„Шпионската банка“ в Будапеща е изправена пред тежка криза – хакерски атаки и санкции разкриват проблемите отвътре
На 24 февруари 2022 г. Международната Инвестиционна банка (МИБ) намираща се в Будапеща, официално заявява, че не се страхува от санкции. Геополитическата вълнения не могат да засегнат действията на банката и всичко ще продължи да работи така, както винаги е работило. Банката не се притеснява за своята стратегия, задължения към инвеститорите, партньори и клиенти. Толкова смело изказване може да изглежда впечатляващо, но зад затворени врати, корабът потъва с невероятна скорост.
Седмиците след започването на войната, МИБ не спира да се притеснява от факта, че Европейската финансова институция започва безмилостно продължава да блокира сметки, цитирайки инвазията на Русия. За капак на всичко случващо се, няколко страни заявяват, че искат да изтеглят капиталите си като протест срещу започнатата война в Украйна. МИБ започва да се бори с негативния рейтинг, поставен от кредитните агенции.
МИБ е основана през 1970 г. като алтернатива на Световната банка и Европейската Инвестиционна банка, но за социалистическия блок. Логична е, че през 90-те години пада със СССР и мнозина губят своя капитал. През 2012 г. се възражда отново и демонстрира финансовия руски интерес. За директор е назначен Николай Косов, финансист и бивш дипломат от семейство на високо поставени кадри на КГБ.
Повторното възкресение на МИБ е далеч по-скромно от социалистическото минало. Капиталът на банката е едва 424.87 милиона евро през януари 2022 г. Русия и Унгария се включват отново с активи през 2015 г. Други участници са Куба, Монголия, Виетнам и страни от Европа като Чехия, Румъния, Словакия и България. По официални данни на БНТ, България изтегля своите активи от МИБ през миналата година, следвайки примера на останалите участници. През по-голямата част от време става ясно, че МИБ се опитва да стои над водата и да оцелее всяка една санкция, но пред лъскавата фасада идват изненади.
Хакерска група с името „Karma_byt3s“ успява да изтегли кореспонденцията на банката, а предоставените документи на разследващата група Vsquare позволява сравнение на стари и нови документи, с което потвърждава, че данните не просто са автентични, а посочените създали на кореспонденцията са именно хората, които работят във въпросната. МИБ потвърждава, че е била обект на хакерски атаки през последните няколко месеца, но сега има и официална версия, че всички разпространени документи са фалшиви с една единствена цел – това е опит за самата банка да се злепостави. Освен посочените разследващи журналисти, още две разследващи групи като Direkt36, ICJK и Investigace.cz потвърждават автентичността на данните, с което за първи път можем да проверим дали наистина санкциите не работят.
Изданието hvg360 споделя, че МИБ, позната още като „Шпионската банка“ е в критично състояние от началото на тази календарна година. Други два източника потвърждават, че в момента същата се е насочила към още по-мрачни дни. Интересен момент в цялото разследване и представяне на вътрешната комуникация на банката показва, че Унгария е била един от главните съюзници, които са се опитвали да вземат по-специални мерки, за да успеят да отключат блокираните активи на руските притежатели. Това е играта, която повечето приближени на Орбан играят от началото на войната. Мислят се най-различни ходове, за да може руските активи и стойности да не надвишават 50%. Друга по-специална схема в тази игра е, че МИБ ще направи всичко възможно, да не плати на нито един от чуждестранните участници, който възнамерява да изтегли своите активи.
МИБ се превръща в притеснение за ЕС от 2019 г. с факта, че финансовата институция е била преместена в Москва, докато седалището остава в Будапеща и поддържа част от активите на Унгария. След стартирането на войната, изтеклите документи показват, че Унгария ще се бори за МИБ и не смята да прекрати своето участие, което е свободно решение на всяка една страна и по никакъв начин не може да се съди.
Трагедията започва да се разгръща още на 4 март 2022 г. МИБ получава съобщение, което ще дръпне посоката на финансовия кораб към един от най-големите айсберги в настоящия момент. Само няколко месеца по-рано, Европейската Инвестиционна банка кани представители на МИБ на финансова среща, насрочена за май 2022 г.
След стартирането на войната, МИБ официално отказва поканата. Организаторите на конференцията споделят на един от инвеститорите във въпросната банка, че в хода на последните действия, тяхното присъствие няма да се приеме особено радушно. В същите дни, електронните пощи на високите постове – отново напомняме, че информацията се базира на хакерска атака, разпространена от няколко независими източника – носят много тъжни новини. Мениджърите разпращат информация за покана и потвърждават, че това е твърде трудно за коментиране, без значение колко лаконично е самото съобщение. Отлагането на поканата на толкова голяма конференция няма да е най-големият проблем.
