Футболните тимове на „Тича“ и „Славия“ са се срещали няколко пъти вече: през 1919 г. в два мача, завършили в полза на „Тича“ (3:0 във Варна и 1:0 в София) и през 1922 г. в един мач в София, при който победата бе на страната на „Славия“ с 3:0. Затова спортните клубове в цяла България с голям интерес очакваха предстоящия мач между двамата стари съперници.
Още от април т. г. тима на „Славия“ се тренира от специален треньор – австрийски професионален футболист. Като резултат се явиха последните успехи на „Славия“ срещу софийски и провинциални футболни команди. Предприел турне из южна България, където победи няколко клуба, футболният тим на „Славия“ пристигна на 11 т. м. във Варна, за да се състезава с „Тича“, а евентуално и с други някои клубове.
В очакване на мача, 17 т. м., с. к. „Диана“ поиска да се възползва от свободните 5-6 дни и покани на мач „Славия“, която ѝ дължеше реванш. За голяма изненада последния отказа. Явно беше, че пести всичките си сили за борбата срещи „Тича“. В навечерието на мача пристигнаха от София трима нови играчи на „Славия“ (сред тях беше и добре известният играч Дишков). „Славия“ не вървеше в състава, с който се бе състезавал със слабите си противници в Пловдив, Стара Загора и Бургас. Но и това се оказа малко.
В представения в навечерието списък в тима на „Славия“ фигурираше и името на треньора му – Вили Щейсел! Как? На какво основание? Ами провинциалните? Нима може платен професионалист да участва в аматьорски мач? В отговор „Славия“ без да се пуска на обвинения (каквито не може да оправдаят) отсече категорично: „или ще играе в тима на нашия треньор или си заминаваме.“. „Тича“, която при това беше направила значителни за касата ѝ разходи, бе принудена да приеме мача, още повече, че не искаше да допусне подозрението, че се бои от противника си.
При такава предпоставка мача се състоя в неделя 17 август 1924 г. Многохилядната публика пълнеше всичките зрителни места на игрището. В 5 и 30 часа играта започна с удар от „Славия“. Топката скоро премина у „Тича“, която игра със същия си тим, с който игра срещу „Владислав“. С правилни пасове форуардите на „Тича“ бързо достигнаха головата линия на „Славия“. Високо и силно шутирана от лявото крило, топката прехвърли голкийпъра и влезе в мрежата. Бурни аплодисменти възнаградиха успеха на „Тича“ – гол на третата минута от почването на играта.
За жалост „Тича“ не можа да използва добре този рядък успех. Последващите атаки не бяха добре свързани и стремителни. Играчите на „Славия“, силни, едри и мускулести, „Стари вълци“, отлично свързани от треньора си, макар, че играеше ляв инсайт, успяваше да се явява и при защитата, играха без да показват някакво обезсърчение. Парализирайки атаките на „Тича“ те също атакуваха на свой ред, но безуспешно. С променливия темп завърши първия халфтайм с получения вече резултат.
През второто полувреме атаките на „Славия“ станаха много по-ожесточени. Поучавайки се от физическото си превъзходство, играчите вложиха голямата грубост в играта си. Грубите им маркирания за жалост оставаха без внимание от рефера. Така в началото на второто полувреме бе контузен отличеният бек на „Тича“ – Кирил Девев (Миндела), който продължи, превъзмогвайки силите си, да играе още някакво време. При взаимните атаки изпъкнаха и двамата голкийпери, които играха превъзходно.
На 17-тата минута от второто полувреме, при една непростителна бавност от защитата на „Тича“, треньорът на „Славия“ от разстояние 20 метра шутира топката над главата на защитата и я вкара в горния десен ъгъл на вратата на „Тича“, без да може да бъде спряна от голкийпера, който зад гърбовете на своята защита случайно бе поставен в положение да не може да види шута.
Реваншира се и окуражени, играчите на „Славия“ поведоха една още по-груба и брутална игра. За добра чест, обаче, играчите на „Тича“ не им отвърнаха със същото. На 24-тата минута от второто полувреме контузеният бек на „Тича“ изгуби съзнание и бе изнесен на ръце от игрището. За изненада на зрителите, останали с 10 души, тимът на „Тича“ веднага разви едно много живо и стремително нападение. Почти до края на мача инициативата бе на страната на „Тича“. Повтори се историята с последния мач на „Тича“ с „Левски“ в София, където също бе изваден от строя един от форуардите на „Тича“, зле ударен.
На усилията и на двете страни да променят резултата в своя полза – останаха безплодни. Реферът свири тайм при резултат 1:1.
„Тича“ изнесе една игра, сравнително по-слаба отколкото при мача срещу „Владислав“. Това, може-би, че някои от играчите ѝ бяха блни, а други контузени и зле ударени от играчите на „Славия“. Все пак всички играха добре, свързано и много легално.
„Славия“ не нанесе една модернизира и добра технична игра, както се очакваше предвид на факта, че тимът ѝ систематически се тренираше вече 4-5 месеца от платен треньор професионалист. Бе приложена пак старата позната система на „Славия“ – бурна и стремителна игра, като се използва максимум грубостта и физическа сила на играчите.
За всички, най-много за самите играчи на „Славия“ бе явно, че ако треньорът на „Славия“ не бе играл, последният не можеше да разчита на никакъв успех.
Реферира г. Кендал, английския консул в Бургас. Едно от категоричните условия на „Славия“ бе, че рефер ще бъде именно г. Кендъл. За неприятна изненада, г. Кендъл реферира много зле. Той много нарядко обръщаше внимание на грубите фалове на „Славия“, не правилно тълкуваше положенията на засада, като за такива внимаваха именно играчите на „Тича“.
Изобщо „Тича“ бе поставен в много лошо положение в този мач, но пък достойно защити своето добро спортно реноме. Ще чакаме да чуем думата на БНСФ, която е длъжна да се произнесе по участието на един професионал в мач между два клуба на същата федерация.