Датски режисьор разкрива убиеца на Георги Марков – Франческо Гулино убива още един път
Един от най-емблематичните случаи, които някогашното родно разузнаване брои за успешно, това е покушението на Георги Марков. Авторът и журналист в „Свободна Европа“ влиза в историята с убийството с чадъра. Логично е за целия свят да се сети за поръчителя на въпросното убийство, но след него започва да се наблюдава свиване на активността. Георги Марков чака автобуса на спирка в Лондон, близо до моста Ватерлоо, когато мъж се сблъсква в него, а чадърът му го пробожда в крака. Малки сачми с рицин влизат в крака му и след четири дена той ще напусне света.
Години по-късно ще видим, че датската телевизия възнамерява да представи документален филм и ще хвърли светлина върху главният заподозрян в убийството на Марков от 1978 г. Режисьорът се фокусира върху италианеца с български корени Франческо Гулино, познат още като агент Пикадили. Покрай този случай ще се задават и важни въпроси като: защо този човек никога не е арестуван за извършеното убийство.
Като един изключителен възпитаник на съветската система, Джилино се смята за манипулативен хамелеон, който работи за българското разузнаване от години. Остава свободен след този случай и напуска света през 2021 г. Скотланд Ярд и няколко други агенции имат подозрения и доказателства, че най-вероятно именно той ще е в основата на покушението срещу българския журналист.
Улрик Скоте описва агент Пикадили като човек, който може да проникне навсякъде. Слива се във всяка една обстановка и спокойно може да приеме образа, който иска. Улрик е известен като режисьор на „Убийството с чадъра“ и следи движенията на Гулино от цели три десетилетия, хората около него могат да умират, казва той, но Франческо е като сянката, която продължава напред.
Гулино се ражда в италианския град Бра през 1945 г. и остава сирак в много ранна възраст.
Арестуван е за контрабанда в България през 1970 г. и разузнаването забелязва таланта му. Предоставен е на родното разузнаване, което му дава шанс да отиде в затвора или да се превърне в следващия важен агент. В неговото досие се съдържа детайлна информация за тренировките и мисиите, които е изпълнявал, освен това ще открием, че от България са издадени редица паспорти, които са служили за създаването на фалшива самоличност. Страниците от личното досие, където се говори за месеците около убийството на Георги Марков липсват. Разузнаването се е постарало да заличи всички следи и инкриминиращи доказателства, които могат да доведат следите до самия Джилино. Мнозина продължават да подозират, че именно той е човекът, който извършва убийството.
Има достатъчно второстепенни доказателства, които режисьорът и разследващите журналисти добавят като потенциално доказателство за неговите действия. На първо място ще видим, че има печат на един от фалшивите си паспорти, който ясно посочва неговото присъствие в Лондон, при това във времето на убийството. Преди да замине за Великобритания, агентът се е намирал в България и неговите ангажименти, посочени в досието, включват така наречената „специална тренировка“. Друго интересно събитие преди заминаването е „среща с директора на разузнаването на вечеря“. Не е необходимо да познавате системата на разузнаването, за да стигнете до ясното заключение, че това е много рядко събитие.
Следващата информация за неговите действия е, че Гулино пристига в Рим, където трябва да установи контакт с други български агенти и да продължи да върви по площад Свети Петър с копие на вестник под ръка. Това е сигналът, че операцията е преминала успешно. Някъде след извършването на самото убийство става ясно, че италианецът с български корени е получил и най-високата награда.
Георги Марков се разболява малко след инцидента и умира в болница след четири дена. Тогава е само на 49 години. Британските власти са скептични относно твърдението на Марков, че е бил отровен, но той описва много сериозни цялата методика и твърди, че същата най-вероятно още е налична в неговия крак. В-к Guardian отразява убийството и посочва, че Георги Иванов Марков умира от отравяне на кръвта. Твърди се, че никой не е обърнал много внимание на неговото твърдение, поради простата причина, че Марков е бил в лошо здраве през последните няколко седмици. Оплаквал се е от проблеми в бъбреците, които нямат нищо общо с отровата.
