Музикални хроники: Десетилетната вражда между великите гласове на Van Halen
Всеки от двамата големи вокалисти може да се похвали с триумфална ера като фронтмен на Van Halen в години на значителни успехи. Всеки е създал вечни песни с легендарната група, пял е пред пълни арени и е допринесъл със своя собствен стил. В допълнение, и двамата развиват и успешни самостоятелни кариери, имат силно развито его и в отношенията им е намесена твърде много гордост.
Дейвид Лий Рот
Враждата не е само между Хейгър и Рот, но и между техните заклети фенове. Няколко поколения слушатели са разделени на два лагера в предпочитанията си за по-добрия и по-успешния певец на Van Halen. Няма как да очакваме между самите музиканти да цари някакво близко приятелство, но все пак в един момент те опитват да заровят томахавките – в името на някаква взаимна изгода.
През 2002 г., докато са извън редиците на Van Halen, те подхващат дръзко общо турне. „С него сме като братя, които са минали през едно и също“, обяснява тогава Рот. „Има конкуренция между нас, затова и аудиторията гарантирано ще види най-доброто и от двамата“. Нещата обаче не минават по план и проличава, че съперничеството им не е от безобиден тип. На Хейгър му писва от Рот, който отхвърля всичките му идеи за турнето и си прави каквото поиска. „До гуша ми дойде от него, той е задник и с него не можеш да се разбереш. Не е забавен, а е пълен глупак“, отсича Хейгър.
Турнето е финансово успешно, но в края му двамата тотално не могат да се понасят и старателно избягват да контактуват. Дали нещо се е променило над 20 години по-късно? Не разчитайте на това. В последните дни Сами Хейгър изсипа нова доза нападки към конкурента си и обиди както характера му, така и певческите му способности.
„Аз разпродавах концертите си, не той. Той имаше един голям албум, но не и цялостна солова кариера. Правеше концерти на малки места. Когато дойде при мен, правеше, да кажем, 25 хил. долара на вечер, а аз правех по 150 хиляди. Но ми казаха, че за турнето ще делим по равно парите. Аз се съгласих да се наведа, но той продължаваше да се опитва да ме прецака с правилата“, разказва версията си Хейгър.
Сами Хейгър
“Иначе той наистина е шоумен. Аз също съм шоумен, но при него шоуто е на първо място, той не се интересува как пее. Ако се интересуваше, щеше да се грижи за гласа си, да ходи на вокални уроци, да се разпява или нещо такова. Но той не се интересува, което ме подлудява. Аз поне се интересувам повече от гласа си, отколкото от оная си работа”, допълва Сами Хейгър.
След тези изказвания, очевидно няма изгледи десетилетната вражда между певците да приключи.
Основната фигура във Van Halen, китаристът Еди Ван Хален, почина през 2020-а. Тогава групата официално приключи съществуването си и останалите нейни членове продължиха напред – но Рот и Хейгър все още не са способни да надмогнат различията си.
Групата е основана в началото на 70-те от великия китарист и от брат му Алекс на барабаните. С Дейвид Лий Рот на вокалите те правят големия си пробив, но винаги се е говорело, че имат творчески и личностни разминавания с певеца с голямо его и особен характер. През 1985 г. се стига до логичната раздяла – фронтменът напуска, а групата е изправена пред тежката задача да му намери заместник.
Тогава на сцената излиза „Червеният рокер“, наричан така заради афинитета си към червения цвят. В средата на 80-те Сами Хейгър вече е постигнал успехи със соловите си албуми, но Van Halen е неговият шанс да се превърне в истинска суперзвезда. В групата изглеждат щастливи от намирането на певец, с когото се разбират добре, но скоро феновете се разделят на две.
От едната страна са тези, които обичат старите Van Halen и не могат да възприемат промяната. От другата са слушателите, които вярват, че групата е по-добра с Хейгър. Безграничен и в крайна сметка безцелен дебат между минало и настояще.
След четири хитови албума с новия певец, любовта между Van Halen и Сами приключва. През 1995 г., по време на записите на следващия албум Balance, конфликтите вече са непреодолими. „Това беше периодът, в който, ако аз кажех „черно“, Еди казваше „бяло“. Ако кажех „Добре, бяло“, той казваше „Не, искам черно“, разказва Хейгър.
Еди Ван Хален вижда различно нещата и разяснява, че му е писнало певецът да работи отделно по свои собствени албуми. Сами пък е ядосан, че Van Halen отхвърлят написана от него песен, а Еди даже отива да посети дома на Дейвид Лий Рот. „Такава постъпка е нещо по-лошо от това да спиш с врага си“, смята Хейгър. В крайна сметка той напуска Van Halen, а някои още държат на версията, че всъщност е уволнен – затова можем да заключим, че се случва по взаимно съгласие.
Раздялата с Хейгър води до завръщане на Дейвид Лий Рот, но само за записване на две нови песни. Паметната поява на цялата група на наградите на MTV през 1996-а води до размяна на нападки между певеца и Еди Ван Хален. В крайна сметка бандата избира за нов вокалист Гари Чероне, но с него не постига успех. Следва нов опит със Сами Хейгър между 2003 и 2005 г., но тогава Еди е затънал в алкохолна зависимост и групата минава през някои от най-мрачните си моменти.
Истинското обединение с Дейвид Лий Рот идва през 2007 г. и продължава до смъртта на Еди. В тeзи години Сами Хейгър има да каже някои неособено приятни неща за Еди, но двамата успяват да се помирят преди смъртта на китариста.
Това навежда на мисълта, че някой ден е възможен мир и между Хейгър и колегата му вокалист Дейвид Лий Рот. Няма изгледи обаче този ден да е особено скоро.