На 25 февруари става ясно, че Чехия иска да изтегли всички свои активи от банката, а Румъния, Словакия и България следват точно този ход. Въпреки толкова ранното обявяване, МИБ има нужда от месеци, за да може да финализира сделката, при това в толкова неблагоприятно време.
На 31 март и 4-те страни изпращат общо писмо до МИБ и директора Николай Косов, напомняйки, че банката трябва да следва основните европейски регулации и да изпълни исканията им, които са съобразени със санкциите към Русия и Беларус. По това време мениджърите продължават да разпращат най-различна информация относно правилните действия за избягване на блокирането на сметки и други дейности. До последно се вярва, че ако се изправят срещу 4-те страни и откажат да съдействат на санкциите, могат спокойно да продължат своята работа.
Друго предложение е насочено към Унгария, която трябва да предостави алтернативно и по-неутрално предложение, в което да се вкопае капан към напускащите. Ако европейската 4-ка гласува против банката и нейната дейност, налагайки европейските санкции, то тогава МИБ ще има варианти за противодействие. Налагането на санкции ще се гласува с 4-те европейски страни, добавяйки Русия и Унгария, както и останалите участници в лицето на Куба, Монголия и Виетнам. Последните три страни притежават най-малко капитал във въпросната банка. Изненадата е, че Унгария и Русия не присъстват на гласуването, 4-те европейски страни са за налагане на санкции, докато останалите 3-страни изненадващо приемат идеята да се наложат санкции. Единствено Виетнам е против налагането на финансови санкции на Беларус.
В края на март има друга интересна кореспонденция между финансовия министър на Русия – Тимур Максимов, който представлява Русия в борда на управителите, съобщава на руския енергиен министър, че МИБ няма да може да предостави сумата от 1.3 милиарда рубли, необходими за завършването на хидро електрическата централа в Карелия, Русия. Благодарение на 4-ката членове, банката не може да функционира или да получи одобрение на този проект.
Друго главоболие ще се окаже и фактът, че трябва да има някакво споразумение относно капитала, който трябва да се изплати на напускащите страни. Кореспонденцията посочва, че банковото ръководство, след няколко срещи, заключава, че ще е най-добре да не се изплаща напълно нищо. По това време България разполага с капитал от 42.2 милиона евро, Чехия има 37.4 милиона евро, Румъния разполага с 26.1 милиона евро, а Словакия държи 28.9 милиона евро. Общата сума е 134.6 милиона евро.
В изтеклата кореспонденция с етикет „Спешно, висок приоритет“ в края на август се предлага за последните 5 участника в МИБ да не се изплаща нищо. Това означава, че нито една страна няма да получи и цент за инвестираните суми. Банката трябва да осинови политиката за всички, които са настроени агресивно към нея.
Чешкият заместник-министър на финансите Роман Биндер пише на МИБ на 30 септември 2022 г. за своето оттегляне. Служители като Милан Валасек ще побързат да поискат някаква по-висока предпазливост, защото само той може да бъде изправен на съд. Финансовият директор на МИБ – Елиът Окланд е малко по-войнствено настроен и продължава да е категоричен, че няма да предлага абсолютно нищо. По негово мнение, съдебните спорове ще бъдат добре дошли, тъй като самата банка не е направила нищо лошо на Чехия, държавата се смята за злодея в този случай. Отношенията между двамата стават все по-агресивни, но бедният Валасек продължава да се надява, че ще има време да протака цялата ситуация.
Полша е първата страна, която решава да напусне МИБ за първи път през 2000 г. Банката дължи сумата от 29.15 милиона евро на страната, но въпреки всички опити, поляците не получават нищо. Николай Косов заявява на Оукланд, че е редно да се поддържа агресивната политика срещу страните, които искат да напускат. Емоцията се пренася в цялата банка и скоро цялата кореспонденция включва псувни, обиди на база сексуална ориентация – последната е насочена към чешките власти и други специални добавки.
МИБ решава да пробва нова стратегия и да обяви, че всеки, който напуска, трябва да заплати за нанесените щети на банката по един или друг начин. Управителите вярват, че ако никой не получи пари, то няма да има и никакви шансове след това да води дела. Оукланд дори решава, че е по-добре за инвеститорите, които искат да напускат, да не се опитват да взимат своя капитал, тъй като след това може да се наложи да плащат и повече.
