Как и какво да четем: Съветите на известни (и умни) личности за четенето

| от |

Ако има нещо, което обединява философи, писатели, политици и учени, това е вярата, че четенето може да разшири мирогледа на човек и да укрепи интелекта му по-добре от всяка друга дейност.

Когато обаче става въпрос за избор какво да четем и как, мненията започват да криволичат. От афинитета на Вирджиния Улф към скитане из книжарниците втора употреба до съвета на Теодор Рузвелт да страним от класациите с „най-добри книги“, ето няколко съвета за четене, които ще ни помогнат да създадем хубава купчинка за четене.

Albert Einstein as a child

Четете книги от минали епохи“ – Алберт Айнщайн

Да сме в крак с текущите събития в литературата не е точно грешно или пък лесно, но Алберт Айнщайн смята, че е жизненоважно да оставим малко място и за по-стари произведения. В противен случай бихте били „напълно зависими от предразсъдъците и модата на вашето време“, пише той в статия в списание от 1952 г.

„Някой, който чете само вестници и в най-добрия случай книги на съвременни автори, ми изглежда като изключително късоглед човек, който презира очилата“, допълва той.

Sénèque - Cordoue

„Не прескачайте твърде бързо от книга на книга“ – Сенека

Сенека-младши, римски стоически философ от 1 век и доверен съветник на император Нерон, вярва, че четенето на твърде голямо разнообразие от произведения за твърде кратко време ще попречи на ученията да оставят траен отпечатък у вас. „Трябва да останете сред ограничен брой майстори мислители и да смилате техните произведения, ако желаете да извлечете идеи, които ще завладеят здраво ума ви“, пише той в писмо до римския писател Луцилий.

Сенека ни представя и по-добра метафора, която илюстрира тази концепция, в следните редове:

„Храната не носи никаква полза и не се усвоява в тялото, ако напусне стомаха веднага щом бъде изядена; нищо не пречи на лечението така, както честата смяна на лекарствата; никоя рана няма да зарасне, когато един мехлем се маже след друг; растение, което често се мести от саксия в саксия, никога няма да стане силно. Няма нищо толкова ефикасно, че да може да бъде полезно, само с мимолетен досег до него. И затова четенето на много книги е разсейване.“

„Пазарувайте в магазините за употребявани книги“ – Вирджиния Улф

В есето си „Улични призраци“ Улф описва предимствата на пазаруването в магазините за употребявани книги, където произведенията „са се събрали в огромни стада от пъстри пера и имат чар, който липсва на опитомените томове в библиотеката“.

Според нея вниманието към употребявани книги ни дава шанса да се натъкнем на нещо, което не би иначе привлякло вниманието на библиотекарите и лъскавите книжарници, които често са много по-селективни в подреждането на колекциите си. За да ни даде пример, тя си представя, че е попаднала на вехт, самостоятелно публикуван разказ за „човек, тръгнал на кон преди повече от 100 години, за да изследва вълнения пазар в Мидландс и Уелс; непознат пътешественик, който отсяда в ханове, пие халби, гледа хубави момичета и различни обичаи и записва всичко това макар и сковано, но трудолюбиво и от чиста любов.

„В тази произволна разнородна компания“, пише тя, „може да се сблъскаме с някой напълно непознат, който с късмет ще се превърне в най-добрия ни приятел на света.“

Edward George Earle Lytton Bulwer Lytton, 1st Baron Lytton by Henry William Pickersgill

Можете да пропуснете стари научни трудове, но не и старата литература“ – Едуард Булвер-Литън

Въпреки че романите му стават изключително популярни, още докато е жив, британският романист и парламентарист от 19-ти век Едуард Булвер-Литън сега е известен по света главно с това, че пише фразата „Беше тъмна и бурна нощ…“, началните думи на неговия роман от 1830 г. „Paul Clifford“. Малко иронично е, че книгите на Булвер-Литън не се четат много днес, защото самият той твърдо вярва в стойността на четенето на стара литература.

„В науката четете по ваше харесване, най-новите произведения; в литературата обаче – най-старите“, пише той в сборника си с есета от 1863 г. „Caxtoniana“. „Класическата литература винаги е модерна. Новите книги просто съживяват и преукрасяват старите идеи; старите книги подсказват и насърчават нови идеи.“

За Булвер-Литън художествената литература никога не може да остарее, защото съдържа вечни теми за човешката природа и общество, които след това се завръщат в съвременни произведения; с други думи, не можете да опровергаете измислицата. Можете обаче да опровергаете научните теории и съответно писателят решава, че е най-добре да се придържаме към най-новите разработки в тази област. (И все пак, тъй като учените използват предходни проучвания, за да информират работата си, можем да научим много за определени школи на мисълта, като се задълбочим във вече развенчани научни идеи – освен това често е наистина забавно да видите в какво са вярвали хората.)

 
 
Коментарите са изключени за Как и какво да четем: Съветите на известни (и умни) личности за четенето