Многото чудатости на Ханс Кристиан Андерсен

Известният датски писател Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е признат по целия свят с любимите на мнозина книги, включително „Грозното патенце“, „Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Принцесата и граховото зърно“ и много други.

Въпреки това, малко хора знаят за човека зад тези известни истории – човек, който е претърпял редица трудности и според някои сведения е превърнал болката си в изкуство.

Ето най-изненадващите факта за живота и паметта на Андерсен, които няма да намерите в детския отдел на книжарница.

Някои от приказките му са автобиографични

Според учените приказката „Грозното патенце“ отразява собственото чувство на отчуждение на автора. Като малък Ханс е подиграван заради външния си вид и високия си глас, което често го кара да се чувства изолиран. По-късно той дори ще напише история за момче на име Ханс, на което се случва същото. Подобно на грозното патенце, Андерсен чак по-късно в живота си се превръща в „лебед“ – културен, световноизвестен писател с приятели на високи позиции. Той дори признава за Грозното патенце: „Тази история, разбира се, е отражение на моя собствен живот.“

Има също доказателства, че поставя героите си в отчаяни и безнадеждни ситуации, за да отрази собствените си лични травми, които включват израстване в бедност, загуба на баща и необходимост да работи за кратко във фабрика, когато е на 11-годишна възраст, за да издържа майка си. Пол Байндинг, литературен критик, написал книга за Андерсен, подчертава обаче, че дълготрайната привлекателност на неговите истории надхвърля тяхната автентичност. „Вярно е, че някои от най-известните разкази на Андерсен – „Грозното патенце“, „Храбрият оловен войник“, дори „Малката русалка“ – са драматизации или сублимации на неговите собствени проблеми, но те не биха ни подействали така, както ни действат, ако не надхвърляха личното – в език, в наблюдение и детайли, и в задълбочена, но изразителна структура – за да поемат самостоятелен живот като съвършено изработени артефакти с универсална привлекателност“.

Оригиналната версия на „Малката русалка“ е много по-депресираща от версията на Дисни

В оригинала, на безименна русалка, която се влюбва в принц, се предлага шансът да приеме човешка форма, за сметка на което ще живее във постоянна агония и ще отрежат езика й. Целта на русалката – освен любовта – е да си спечели и безсмъртна душа, което е възможно само ако принцът се влюби в нея и се оженят. След като той се жени за друга обаче, русалката обмисля да го убие, но вместо това приема съдбата си и се хвърля в морето, където се разтваря на морска пяна. Тя е посрещната от духовни същества, които казват, че ще й помогнат да отиде в рая, ако върши добри дела в продължение на 300 години. Така че нещата не са съвсем загубени.

Лошите преводи може да са променили имиджа на Ханс Кристиан Андерсен в чужбина

Според ЮНЕСКО Андерсен е осмият най-превеждан писател в света, точно след Владимир Ленин. Въпреки че произведенията му могат да се прочетат на повече от 125 езика, не всички от тях са верни с оригиналите. От самото начало има много примери за „калпави преводи“, които „заличават“ истинските му истории, казват писателите Даяна Кроун Франк и Джефри Франк в техния модерен превод на „Историите на Ханс Кристиан Андерсен“. В резултат на това репутацията на твореца извън Скандинавия е „не като литературен гений, а като причудлив писател от 19 век на очарователни детски истории“, добавят още те.

Ханс Кристиан Андерсен отсяда при Чарлз Дикенс… за прекалено дълго

Андерсен среща своя литературен герой Чарлз Дикенс на аристократично парти през 1847 г. Те поддържат връзка и десетилетие по-късно той идва да остане за известно време в дома на британския автор в Кент, Англия. Посещението трябва да продължи най-много две седмици… но в крайна сметка Андерсен остава цели пет – за ужас на семейство Дикенс. Още на първата си сутрин там Андерсен обявява, че е датски обичай един от синовете на семейството да обръсне мъжкия гост. Вместо да уважи традицията, семейството го свърза с местен бръснар. Андерсен също е склонен към избухвания, като в един момент се хвърля по очи на поляната и започва да ридае, след като прочита особено лоша рецензия за една от книгите му. След като най-накрая си тръгва, Дикенс прави надпис, която гласи: „Ханс Андерсен спа в тази стая в продължение на пет седмици – които се сториха на семейството като ВЕКОВЕ!“ Чарлз спира да отговаря на писмата на Ханс, което на практика слага край и на приятелството им.

Ханс Кристиан Андерсен се страхува да не бъде погребан жив

Той генерално има много фобии: страхува се от кучета; не яде свинско, защото се притеснява, че ще се зарази с трихинели, паразити, който може да се открие при прасетата; държи дълго въже в багажа си, докато пътува, в случай че стане пожар и трябва да избяга; дори се опасява, че по някаква случайност ще бъде погрешно обявен за мъртъв и погребан жив, така че преди лягане всяка вечер той оставя бележка, която пише: „Само изглежда, че съм мъртъв“.

Ханс Кристиан Андерсен може да е нямал партньорка цял живот

Въпреки че Андерсен живее дълъг и пълноценен живот, той има проблеми с личните отношения и така и не е намира някого, с когото „да заживеят доволни и щастливи“. В различни моменти от живота си той се влюбва в редица жени – а вероятно и в няколко мъже, според някои интерпретации на любовните писма, които пишеше на някои младежи – но чувствата му остават несподелени всеки път. „Вярвам, че той никога не е имал сексуална връзка“, казва биографът Бенте Кьоел-бай пред Deseret News.

Но въпреки че Андерсен често е смятан за чиста и целомъдрена фигура, той не е чужд на похотливите мисли. Когато е на 61 години, той за първи път отива в публичен дом в Париж и плаща на проститутка… но не направил нищо, освен да я гледа как се съблича. След второ посещение в „магазин, който търгува с човешки същества“, той пише в дневника си, „разговарях с една жена, платих 12 франка и си тръгнах, без да съм съгрешил в действие, но вероятно в мисълта си.“