Най-накрая се взима решение с общо писмо до 4-ката, в което се посочва, че всяка една страна ще има отделен случай и решенията ще се взимат индивидуално. Възможно е капиталът да се изплаща в по-дълги периоди, след като всички финансови инструменти към този момент са блокирани. При евентуален банкрут, банката ще се задължи да изплати всичко на своите кредитори и едва след това може да се обръща към инвеститорите си. Хакерите прихващат отговорите на Чехия и Румъния, които в този случай отхвърлят предложенията на МИБ и заявяват, че искат своите пълни капитали по най-бързия начин. Словакия е готова да направи някакъв компромис, но само толкова.
Словашкият финансов министър Мартин Полони е и член на управителния съвет, следователно той ще върне официален отговор, в който може да се съгласи на някои отстъпки, като факта, че Словакия ще има достъп до своята сметка след 15 години. По-късно същият ще обясни пред разследващите журналисти на Vsquare, че много ясно разбира мащаба на цялата ситуация. В нито един момент не е искал да види страната си да изгуби инвестирания капитал. Сценарии като банкрут или ликвидация не са били много по-добри резултати.
По онова време Полони е бил сигурен, че така или иначе няма да бъдат получени никакви пари и се е опитвал да договори по-добри условия. Словакия напуска банката на 29 януари, тази година. Сумата, която трябва да се изплати е 24 милиона евро, но разплащането ще бъде направено с допълнителни договорки.
Това продължава да е само един от проблемите на управителния съвет на МИБ. Проблемите започват да се повишават все повече с нарастването на кризата. Най-неприятната новина е, че банката губи достъп до свои фондове, а войната тепърва започва.
На 28 март 2022 г. всички членове на МИБ изпращат писмо до Белгия и Люксембург, където се намира адвокатската кантора Strelia, за да поискат помощ в решаването на проблема. От същите документи става ясно, че институцията Euroclear е успяла да блокира фондовете още на 28 февруари миналата година или 4 дена след началото на войната.
Налагането на санкции е направено срещу Русия, тъй като сметката на МИБ е отворена от руска финансова институция – Росбанк. По данни на изтеклите документи, в края на 2022 г. МИБ разполага със сумата от 50.1 милиона долара, 11.4 милиона евро, 340 милиона унгарски форинта и 736.8 милиона рубли. Пресметнато в евро по тогавашния курс, МИБ разполага със сумата от 75.4 милиона евро. Основанието да са против налагането на санкции е, че основният бенефициент на активите не е Росбанк, а МИБ и по тази причина не трябва да бъдат обект на санкции.
Управителният съвет търси решения и пита адвокатската кантора в Белгия за полезни инструменти, с които да премести своите активи от Росбанк в друга европейска банка. Същата кантора отказва да коментира случая, тъй като спазва клиентската си политика за поверителност. Следващата трагедия не закъснява, с обявяването на 4-ката, че възнамерява да напуска, кредитният рейтинг на МИБ започва да пада. На 17 март 2022 г. става ясно, че МИБ е понижена до неинвестиционна, с което автоматично се обявява, че 4-ката няма никаква възможност да продължи своята работа.
С други думи, МИБ е изместена от финансовите пазари. Изтеклите документи посочват, че именно тогава МИБ е била много близо до банкрут. Финансовият директор вижда един изход от цялата ситуация и това е продажбата на част от кредитния портфейл. През лятото започват да се появяват и недоволни клиенти, предимно от Румъния. В изтеклата информация става ясно, че всеки служител получава специално разработен сценарий, с който да се работи при появата на нови и недоволни клиенти. Клиентите трябва да бъдат леко плашени от факта, че няма как да получат средствата си или да напуснат в този момент.
Подобна тактика се използва към унгарско дъщерно дружество на Южнокорейската банка KDB Bank Europe. Идеята е, че трябва да се внесе малко страх и да се поиска отстъпка при изплащането на суми. Мислите си, че с това ще се решат всички проблеми, но грешите. Поредният удар под кръста идва с помощта на международната фирма за одит Ernst & Young, които до този момент са извършвали одита на МИБ. Те ясно заявяват, че няма да изпълняват договора си от октомври 2022 г.
Фирмата също отказва да коментира отношенията със своите клиенти, следователно няма официален отговор, но изтеклите данни посочват, че в следствие на развилата се ситуация, нямат никакво намерение да изпълняват своя договор. По-късно става ясно, че самата компания реално е прекратила отношения и дейност в Русия, техните локални офиси са затворили и след тези действия е станало ясно, че МИБ също пада като жертва на това решение. Необходима е нова фирма и този път се наема руска такава.
