Кастореумът е вещество, което се отделя от мъжките и женските бобри от Аляска, Канада и Сибир, от торбички, разположени близо до основата на опашките им (на латински кастореум означава бобър). Тези животни не виждат и не чуват много добре, но имат отлично обоняние – и благодарение на кастореалните си „жлези“ те самите също миришат чудесно.
Те използват този секрет отчасти за маркиране на територията си, като го отделят върху купчините пръст, които изграждат по краищата й, а също и за хидроизолация на козината си.
Ароматната комбинация от ванилия и малина с флорални нотки на кастореума носи информация за здравословното състояние на бобъра и помага за разграничаване на членовете на семейството от останалите. Бобрите всъщност са толкова заинтересовани от миризмата, че в миналото ловците на кожи са поставяли от веществото в капаните си.
Епруветка с извлечен кастореум
История на кастореума
Когато е пресен, той представлява течност с цвят от жълт или млечен до сив, в зависимост от вида на бобъра и неговия пол. При издояването й от живо животно, течността се изсушава до твърдо състояние за производство на парфюми. При мъртво животно цялата кастореумна жлеза се отстранява и по традиция се консервира чрез опушване на дърва.
През по-голямата част от историята си се е използвал като лекарство: например, римските жени са вдишвали изпаренията от него, защото са вярвали, че така ще предизвикат аборт (това, разбира се, не се получава). Хилдегард фон Бинген, бенедиктинска абатиса, мистичка и учен от 12 век, пише, че стрити на прах „тестиси“ от бобър, изпити във вино, намаляват температурата (изсушената кастореумна жлеза лесно се бърка с тестиси). Той се използва и за лечение на главоболие, което е логично, като се има предвид, че съдържа салицилова киселина – основната съставка на аспирина.
Колонизацията на Америка води до увеличаване на наличността на боброви кожи, които се използват за изработване на модни шапки в цяла Европа, и до възвръщане на интереса към кастореума като лекарство – за болки в ушите, зъбите, колики, подагра, сънотворно, ободрително и за общо укрепване на мозъка. През 19 век веществото започва да се използва и в парфюмерийната промишленост като съставка, която кара другите аромати да ухаят по-добре и да се запазват по-дълго.
Към края на XIX в. търсенето на кожи и кастореум е толкова голямо, че северноамериканските бобри са на ръба на изчезването. През 1894 г. представител на компанията „Хъдсън Бей“, голяма фирма за търговия с кожи и кастореум, заявява: „Дните на бобъра са преброени. Той не може да съжителства с цивилизацията.“
Американски бобри
Използва ли се кастореумът и днес?
Според „The Oxford Companion to Sugar and Sweets“ („най-амбициозният и еклектичен справочник от вида си; широка колекция от близо 600 описа за всякакви сладки неща“) кастореумът е използван за първи път като хранителна добавка в началото на 20 век, но сега се използва рядко, ако въобще се използва, в масовото производство на аромати. Въпреки това се счита за „естествен аромат“, тъй като е получен от естествен източник, и може да се използва за добавяне на плодови нотки на ягоди или малини или като заместител на ванилията.
По принцип бобрите вече не се ловят заради кожите или кастореума. За да се сдобият с лепкавото вещество, хората трябва да упоят животното и да го издоят – процесът, описан като „доста гаден“ от Джоан Кроуфорд, еколог по дивата природа в Университета на Южен Илинойс, на която не й липсва опит в тази дейност; тя отбелязва още, че кашата има консистенция, наподобяваща меласа. Поради неудобството и разходите, свързани с добиването му, веществото вече се използва рядко. Според книгата „Fenaroli’s Handbook of Flavor Ingredients“ годишното потребление в индустрията е много ниско – около 130 килограма – докато потреблението на естествен ванилин е над 1,2 милиона килограма годишно.
„В индустрията за аромати се нуждаете от тонове и тонове материал, с който да работите“, казва химикът Гари Райнсиус. „А не е като да можете да отглеждате полета с бобри, от които да събирате. Тези животни не са много. Така че в крайна сметка този продукт е много скъп – и затова не е много популярен сред хранителните компании.“