Емблематични караници между известни личности
Някои вражди създават – и променят! – история. Ето няколко истории, в които дребни сплетни влизат в историческите книги.
Марк Твен срещу Пощенската служба
Марк Твен мрази всичко, свързано с Пощите (дори повече от нас, българите). Марки? „Когато през 1848 г. Англия изобретява марките, чувствата ми бяха определено антианглийски.“ Цената за изпращане на поща в чужбина? „Направо грабеж!“ Изискването да се изписва пълният адрес върху пликовете? „Абсолютно пропилени думи; и имайте предвид, когато на човек му се плаща на думата… този тип неща болят.“
Омразата на Твен е многолетна. Когато е млад, той живее в Невада и работи като чиновник за сенатор Уилям Стюарт. И когато гласоподавател пише искане до администрацията на щата да построи нов пощенски клон, Марк отвръща следното: „Каква пакост правите като искате пощенски клон! … Ако дойдат някакви писма там, няма да можете да ги прочетете. … Въобще не се притеснявайте за пощенски клон … Това, което трябва да искате, е един хубав затвор.“
Когато през 1879 г. личният секретар на генералния началник на пощите се опитва да отговори на някои от критиките на Твен, романистът отвръща: „Вие не сте отдел „Пощи“, а само безотговорен, евтин и ненужен придатък към него.“
Пощата отговаря като просто си върши работата – понякога при невъзможни обстоятелства. Веднъж, когато Твен забравя адреса на свой приятел, той пише на плика: „До г-н См. Ъндърхил, който е в бизнеса с въглища на една от онези улици там и има връзки с много уважавани хора, както чрез брак, така и по произход, и е висок и стар мъж, но без никакви бели коси, а преди беше красив. Бъфало, Ню Йорк, от Марк Твен П.П. Малко плешив в горната част на главата.
И Пощата успешно успява да достави писмото.
Робърт Хук
Робърт Хук срещу Исак Нютон
През 1665 г. Робърт Хук поглежда през микроскоп парче корк и видяното веднага му напомнил за манастир. Вярвайки, че мрежата от малки структури, които вижда, наподобява стая на монах, той решава да им даде и същото име: Cellula или клетки (cells на английски език).
Откриването на клетката е само едно от многото постижения на Робърт Хук. Той извършва „пионерска работа в областта на оптиката, гравитацията, палеонтологията, архитектурата и много други“, пише Аласдар Уилкинс за io9. Той също така оказва влияние върху теорията на Исак Нютон за гравитацията – като му пише за идеята около 1680 г. – и съответно е убеден, че Нютон никога не би създал теорията си без неговата помощ. Така че защо Хук не е известно име?
Ами може би заради самия Нютон. Години наред двамата учени спорят за заслугите за редица открития и това много дразни Исак. В едно писмо той пише на Робърт: „Ако съм видял по-далеч, то е защото стоя на раменете на гиганти.“ Както обяснява Уилкинс, това може да не е комплимент. Хук беше нисък и гърбав и е възможно Нютон да го е ударил по тази линия: влиянието ти е толкова малко, колкото и ръстът ви. Когато Хук умира и Нютон става президент на Кралското общество, помощниците му отписват покойника. Всъщност, под ръководството на Нютон, дори единствената съществуваща картина на Хук изчезва. Някои твърдят, без доказателства, че Нютон я е изгорил.
Артър Конан Дойл срещу Хари Худини
Артър Конан Дойл и Хари Худини са очаровани от спиритизма, макар и по различни причини. Худини е професионален илюзионист, който си изкарва прехраната, заблуждавайки хората. Преди да стане известно име, той печели странични пари, като организира сеанси и се преструва, че говори с мъртвите. Колкото и да иска да вярва в отвъдния живот, той все пак е скептичен към всеки, който твърди, че има силата да общува с духове.
Приятелят на Худини Артър Конан Дойл обаче искрено вярва, че той собствено може да установи контакт със задгробния живот. Всъщност съпругата му Джийн работи като медиум. Един ден тя казва, че е призовала мъртвата майка на Худини и е получила съобщение от 15 страници. Има обаче един проблем: призракът пише на безупречен английски. А майката на Худини е унгарка и почти не знае английски.
За илюзиониста това е преломна обида и двамата мъже така и не успяват да преодолеят различията си. През остатъка от живота си Худини ще описва медиумите като „човешки пиявици“ и шарлатани, които експлоатират скръбта на хората и ще посвети много енергия на разкриването на много от тях. Неговият кръстоносен поход за развенчаване на тези измамници е толкова голям, че някои предполагат, че Худини може да е бил отровен от ядосани екстрасенси.