Необходими са средства, които банката притежава, но са блокирани от санкциите. През лятото започват да се търсят други спасителни лостове. Препоръчва се откриването на сметки в Русия и на азиатския финансов пазар с надеждата, че ще могат да се вземат някакви средства. Предлага се продажба на офиса на банката в Москва, стойността на имота се оценява на близо 48.5 милиона евро. По това време управителния съвет решава да не информира Унгария за своите намерения. Причината е, че не трябва да изглежда като толкова заплашена и лесно може да излезе от създалата се ситуация. Горните редове показват, че това изобщо не е вярно.
Информацията от хакерската група посочва и следващия казус. След напускането на европейската 4-ка, МИБ трябва да мисли какво да прави със своята структура. Редуцирането на акционерите ще означава, че Русия, която преди това има 47% от акциите на банката, реално сега ще достигне до 50% и точно това трябва да се избегне на всяка цена.
Управителния съвет ясно заявява, че няма никакво намерение да се обвързва с други големи руски банки, особено след като санкциите ще бъдат още по-сериозни. При 50% от руски акционери ще се затворят всички възможности за достигането до нови източници на финанси. Трагедията е пълна с факта, че МИБ стои със санкции от Европа, но и със санкции от Русия, защото се опитва да прилича на банка от Европа, а Русия вече не гледа с добро око на тях самите. Остава само един изход: някои сметки в руски банки се затварят, голяма част от средствата се замразяват, а трансакциите и конвертирането на рубли става напълно невъзможно.
Два от финансовите укази на Владимир Путин се стоварват върху МИБ и сега банката трябва да намери начин да изглежда приятелска и добронамерена към Москва. Елиът Оукланд отново предлага да се обърне много внимание на наличното руско портфолио и постоянно да се обяснява колко са важни започнатите от нея проекти в Русия. Пощата на Оукланд показва няколко пъти, че напускащите страни са нанесли сериозни финансови проблеми, но сега трябва да се направи обратната стратегия към Русия и финансовото министерство. Сега банката трябва да изглежда добра за Русия и още по-щастлива от факта, че има руски акционери, а не вражески чехи и словаци.
Серията от изпратени мейли не помага и Косов започва да търси членове на руския парламент, които да помогнат, банкрутът започва да замирисва все повече. Оукланд заминава в Москва, за да представи ситуацията на московската рейтингова агенция АКРА в първата половина на септември. Неговата задача е да подчертае, че е повече от прекрасно да вижда силна връзка между Унгария и Русия, без значение от наложените санкции. Чехия и Словакия били само добри новини за управниците на МИБ, защото само така ще има по-хармонични отношения с останалите акционери. Оукланд се прибира като победител и обяснява, че АКРА няма да свали рисковия рейтинг на банката.
Косов и Оукланд играят по-красива двойна игра, отколкото всеки друг агент на разузнаване в Европа. Техният цирк е впечатляващ и достоен за уважение, особено след като едновременно трябва да бъдат про-руски за Москва и про-европейски за Европа. Най-голямата задача в тази мисия е, че ще трябва да намалят руския мажоритарен дял на всяка цена, а същевременно да използват унгарския и сръбския сценарий, в който трябва да използват и Русия, за да подава части от платения капитал на акционерите.
Планът е следният и може да бъде открит в документ от 23 август 2022 г. МИБ предлага на Русия да преведе 67.6 милиона от своя капитал – 201.6 милиона на Унгария. От тази трансакция трябва да се преведат около 20 милиона на Сърбия – най-новият член на МИБ. За съжаление има и още един документ, който гласи, че Будапеща не позволява директни трансфери, след като има висок риск от санкции и директно налагане на допълнителни санкции върху страната. В момента цялата европейска банкова система следи всички инвестиции от Русия. С други думи, трансферът от Русия към Унгария ще бъде смятан за инвестиция и може веднага да се блокира.
Идва време за втора фаза – сръбският сценарий. Русия ще преведе 67.6 милиона евро от своя капитал на Сърбия, а тя трябва да преведе около 47.6 милиона евро на Унгария. Трансакцията ще бъде с основание „Преместване на дялове“ и трябва да се случи в рамките на един работен ден. По този начин Сърбия ще бъде медиатор между Русия и Унгария и ще извършва бизнес с двете страни, прескачайки всички санкции, все пак Сърбия не е член на ЕС.
Прихванатата комуникация между МИБ и Сърбия показва, че двете страни имат топли отношения. Друга причина е и фактът, че Сърбия се включва в МИБ в края на 2021 г. и никога не плаща своя дялов капитал, следователно не е включена като член, но сега се налага да бъде. За да се затвори омагьосаният кръг, Сърбия трябва да предостави около 20 милиона евро на МИБ.
