Локалните вестници записваха всекидневната история на човек
През 90-те години започва да се наблюдава залезът на вестниците, поне тези на локално ниво. Причината е, че все повече от тях имат нужда от доставка, повече хартия и често не впечатляват толкова много със съдържание, спрямо по-големите държавни вестници. Интересен факт е, че интернет също повлия на печатната преса. Замислете се на колко места виждате продажба на вестници през последните години? Закупуването на дневния печат стана лукс, а защо да се плаща, след като все повече хора имат телефони и могат да четат безплатно? Интернет просто дава по-сериозна свобода и ни позволява да разпространяваме новини и дори да се превърнем в създатели на такива чрез социалните мрежи.
Финансовото напрежение и фактът, че все повече вестници имат ограничен персонал, а освен това ще забележим, че повечето вестници преминаха в онлайн формат и станаха далеч по-успешни. Остават само акулите на хоризонта и малките локални вестници загиват един след друг. И историята оценява това като по-сериозна загуба, защото това е още един източник, отразяващ развитието и лицето на един регион. През 1914 г. броят на вестниците в Европа и то на локално ниво, са около 20-30 за регион. През XIX век ще открием, че е хитът на печатната преса и се разработва от най-различни репортери на национално и локално ниво. Има хора, които се изпращат директно в парламента и се стремят да отразяват всичко точно и ясно.
Развитието на локални вестници посочва, че до началото на XX век, същите бързо ще успеят да печелят повече почитатели, както и прозорци за реклама. През 90-те години има пик, но с него започва и залезът. Същият практически показва, че има достатъчно заглавия, но бавно и сигурно започва оттеглянето на вниманието.
През XVIII век се забелязва и друга практика, копирането на новини от едно място на друго и поставянето на локално ниво, много преди да се появи интернет като фактор. Вестникът е инструмент, който може да даде една много по-сериозна възможност, с която да се спечели вниманието на публиката, но на локално ниво. Не е изненада, че именно тогава и повечето вестници са форма на владение, която диктува всичко.
Липсата на внимание към тази индустрия показва, че мнозина не разбират и високата стойност, която се носи. Архивите трябва да се дигитализират, за да може всеки да проследи малките звена и реакцията на закони и регулации, които са помогнали за подобряване или влошаване на социалния хабитат.
Локалните вестници често имат сериозна конкуренция и са уникални по рода си. Те създават конкуренция, създават играта на думи между едно и друго издание. Разпалват страстите и след като са ограничени на локално ниво, всеки читател участва в една съвсем друга форма на забавление. Спортните локални вестници в това отношение са още по-очарователни. Тяхната загуба води до един по-сериозен проблем – губенето на локалната идентичност. Например ще видим, че в един бургаски в-к има сериозни коментари и критики за дербита между „Тича“ и „Славия“ от 1924 г. Тук спортният журналист говори на бургазлии и не се интересува от външна критика. Тоест той поддържа интереса и възпитава своята локална публика, призовавайки я към подкрепа на регионалния отбор.
За сметка на това, в последните си години, вестниците се редуцират значително. Именно това е загубата на едно общество и неговите локални изражения. Един локален вестник дава снимка на случващото се от всекидневния живот. Тук се появява колонката с новородени, починали, подчертава се частта от общността и още много други. Тук се търси вниманието от необходими ресурси и артикули, които могат да помогнат на един човек да открие необходимата стока или да я продаде. Тук се появяват новите закони и решения на общината, както и още много други.
Днес повечето информация може да се открие в сайтове, но те самите имат нов облик и често не могат да се разглеждат с достоверността на един вестник, който все пак упражнява някаква форма на контрол и качество. За пример можем да видим, че Лондон има стотици локални вестници, включително и такива, които обръщат много внимание на живота в столицата. А що се отнася до спортни новини, там ситуацията е свирепа. За едно десетилетие там ще изчезнат около 320 заглавия, уникални по рода си.
Архивите виждат всичко като новина и могат да проследят всяка една стъпка почти всекидневно. Историята на добитъка, болести, трагична смърт на дете и много други. Нека не забравяме, че дори нашите борци за свобода са имали вестници, ето защо говорим за будители. Събуждането и оформянето на масата с критично мислене, може и се изгражда единствено с играта на думи, напечатани на хартия.
През 30-те години на миналия век ще започне да се появява и една друга техника, която ще играе роля, но и ще докаже, че човек губи достъп до информация. Става въпрос за радиото. Ако един вестник може да се прочете многократно, то радио предаванията практически изискват по-добра памет. Всяко следващо изобретение ще работи по същия начин, елиминирайки един по-детайлен елемент от нашето всекидневие. Днес ще се изискват други инструменти за запазване на качеството и информацията за следващото поколение.
