5 факта за края на Втората световна война

На 14 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман обявява, че японското правителство се е предало – решение, което бележи края на Втората световна война. Японският император Хирохито пък информира собствените си граждани на следващия ден. Но все още има работа за вършене.

Писменото споразумение, което формализира предаването, не е подписано чак до 2 септември същата година, на борда на кораба Мисури в Токийския залив.

Страни по целия свят празнуват 14 август, 15 август или 2 септември като Ден на победата над Япония. Ето сега няколко факта за капитулацията преди 77 години и събитията, довели до нея.

Японската имперска армия

Битката за Окинава бележи последната голяма битка на Втората световна война

Над 60 000 американски войници и морски пехотинци пристигат на бреговете на Окинава на 1 април 1945 г. Островът на юг от Кюшу е нещо като врата за нахлуване в Япония. Следват 81 дни невероятно жесток бой по въздух, море и земя, затруднен от гъсти гори и вулканични скали. Съюзниците излизат победители, но 12 000 американци са убити. Силите на Япония губят около 90 000 войници и 100 000 цивилни.

Денят на победата в Европа се пада на 61-ия рожден ден на Труман

Встъпил в длъжност на 12 април 1945 г., след смъртта на Рузвелт, Труман трябва да сподели една вълнуваща новина в началото на своя мандат. Съюзниците официално приемат безусловната капитулация на Германия на 8 май – рождения му ден.

„Нашата победа е само наполовина спечелена“, казва той. Въпреки че насилието в Европа е приключило, нещата продължаваха в тихоокеанския театър.

Съветският съюз обявява война на Япония по-малко от месец преди края на войната

На конференцията на съюзниците в Техеран през ноември 1943 г. Съветският съюз се съгласява да обяви война на Япония три месеца след капитулацията на Германия, за да сложи край на Втората световна война, като същевременно си върне окупираната от Япония територия. Този ден настъпва на 8 август 1945 г., когато около 1,6 милиона съветски войници бързо са изпратени в окупираната от Япония Манджурия (днешен североизточен Китай). СССР нанесе тежки загуби по време на битките си с японските сили в Китай, Корея и Курилските острови.

Алфред Айзенщад подписва копие от известната си снимка следобеда на 23 август 1995 г. Той почива около 8 часа по-късно.

Момичето и момчето от емблематичната снимка на целувката на Таймс Скуеър не се познават

Озаглавена „V-J Day in Times Square“, снимката е направена от Алфред Айзенщад за списание Life. Тъй като Айзенщад не записва имената на двамата си обекта, самоличността им остава мистерия в продължение на десетилетия. След това книгата на Лорънс Верия от 2012 г. „The Kissing Sailor: The Mystery Behind the Photo that Ended World War II“, като че ли слага край на въпроса като определя Джордж Мендонса и Грета Зимър Фридман като двойката.

Сасмо дето те изобщо не са двойка. По това време Мендонса е моряк на среща с бъдещата си съпруга. След като чува новината за капитулацията на Япония, той развълнувано грабва Фридман – асистент на зъболекар, която не познава – и я целува по устата. За съжаление, Фридман не е особено развълнувана от случката. „Не беше по мой избор да бъда целуната“, казва тя по-късно. „Човекът просто дойде и ме грабна!“

Някои японски войници продължават да се бият дълго след края на Втората световна война

Втори лейтенант Хироо Онода е на 23 години, когато е изпратен на остров Лубанг във Филипините на 26 декември 1944 г. Той и трима военнослужещи ще останат там години след края на войната. Те не вярват на съобщенията за поражението на Япония и редовно се бият с островитяните, които смятат за вражески бойци. Един от другарите на Онода се предава през 1950 г., а до 1972 г. полицаи застрелват другите двама.

Самият Хироо не се предава, докато не е открит от японски пътешественик през 1974 г. Делегация, която включва един от бившите командващи офицери на Онода, идва в Лубанг по-късно същата година, за да приеме неговото предаване.

Още двама войници – Шоичи Йокой и Теруо Накамура – остават скрити на други места в бившия тихоокеански театър съответно до 1972 и 1974 г.