Банката няколко пъти ще попита най-новия си член защо не изпълнява всички подписани условия. През ноември 2022 г. идва и отговорът, но от руски старши мениджър на банката, съобщението гласи:
„Имам сериозно усещане, че Сърбия ще ни пре*бе!“
Ако Сърбия не плати своя капитал в банката, двата сценария се провалят веднага и МИБ трябва да предприеме още по-строги мерки. Русия трябва да конвертира част от внесения си капитал в подчинен заем. Парите не са изтеглени от банката от Русия, но са преетикетирани така, че вече да се смятат за внесен капитал на Русия. Банков експерт от Direkt36 обяснява, че това е елемент на подчинен облигационен дълг и е най-слабото вземане към банката.
Използва се при финансово затруднение и е последното вземане на кредитополучателите, което банката ще удовлетвори, но все още стои преди изплащането на акциите. Преобразуването на руския внесен капитал в постоянен подчинен заем с практически никакви лихви, не се счита за собствен капитал, но реално се държи като такъв в почти всички практически аспекти. Решението е отчаяно, но вече няма други алтернативи. Избран е и нов вице-президент на име Милан Валасек.
На 30 януари 2023 г. заработва точно този план и то веднага след като Словакия и Чехия вече са напуснали с техните капитали от 28.9 милиона евро и 37.4 милиона евро. Русия е конвертирала около 69 милиона евро. Руското участие се намалява до 45.44% и всички останали акционери се повишават автоматично. Най-голямото повишение е на Унгария с 8 точки, които към този момент вече са акционери с 25.27%. Унгария практически е вторият най-голям акционер и сега МИБ ще се обърнат към тях за помощ.
В началото на февруари се подготвя ново писмо, което също се озовава при господата от Karma_byt3s. То е изпратено от Мартон Наги – унгарския министър на икономическо развитие до белгийския министър на финансите – Винсънт Ван Петегем. В това писмо е ясно написано, че МИБ иска от Белгия да размрази сметките в Европа. Само те са останали като потенциален проблем. В края на миналата година всичко изглежда розово, особено след като през октомври 2022 г. белгийската адвокатска кантора Strelia съобщава на МИБ, че Белгия може да размрази сметките, които са попаднали под санкции.
Ако МИБ получи достъп, той автоматично може да изчисти сметките си с европейските клиенти, както и с руските до средата на 2025 г.
Добрите новини са приети твърде бързо, но времето не минава и МИБ все още не е освободен от европейския финансов затвор. По стара руска традиция, мейлите посочват, че служителите постоянно питат адвокатската кантора в Белгия дали не могат да притиснат Euroclear, проверяват всеки ден за отговор и така до края на ноември и началото на декември, миналата година.
На 12 декември идва студеният душ, който ще развали коледните празници на всички. Александър Де Гест от Белгийската хазна ще информира адвокатската кантора, че МИБ няма да има достъп до своите средства. Санкциите остават, докато МИБ официално не докаже, че не се контролира от санкционирани личности или дружества.
По данни на генералния директор на Белгийската хазна, няколко от членовете на МИБ в управителния съвет са обвързани с Руското правителство, а за пример е даден Руския заместник финансов министър. Отговорът на МИБ към кантората е, че най-вероятно Белгийската хазна работи и се консултира с Euroclear относно действията си. Официалният им отговор идва на следващия ден и гласи, че скоро банката ще бъде изправена пред невъзможната задача да съществува.
Елиът Оукланд ще излезе с нов спасителен план. Неговото решение е, че ще се съгласи с европейските власти и ще поиска замразените средства като единствен вариант да се разплати с европейските инвеститори. МИБ ще предприеме мерки за напускане на ЕС. Унгария трябва да помогне за изместването на рисковия фактор и ще трябва да играе ролята на медиатор в този казус.
Няма много ясна информация какво точно са се съветвали самите директори, но има ново писмо, подписано от Мартон Наги, което гласи, че Русия няма никакво влияние върху банката и нейното присъствие е редуцирано до 45.44% и по тази причина няма рационална или легална причина за задържането на средствата. Унгарският министър следва същите стъпки и заявява, че Русия няма никакво влияние върху МИБ – неговото писмо е коригирано от руския изпълнителен директор на МИБ – Георги Потапов.
Оукланд най-накрая признава, че има два варианта: руските инвеститори да напусната банката изцяло или банката да напусне Европа. По данни на медията Euractiv от 28 февруари, тази година, МИБ е много близо до банкрут.
P.S.: Заглавната снимка на този материал е на централата на Euroclear.
Източници:
Vsquare
Direkt36
Telex
Investigace
Icjk
