Останал в историята като един от най-великите артисти на всички времена, Дейвид Боуи е прочут със своята ексцентричност.
Легендарни са разнообразните му музикални търсения и способността му да преоткрива себе си, а особено в началните години от кариерата му своята роля изиграват и наркотиците.
Британецът експериментира с различни видове наркотици между 60-те и 80-те години, а един от членовете на Led Zeppelin го запознава с марихуаната. Някъде от средата на 70-те Боуи се пристрастява към кокаина и даже се мести в Берлин с цел да се пребори със зависимостта. Отнема му няколко години, докато успее да го направи.
Бъдещата звезда започва на смущаващо ранна възраст да взима хапчета – още на 13-14 години. Тревата обаче открива доста по-късно и споделя подробно докъде го отвежда първото му пушене. Подробностите Боуи разкрива не къде да е, а в интервю за прочутото списание Playboy през 1976 г. Това е и годината, в която той е арестуван в Ню Йорк заедно с колегата си Иги Поп за притежание на дрога.
“Взимах доста хапчета още като бях дете, 13-14 годишен. Но първият път, когато се напуших, беше заедно с Джон Пол Джоунс от Led Zeppelin преди много, много години”, спомня си Боуи. „Тогава той все още беше басист, който свиреше в албумите на Herman’s Hermits“. Явно Боуи говори за периода преди 1968-а, когато Джон Пол Джоунс става съосновател на Zeppelin заедно с Джими Пейдж.
Преди това басистът се изявява като сесиен музикант и аранжор, а лондонската сцена го среща с Боуи в ранен период от музикалния път и на двамата.
„Бяхме ходили някъде да си поговорим с Джак Елиът и после Джоунси ми каза: „Ела при мен и ще те запаля по тревата“, а аз помислих и отговорих „Добре, ще взема да пробвам“. Отидохме в апартамента му точно до полицейското управление. Той имаше една огромна стая с нищо друго в нея, освен голям орган Hammond”. Там е мястото, където двете бъдещи суперзвезди се отдават на марихуаната, а Боуи не е подготвен за последиците от първия си опит.
„Бях употребявал кокаин, но не и трева. Не знам защо ги изпробвах в този ред, може би просто защото познавах няколко моряци, които носеха кокаин от пристанището. Взимах го с тях, а те мразеха тревата. Та значи, гледах с възхищение как Джоунси сви три големи джойнта и заедно ги изпушихме“.
Впоследствие Боуи споделя и как се справя с неизбежните последици. „Напуших се много и ме удари невероятен глад, изядох три цели хляба. После звънна телефонът, Джоунси каза „Ще отидеш ли да вдигнеш?, а аз слязох на долния етаж, за да намеря телефона, но просто продължих да вървя и излязох на улицата. Така и не се върнах. Бях силно очарован от пукнатините по тротоара.”
Така протича първата среща на големия изпълнител с марихуаната, а тя далеч не е последна. В същото интервю, в което той споделя култовата история с Джон Пол Джоунс, Боуи обяснява и защо не е голям фен на LSD.
“Пробвал съм три пъти. Беше много цветно, но ми се струва, че моето въображение така или иначе е по-богато и по-смислено. LSD просто дава на хората връзка със собственото им въображение, а тази връзка аз вече си я имах. Не беше нещо ново за мен. Просто виждах много красиви цветове и светлини. „Я погледни! Виждам Бог там на прозореца”. И какво от това? Никога не са ми трябвали наркотици и за да правя музика“.
Наистина Дейвид Боуи поддържа идеята, че неговата креативност по никакъв начин не е зависима от дрогата. Но и той е сред многото музиканти, които залитат в лоша посока с наркотиците и достигат до много опасни състояния. Разбира се, обяснението е, че Боуи става звезда в епоха, в която експериментирането със забранени субстанции е естествена част от живота на музикантите. С много усилия легендата успява да се отскубне от хватката на кокаина, който в един период тотално изопачава реалността му, както самият той признава.
Не може да се каже със сигурност доколко наркотиците повлияват на здравословните проблеми в по-късните му години. Боуи почина на 69-годишна възраст от рак на черния дроб.