Каменните тела на Помпей не са това, което изглеждат

В края на октомври 79 г. от н. е. в Помпей настава Апокалипсис. Везувий – голям активен вулкан, разположен само на 8 километра от процъфтяващия курортен град – най-накрая изпълнява заплахите, които отправя през последните 15 години, и изригва, заливайки всичко наблизо със смъртоносен облак от нагрят газ, разтопена скала и гореща пепел.

Днес нещата са малко по-различни – сега Помпей е огромна туристическа дестинация, която привлича около 2,5 милиона посетители всяка година. А основната му атракция са прочутите „каменни“ тела на клетите хорица, които са били хванати твърде неподготвени, за да избегнат ужасната си съдба на вулкана.

Само че има една подробност: тези каменни хора не са точно това, което изглеждат. Въпреки че е лесно да си представим картинката как гореща разтопена скала поглъща древните жители на града, после се охлажда и разкрива жертвите си като каменни статуи, тази картинка всъщност е неточна. И не само това – ако бяхте посетили мястото преди 1800 г., тези тела изобщо нямаше да са там.

Така че как тогава се появяват те?

„Истината е, че те изобщо не са тела“, обяснява Мери Биърд, професор по класическа филология в университета в Кеймбридж, в статия за списание BBC от 2012 г. „Те са плод на хитроумна археологическа изобретателност от 60-те години на 19 век.“

Спорадични разкопки на Помпей се провеждат още от края на 16 в., но едва в този по-късен период, под ръководството на археолога Джузепе Фиорели, започва да се оформя градът-забележителност, който познаваме днес. Когато през 19 в. археолозите си проправят път през пластовете отломки и пепел, които покриват обекта, те забелязват нещо странно: поредица от ясно изразени дупки и кухини, понякога с човешки останки в тях.

Какво може да представляват тези дупки? Ами всъщност това са истинските „тела“ на гражданите на Помпей – не вкаменените статуи, които сме свикнали да виждаме днес, а кухините в лавата, където някога трупът на някоя бедна жертва е задържал лавата отворена достатъчно дълго, за да се охлади около него.

„Материалът от вулкана е покривал телата на мъртвите, след което е изстивал около тях“ – пише Беърд. „С постепенното разлагане на плътта, вътрешните органи и дрехите е оставала празнота – която е била точен негативен отпечатък на формата на тялото в момента на смъртта.“

„Не след дълго на някого му светва лампата, че ако се излее гипс в тези празноти, ще се получи гипсова отливка, която е точно копие на тялото. Но това е само копие – по-скоро „антитяло“, отколкото истинско.“

При съвременните разкопки вече се използват осъвременени методи: „В днешно време можем по-добре да използваме рентгенови техники като 3D-CT сканиране, за да изследваме човешкото съдържание на гипсовите отливки“, казва през 2017 г. антропологът от Неаполския университет Пиер Паоло Петроне пред History and Archaeology Online.

Но в по-голямата си част новите гипсови отливки се изработват по начин, който е почти идентичен с първите от далечната 1860 г., обяснява той. Макар че понякога вместо гипс може да се използва прозрачна епоксидна смола, традиционната смес „остава най-добрата за получаване на перфектни копия на телата на жертвите“.

* * *

В обобщение: древни вкаменени тела от Помпей изобщо не са такива – нито са древни, нито вкаменени. Всъщност са съвременни гипсови отливки на местата, където някога са се намирали телата. И още повече – в днешно време те дори не са толкова изключителни: техниката, използвана за изработването им, може да се използва повторно, така че всяко тяло може да бъде на практика „клонирано“, колкото си искаме.

Което, между другото, е добре – в противен случай можеше да нямаме толкова много от тези „каменни“ хора, колкото имаме. По време на Втората световна война на мястото са хвърлени повече от 160 бомби, които унищожават голяма част от реконструкцията на древния град, извършена през 20 век. „Честно казано, той става една развалина [отново]“, пише Биърд. „Части от това, което виждаме днес, е възстановявано наново.“

„Не обвинявам никого, че „симулира“ – добавя тя. „Искам да кажа, че нашият Помпей – както всъщност повечето класически обекти – е резултат от сътрудничеството между съвременните възстановители и консерватори и самите оригинални римски строители, като голямата част от работата е от наша страна.“

„И заради това той е не по-малко впечатляващ или вълнуващ – както отливките на тела помагат да се покаже.“