4 други принцове на Уелс, които чакаха дълго време за престола

Големият ден на крал Чарлз III – неговата коронация – е днес. След смъртта на майка му Елизабет II през септември 2022 г. 73-годишният тогава Чарлз е най-дълго служилият принц на Уелс в британската история: той прекарва рекордните 70 години като престолонаследник, преживявайки скандали, подкрепяйки благотворителни организации и преследвайки интересите си в областта на градинарството, архитектурата и акварелната живопис, както и някои по-неочаквани начинания.

Чарлз III е първият британски престолонаследник, който завършва университет – колежа „Тринити“ към университета в Кеймбридж. Освен това е автор или съавтор на повече от 20 книги, сред които е и детската „Старецът от Лохнагар“.

Но Чарлз III далеч не е единственият принц на Уелс – титлата, давана на престолонаследника на британския монарх от 14 век насам – който прекарва голяма част от живота си в очакване да управлява. Ето още няколко примера.

Алберт Едуард, бъдещият Едуард VII

Принц на Уелс в продължение на 59 години

Най-големият син на кралица Виктория, Албърт Едуард, известен като Бърти, е имал лоши отношения с майка си и баща си, принц Албърт. Те смятали, че синът им е мързелив и снизходителен, и не желаели да възлагат на Берти – който е принц на Уелс от едномесечна възраст – каквато и да било реална отговорност. Но докато е едва на 18 години родителите му го изпращат на двумесечна обиколка из британските канадски колонии и Съединените щати през 1860 г. Това е първата британска кралска обиколка в Северна Америка.

Очарователният Бърти става хит навсякъде, където отиде. Маршрутът му включва откриване на новия мост „Виктория“ над река Сейнт Лорънс в Монреал и посещение на Нюфаундленд, Ню Брънзуик, остров Принц Едуард и Нова Скотия.

Принцът на Уелс и антуражът му пътуват и до САЩ, като спирките им включват градовете Бостън, Ню Йорк, Балтимор и Вашингтон, където се срещат с президента Джеймс Бюканън и отсядат в Белия дом. Наред с други дейности, Бърти и Бюканън посещават Маунт Върнън, Вирджиния, където принцът на Уелс засажда дърво на гроба на Джордж Вашингтон.

След смъртта на Виктория през 1901 г. Бърти се възкачва на трона като Едуард VII. Той умира през 1910 г.

Джордж Огъстъс Фредерик, бъдещият Джордж IV

Принц на Уелс в продължение на 58 години

Бъдещият Джордж IV е известен с много неща, повечето от които не са хубави. Най-големият син на Джордж III харчи безразсъдно за любимите си занимания – пиене, хазарт и женкарство. Той с неохота се съгласява да се ожени за германска принцеса, която не харесва от пръв поглед, за да може парламентът да изплати нарастващите му дългове. Също така обича да ремонтира и строи сгради, сред които е и изключителният Кралски павилион в Брайтън, на южното крайбрежие на Англия. Построяването на екстравагантното място за отдих на плажа помага за стартирането на туристическата индустрия в града.

Всичко започва с къща за гости, която принцът на Уелс закупува в Брайтън, за да се възползва от популярните лечебни свойства на морската вода. Без да пести средства, през 1815 г. той поръчва построяването на обширен дворец с минарета, куполи и арки. Това кралско присъствие стимулира развитието на града като гореща точка за почивка. По-практичната племенница на Джордж IV, кралица Виктория, продава Кралския павилион на Брайтън през 1850 г.

Поради влошаващите се пристъпи на психично заболяване на Джордж III принцът на Уелс е обявен за принц-регент през 1811 г., за да замести баща си, а през 1820 г. наследява трона като Джордж IV. Единственото му дете, Шарлот, умира при раждането, така че след смъртта му през 1830 г. неговият брат става Уилям IV.

Едуард, Черния принц, син на Едуард III

Принц на Уелс в продължение на 33 години

Когато не води война, престолонаследникът от 14 в., наречен по-късно Едуард, Черния принц, поставя начало на традиции, които британската монархия пази и до днес. Известен през живота си като Едуард Уудстокски, принцът на Уелс печели няколко битки, преследвайки в крайна сметка безплодния опит на баща си да претендира за трона на Франция чрез бабата на Едуард, която е френска принцеса.

Той надделява в битката при Креси през 1346 г., в резултат на която загива съюзник на френцузите, слепият крал Джон Бохемски. Според един съвременен разказ Едуард бил толкова впечатлен от храбростта на противника си, че взел щраусовите пера от шлема на мъртвеца и приел за свой девиз неговия: „Ich dien“ – от немски „Служа“. Независимо дали историята е вярна, или не, следващите принцове на Уелс възприемат както символа на щраусовите пера, така и девиза.

Едуард се сдобива и с голям, леко деформиран червен скъпоценен камък от своя съюзник Педро Жестокия, крал на Кастилия и Леон, след като печели битката при Нахера през 1367 г. Смята се, че това е същият червен шпинел, известен като Рубинът на Черния принц, който украсява британската имперска корона. Освен това Едуард е член-основател на Ордена на жартиерата – елитна рицарска група, създадена през 1348 г.

Много неща от личната му история обаче остават предмет на догадки. Причината за продължителната болест, довела до смъртта му през 1376 г., както и историята зад гръмкото му прозвище „Черния принц“ продължават да се обсъждат. Той умира, преди да се възцари, и никога не стига по-далеч от престолонаследник. При кончината на Едуард III през 1377 г. синът на Черния принц става Ричард II.

Едуард Алберт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид, бъдещият Едуард VIII

Принц на Уелс в продължение на 25 години

Преди Едуард VIII да абдикира през 1936 г., за да се ожени за вече два пъти разведената американка Уолис Симпсън, принцът на Уелс – известен като „Дейвид“ за семейството и близките си приятели – става първата британска кралска особа, която лети със самолет. След като научава, че неговият престолонаследник е летял до Италия, през 1918 г. Джордж V се опитва да му забрани да лети повече.

След смъртта на баща му през 1936 г. обаче Едуард VIII става първият британски монарх, който получава лиценз за пилот. Същата година новият крал създава The King’s Flight, за да осигури въздушен транспорт за кралското семейство; той е разформирован по време на Втората световна война.

След абдикацията Дейвид – който е единственият британски монарх, който се отказва от трона доброволно – става херцог на Уиндзор, а по-малкият му брат става Джордж VI. Херцогът на Уиндзор се жени за Симпсън през 1937 г. и умира през 1972 г.