Спортни хроники: „Чувствах се като гръцки бог от митологията“: говори човекът, който направи Гърция европейски шампион
Преди 19 години Гърция поднесе една от най-големите сензации в цялата спортна история и вдигна титлата на Евро 2004.
Със самоотвержен дефанзивен футбол аутсайдерът си проправи път до финала и хвърли бомбата с успех с 1:0 над домакина Португалия с младия Кристиано Роналдо в състава си.
Победния гол в Лисабон отбеляза нападателят Ангелос Харистеас, който мигом се превърна в национален герой и завинаги влезе в златната история на европейските първенства.
Днес Харистеас вече е на 43 години и разглежда случилото се от дистанция, а това е неговият разказ:
Първият мач на Ото Рехагел като селекционер на Гърция беше през 2001 г. срещу Финландия в Хелзинки и загубихме с 1:5.
Той беше работил с нас само от три дни, но помня какво стана като седнахме с него след мача. „Дойдох тук, защото искам да променя начина ви на работа, манталитета на този състав. Нуждая се от играчи, които се състезават за отбора, за Гърция, не за самите себе си“.
„За съжаление, трябва да кажа това на много от вас: няма значение дали сте добри футболисти индивидуално – ще трябва да си тръгнете“, каза ни той.
Преди това в продължение на години за нас беше много трудно. Някои от нашите играчи бяха в Олимпиакос, други в Панатинайкос. Големи врагове. Можехме да успеем само ако всеки имаше страхотна връзка с останалите; ако имахме обща цел. Това беше ключовото за Ото Рехагел.
В началото гръцките медии го критикуваха, защото спря да вика в националния някои добри играчи. Но той знаеше, че му трябват точните личности и характери. Трябваше да работи много с нас в психологически план, за да даваме 100% и да се трудим като отбор.
Ото си изгради малка група, която мислеше по същия начин като него – затова и се радваше на 9 години успехи като треньор на Гърция. Промени множество малки детайли на терена и извън него. Беше наистина умен човек.
Месец след разгромната загуба от Финландия играхме с Англия на „Олд Трафорд“ в последна квалификация за Мондиал 2002.
В този мач всички видяха разликата, дошла от Рехагел. Гърция вече нямаше шансове за Световното първенство, но бяхме трудни за побеждаване. Всеки играеше за съотборниците си и водехме с 2:1. Само благодарение на гола от пряк свободен удар на Дейвид Бекъм в последната секунда, Англия изравни и се класира за първенството.
Между 2002 и 2004 г. постигнахме някои страхотни резултати, за да си спечелим мястото на Евро 2004. В квалификационната група завършихме първи над Испания и Украйна.
По това време вече знаехме, че разполагаме със силен, стабилен тим, но в историята на националния отбор Гърция имаше нула победи на големи първенства и беше отбелязала само един гол.
Отидохме в Швейцария на тренировъчен лагер преди първенството и помня как на една отборна среща ни казаха: „Момчета, напишете очакванията си за турнира“.
Тези на повечето играчи бяха в стил „Да опитаме да вкараме гол“, „Да опитаме да спечелим победа за гръцкия народ“. После няколко от нас казаха „Защо не направим нещо лудо и не кажем, че искаме да спечелим трофея!“. Всички се засмяха.
Това беше настроението, никой не вярваше, че ще отидем в Португалия и ще станем шампиони. Първият ни мач беше срещу домакините и знаехме, че той ще е най-важният.
Груповата фаза е само от три двубоя – нямаш време за загуби. Знаехме, че Португалия ще е под напрежение, защото всички ще очакват от тях да побеждават „лесните“ противници. Трябваше да играем освободено, без стрес, и да покажем, че сме там, за да се наслаждаваме на турнира.
Ото ни каза, че най-доброто, което можем да направим, е да раздразним домакинската публика. Те щяха да подкрепят своите, така че през първите 20-30 минути трябваше да сме на топ ниво, за да поставим под напрежение португалския отбор. Това беше тактиката ни и точно така направихме.
Йоргос Карагунис вкара рано, Ангелос Басинас вкара дузпа малко след почивката и спечелихме с 2:1: първата ни победа на голям турнир.
В този първи мач играхме с увереност и стартирахме позитивно.
След Португалия срещнахме Испания и знаехме, че ще внимават за нас, след като видяха колко добре се справихме в първия мач.
Те започнаха силно и поведоха благодарение на Фернандо Мориентес, но в средата на второто полувреме аз отбелязах изравнителния гол. Вече бях пълен с увереност от мача срещу Португалия – не се бях разписал в него, но бях играл добре.