След смъртта му се назначава аутопсия и лекарите откриват дупка в крака му. След напрежението и факта, че Източна Европа не гледа с много добро око на политическите бежанци в този период, полицията не отхвърля факта, че Марков наистина може да е бил отровен. Последното, което Марков разказва на свой приятел – Тео Лирков, допълва образа на Гулино. По неговите думи, добре сложен мъж се е блъснал в него, казал е с акцент „Извинете“, а след това се е качил в такси и е заминал в неизвестна посока. Един ден по-късно 36-годишната съпруга на Марков – Анабел ще се обади в болницата и ще обясни, че нейният съпруг умира. Пристигналият екип е ясно уведомен, че това няма да е нормален случай и трябва да се подготвят много по-сериозно, ако искат да спасят български дисидент.
Мнозина помнят Марков като единствената политическа жертва, но нека не забравяме, че полицията в Париж успява да извади подобна сачма от тялото на г-н Владимир Костов, бивш директор на Парижкото бюро на Българското национално радио и телевизионна мрежа. Той получава политическо убежище само една година по-рано и заживява в Париж. Само три дни след смъртта на Марков, Костов твърди, че е бил ударен от същата сачма само три седмици по-рано.
Костов напуска парижкото метро, когато чува тракане, подобно на стрелба с въздушен пистолет. Следва ужилване по дясната страна на гърба му. Раната успява да се подуе доста сериозно, но се възстановява бързо. Френски лекари вадят сачмата от гърба, а след това я предоставят на Скотланд Ярд, за да потвърдят, че методиката продължава да е една и съща. Чадърът в цялата сага се оказва много добро и качествено оръжие, което гарантира сигурна смърт.
Ако има една интересна подробности, самите сачми са изработени от 90% платина и около 10% иридий – елементи от електрониката. Патолозите накрая ще бъдат категорични, че в тялото на Марков има рицин. През 1993 г. британските власти посочват Гулино като главен заподозрян за убийството на българския журналист. Открит е в Копенхаген и заедно с датските власти следва разпит. Въпреки всички доказателства, няма извършен арест.
Улрик Скоте успява да открие Гулино благодарение на друг приятел Жанфранко Инверници, който разполага с италианско-датска филмова компания и иска да направи филм за въпросния агент. Лентата никога не е записана, Скоте забравя за случая през следващите години. Успява да си припомни фиаското, когато във Великобритания се наблюдава следващото убийство с Новичок. Сергей Скрипал е покосен през 2018 г. и лентата се връща обратно, като този път Инверници не може да отговори на желанието – собственикът на компанията е починал през 2005 г.
Странно е, че когато започва да се прави филм за Гулино, продуцентите обещават, че ще го скрият достатъчно добре, за да остане анонимен. Заподозреният отива на среща с Иверници. Двамата вечерят и обсъждат филма, а на следващият ден става ясно, че собственикът на компанията е открит мъртъв. Това е информацията, която Улрик получава от семейството на директора. Като допълнение са предоставени и няколко кутии с материали и последният филм, който никога не вижда бял свят. Мистерията се задълбочава още повече. В една от кутиите има снимки на стотици голи жени, много от тях в еротични пози. Гулино е ръководил схема за изнудване, преследвайки жените в модна агенция да правят най-различни снимки по време на полов акт. За изненада на мнозина, поне тези, които са познавали българския агент, Гулино се е оказал асексуален.
Един още по-интересен момент е, че италианският режисьор е записвал с години разговорите си с агента, както и много други, с които са дискутирали случая. Кутиите съдържат аудио касети, на които има часове от разговорите. По думите на Улрик, в някои моменти се забелязват пристрастия към фашизма. В събраните спомени на Гулино ще се открият и две копия на „Моята борба“, както и календар на Мусолини. По думите на някои критици, Гулино е успял да скрие почти целия си живот от своите началници в България, а с това се дава и медалът за лъжец от световна класа.
Никой не може да обясни защо този човек никога не е бил арестуван. Доказателствата са били налични, но най-големият и известен шпионин на България се разминава грандиозно от всякакво правосъдие. Заподозреният може да е помогнал на западното разузнаване в други случаи, което да му позволи да остане свободен, но тук няма доказателства, които да потвърдят самата теория.
Малко след стартирането на филмовия проект, Скотланд Ярд отново се свързва с Улрик, за да поиска неговите материали по случая. Улрик го открива за последно в малко мръсно апартаментче в Австрия, където той продължава да отрича връзка с това убийство. Малко след това умира сам, като няма нито приятели, нито роднини, които да го погребат. Неговото наказание, както казва самият Улрик, е безкомпромисната самота.
