„Уникален“ тестови субект доказа нещо изненадващо относно начина, по който разбираме езика

Забърквали ли сте се в лепкави ситуации на работа? Които може би ви карат да се чувствате сцепен? Или обратното – сядате в офиса и избухвате?

За повечето от нас това са въпроси, които разбираме инстинктивно – толкова бързо и безпроблемно, че дори не забелязваме използвания метафоричен език. Но за хората, родени без осезание (соматочувствителност) – способността да усещат допир, болка, натиск, температура и проприоцепция („мускулно усещане и чувство за самодвижение и позиция на частите на собственото тяло в пространството“) – тези иначе нормални фрази се смятат по същество за неразбираеми.

Сега обаче едно нова изследване предполага, че това заключение може да е погрешно. А то идва благодарение на един, може би буквално единствен по рода си субект.

„Ким е дар от Бога“, казва в изявление Ленор Гренобъл, професор в катедрата по лингвистика на Чикагския университет и съавтор на статията. „Можем да тестваме неща с нея, които иначе не бихме могли да тестваме.“

Ким, която е известна в проучването само с първото си име, е родена без осезание – липсват й сетивните нервни влакна, които й позволяват да усеща собственото си тяло. Това я прави невероятно интересна от невробиологична гледна точка: „Тя просто никога не е имала усещания и това е уникално“, обяснява Гренобъл.

„Може да е изследване само с един участник, но е доста важен участник!“

Това означава, че за първи път изследователите успяват да попълнят празните места, когато става въпрос за това как хората възприемат метафори, които са въз основа на опит. Вече знаем, например, че слепите или далтонистите могат да разберат фрази като „позеленял от завист“ или „почервенял от яд“ и че глухите хора или тези с увреден слух знаят какво означава дадена шарка или цвят да бъдат „шумни“ – но когато става въпрос за реч, базирана на осезание, просто не е имало достатъчно тестови субекти като Ким, за да могат изследователите да проверят идеите си.

„Всеки е имал малко или много соматочувствителност през живота си“, посочва Гренобъл. „Някои хора са го загубили, но имат спомен за него, на който да се позовават.“

Но с Ким ситуацията е много различна.

Докато изследователи като Гренобъл отдавна предполагат, че интерпретираме метафорите, свързани с осезаемост, въз основа на нашия опит със съответните физически чувства, представянето на Ким на тест с множество избори показва, че най-малкото това не е единственият начин да разберем този тип фрази.

„Фрази като „да бъдем твърди“ използват думи, които имат много сензорен характер“, казва Пеги Мейсън, професор по невробиология в Чикагския университет и първи автор на статията. Специалист по емпатия и други просоциални поведения, Мейсън работи с Ким от 2014 г., за да отговорят заедно на въпроса колко различно е нейното преживяване на света и езика от това на другите хора.

И отговорът изглежда е „в крайна сметка не особено различен“. На тестовете, които включват над 80 въпроса с кратки ситуации, за които трябва да изберат правилните описания от предложения с тактилни, или с нетактилни идиоми, Ким се представя добре или по-добре от две контролни групи при посочването на правилните изрази за ситуациите.

„Тъй като Ким няма соматочувствителност, наистина се чудехме как ще се справи“, обяснява Мейсън. „Но ние виждаме, че докато сетивните преживявания могат да бъдат много важни за много хора, това не е задължително – можете и да ги научите.”

Вместо да предполага интуитивно тълкувание, базирано на опита си, изглежда, че Ким черпи от езикови дефиниции, базирани на информация от други хора: „Мисля доста буквално за думите“, казва тя, „особено думи за, както знаете, усещане и подобни неща.“ Това не е безотказна система – изследването отбелязва, че първоначално Ким прави и грешки. Но всеки случай изследването е решаващо по въпроса как разбираме сетивно базираните метафори.

„Сега имаме данни, за да покажем коя страна на дебата е вярна“, казва Гренобъл. „Не е необходимо да имате сетивен опит. Това отваря врати към истинското разбиране как се придобиват тези представи, как се променят и как се използват за всякакви ситуации. Всъщност мисля, че повечето хора ги разбират чрез асоцииране, защото те са метафори в крайна сметка. Те не са буквални, така че трябва да разберете как да тълкувате метафората.“

„Но това, което Ким наистина ни показва, е, че ние правим лингвистична интерпретация – защото тя не разполага с никаква друга възможност.“