Да вкарам на Испания беше фантастичен момент – те бяха един от фаворитите в турнира с Раул, Икер Касияс и Карлес Пуйол, един от най-безкомпромисните защитници, срещу които съм играл.
Когато отбележиш на Испания, самочувствието ти нараства още повече. Мислех си „Сега всичко е възможно“.
Последните 15 минути на онзи мач бяха много тежки за нас. Испания имаше шансове, но благодарение на вратаря Антониос Никополидис и нашата защита, удържахме равенството 1:1. С 4 точки от първите два мача осъзнахме, че имаме прекрасна възможност да достигнем следващата фаза.
Това направи последния двубой от групата срещу Русия ключов. Трябваше ни равен, за да продължим, но знаехме, че и минимална загуба може да ни класира.
За съжаление, срещата започна зле за нас и Русия вкара два пъти в първите 20 минути. Трябваше да реагираме. Върнахме един гол чрез Зисис Вризас преди края на полувремето, но мачът завърши 2:1 за тях. При последния съдийски сигнал никой не знаеше дали продължаваме – стояхме на терена и чакахме да чуем какво е станало между Португалия и Испания.
Тогава разбрахме, че Португалия е спечелила с 1:0 и ние сме на четвъртфинал заради повечето вкарани голове от Испания. Празнувахме като обезумели – това вече си беше огромно постижение за нас. Като си в една група с Португалия и Испания, осъзнаваш колко добре си се справил, щом се класираш напред.
Пет дни по-късно се изправихме срещу носителя на трофея Франция – и това беше най-добрият ни мач на турнира. Не става въпрос, че сме извадили късмет или че сме имали отделни добри моменти. Гледал съм отново мача няколко пъти след това и знам, че играхме по-добре от Франция. Имахме по-добрия план за сблъсъка и създадохме някои отлични положения, не играхме изцяло в защита.
Чувал съм толкова много пъти хората да казват, че сме играли дефанзивно на този турнир, но в съвременния футбол тактическата система е първото нещо, което трябва да подбереш точно.
Ние играхме много добре тактически в онази вечер срещу звезди като Зинедин Зидан, Тиери Анри и Робер Пирес. Можеш да победиш тези играчи само ако се подредиш много добре тактически и ако дадеш 110%.
Ако искаш да направиш чудо, понякога трябва да дадеш абсолютно всичко от себе си, даже повече от 100%. И истината е, че тогава Франция имаше лош мач, ние получихме шанс и го грабнахме.
Години наред преди Евро 2004 аз тренирах с Тео Загоракис за националния отбор. Той центрираше, аз вкарвах. Всеки ден тренирахме и тренирахме и тренирахме. В онази вечер Басинас подаде на Загоракис вдясно и той брилянтно преодоля Бишенте Лизаразу. Тогава Тео центрира към средата на наказателното поле и аз бях там, на точното място. Направих каквото знаех – изстрелях с глава топката във вратата. Ако видите цялата атака, това си беше прекрасен гол.
Победата над действащите европейски шампиони си беше като финал за нас. Всъщност се чувствахме все едно сме играли само финални мачове на Евро 2004. Беше кратък турнир и не можехме да си позволим повече да губим, защото щяхме да отпаднем.
Гърция е малка футболна страна, но когато надделяхме над Франция, започнахме да вярваме, че е дошло нашето време. Защо да не достигнем до финала? Вярвахме, че можем да триумфираме на турнира.
Гледахме по новините как хората у дома в Гърция полудяват след победата над Франция. Нямахме информация от социалните мрежи, каквато е достъпна в момента, но говорихме със семействата си и те ни казаха, че цялата страна е празнувала по улиците. Почувствахме тази енергия и този тласък от народа у дома.
Знаехме, че трябва да се раздадем заради тях в полуфинала срещу Чехия.
В този мач обаче не се представихме особено добре. За 90 минути само се защитавахме. Но понякога във футбола трябва просто да реагираш по правилния начин в съответния момент.
След края на редовното време, при резултат все още 0:0, седнахме заедно на терена. Казахме си „Момчета, сега идват продълженията и трябва да реагираме, иначе няма да стигнем до финала. Трябва да покажем нещо“.
И наистина в продълженията създадохме 3-4 положения за кратко време, а преди това за 90 минути нямахме нито едно.
Понякога трябва да се напрегнеш максимално, за да се случат нещата… и тогава Траянос Делас вкара сребърния гол в последните секунди на първото продължение. Отивахме на финал.
Там отново се изправяхме срещу Португалия, точно като в мача на откриването. След като бяха спечелили групата, те бяха победили Англия с дузпи на четвъртфинала и после Нидерландия на полуфинала. Всички знаеха, че те са фаворити, играеха у дома, имаха невероятни индивидуалности и никой не очакваше да загубят два пъти от Гърция в един и същ турнир.
