за внедряване в реални криминалистични условия“, отбелязват авторите.

И все пак, макар че това е вълнуващ шанс да се види как могат да се представят тези хора в реални случаи, тази реалност води със себе си някои предизвикателства. На първо място, по това време разследването все още се води, така че извършителите още не са били известни. Второ, СР не са унифицирани в своите способности, което означава, че всеки от тях може да идентифицират различен човек за едно и също престъпление.

За да се преодолее този проблем, Столичната полиция предоставя на изследователите последователности от видеа и свързаните с тях заподозрени от вече приключили случаи, за да им помогне да тестват уменията на СР. След това през 2017 г. извършителят от отворените случаи бил арестуван и признал за грабежите. Така полицията вече разполага със своя човек, а изследователите – с автентичните си тестови материали.

Майер и Рамон събират данни от 118 участници, за 66 от които вече било известно, че са СР. Останалите участници са подбрани, за да се направи сравнение с лица със средни способности за разпознаване на лица – макар че 7 от тези хора впоследствие са идентифицирани като СР и съответно прехвърлени към първата група. Средната възраст на участниците е около 36 години, а 50 % от тях са жени. Освен това около 25 % са полицейски служители, а останалите се занимават с професии, които не са свързани със закона.

В крайна сметка изследователите потвърждават, че СР могат да бъдат успешно идентифицирани чрез тест, който вече е бил използван в предишни проучвания.

„Нашето изследване показва, че СР, идентифицирани чрез наскоро предложената диагностична рамка, се отличават с високи постижения при идентифицирането на извършители в автентични съдебни материали.“

Те също така установяват, че СР могат да бъдат по-точни при идентифицирането на заподозрени лица на автентични видеоматериали и да покажат по-добри резултати, ако вече са показали високи резултати с други криминалистични материали. Те също така забелязват, че има различия между способностите на СР, като някои от тях са много по-добри от други.

„Казано по-просто – обясняват изследователите в проучването – дори сред най-добрите има забележими разлики; колкото повече критерии са използвани и изпълнени, толкова по-добър е очакваният резултат от представянето.“

Тези резултати са убедителна аргументация за използването на стандартизирани тестове от изследователите и практиците за потенциални СР, които да работят с правоприлагащите органи. Те също така твърдят, че в допълнение към провеждането на лабораторни тестове предполагаемите СР трябва да бъдат тествани и върху автентичен материал, свързан със задачата, която ще им бъде възложена.

„По този начин внедряването на СР в полицейски и правоприлагащи системи, където се изисква обработка на лицева идентичност, може да бъде много полезно, както се вижда от повишената им точност при съдебномедицинската идентификация на извършители в записи от видеонаблюдение.“