Ние пък си давахме сметка, че още веднъж трябва да използваме нашите силни страни, нашата тактика и желание да дадем нещо на гръцкия народ.
В Гърция винаги я има тази страст да се бориш за родината си – и използвахме това чувство, за да спечелим. Естествено, бяхме нервни преди финала, но нямахме какво да губим. Съпротивлявахме се с всички сили и вкарахме в точния момент.
Имаше ситуации, когато всички усещаха, че сме способни да се разпишем. Когато дойдеше корнер или свободен удар в наша полза, имахме предвид, че сме силни и че можем да бележим с глава.
Помня много добре как спечелихме ъгловия удар в 57-ата минута. Когато Басинас се готвеше да центрира, аз казах „Сега е моментът – трябва да се пробваме, трябва да вкараме“. И той вдигна топката, а аз вкарах с глава победния гол.
Чувствах се като бог – като гръцки бог от митологията. Не знам как спринтирах толкова бързо, за да празнувам. В някои моменти от живота човек не осъзнава какво му се случва, просто изживява мига. Толкова бях щастлив.
По време на радостта си показах фланелка със снимка на племенника ми, тогава той беше много малък. Във всеки мач имах нещо под екипа си – или някакъв надпис, или нечия снимка. Така си давах повече вяра, много други футболисти го правят. Тениската с племенника ми беше пристигнала от Гърция точно преди финала. Братовчед ми я беше донесъл, а полицията беше опитала да го спре, защото нямаше нужния билет.
Като пристигнахме на стадиона в автобуса на отбора, видях братовчед си да тича към мен, докато полицаите се опитваха да го спрат – беше шантав момент! Но успя да ми предаде тениската и аз му благодарих.
Сега племенникът ми вече е пълнолетен, знае колко пъти е била обсъждана фланелката с неговата снимка. Много е горд, достатъчно голям е, за да си дава сметка какво се случи тогава и колко важен беше моментът за мен и за цялото ни семейство.
След моя гол Португалия нямаше много време да реагира. Разполагаха само с половин час, а ние успяхме да блокираме топ играчите им като Руи Коща, Луиш Фиго и младия Кристиано Роналдо. Толкова добре играхме през цялата вечер – заслужихме да бъдем европейски шампиони.
Като прозвуча последният съдийски сигнал, не можехме да повярваме какво се беше случило. Бяхме направили нещо историческо и бяхме спечелили трофей, какъвто страната ни може никога да не вземе отново.
Беше най-невероятният момент от живота ми. Шокирахме света на футбола.
При завръщането ни в Гърция, по улиците ни чакаха стотици хиляди хора. Отидохме до емблематичния стадион „Панатенаик“ в Атина, където са се провели първите Олимпийски игри.
Пътуването от летището дотам обичайно би продължило около 40 минути, но тогава отне почти шест часа! Над 150 000 души ни поздравяваха, няма как да забравя тези празненства.
Отбелязването на гола във финала промени живота ми. Не беше просто попадение, което вкарваш за клуба си – беше гол, който печели трофей за страната ми, за моите сънародници. Това е по-специално и винаги ще остане в историята и в сърцата на хората. Всеки ден поне няколко души ми говорят за тези моменти и колко горди са били тогава.
Дори толкова години по-късно можеш да видиш колко горди са всички гърци заради стореното от нас. Благодарение на този гол днес аз съм това, което съм – и все още го виждам често, не защото сам си го припомням, а защото хора идват при мен и ми го показват: „Ангелос, виж какво направи през 2004-та!“
По-късно в онази година бях в списъка за „Златната топка“ с няколко мои съотборници. Беше голяма чест, виждаш имената на всички величия, които са били в същия списък през годините и осъзнаваш, че трудът и саможертвите не са били напразно.
Не само това, но дори бях по-напред от Кристиано Роналдо при гласуването! Беше много разочарован, когато спечелихме финала, но знаехме, че е страхотен играч с голям потенциал и голямо бъдеще. Той използва това разочарование и после разви невероятна кариера.
За Гърция пък това беше най-красивият период от футболната ѝ история. През 2004 г. имахме не просто добър отбор, бяхме семейство. Още сме добри приятели и си пишем почти всеки ден.
Като погледнеш историята на големите футболни турнири, нашият успех и този на Дания на Евро ’92 са може би най-големите изненади. За мен гръцкото чудо беше даже по-голямо, защото изобщо не бяхме печелили мач преди Евро 2004. Но отидохме там, тези 23-ма души, и грабнахме купата. Беше нещо невъобразимо.
