Малко нарцисизъм е нормален и здравословен

По време на предизборната кампанията и последвалия мандат на бившия президент Доналд Тръмп думата „нарцисизъм“ стана доста модна, особено в социалните мрежи.

В резултат на това интернет се напълни с прозрения, съвети, истории и теории от различни коучове, терапевти, психолози и самопровъзгласили се нарцисисти за навигиране на взаимоотношения с този тип хора или за справяне със собствените ни симптоми.

Терминът „нарцисизъм“ обикновено се използва за описание на човек, който е егоистичен и самовлюбен и една от причините, поради които в една двойка нарцистичният партньор представлява затруднение, е, че той умее да убеди половинката си, че тя е проблема.

В гръцката митология Сизиф е осъден да изпълнява популярната си задача, защото първоначално вярва, че може да надхитри боговете, за което е признат за виновен във високомерие.

Дефиниране на нарцисизъм

Д-р Ото Кернберг, психиатър и специалист по личностни разстройства, прави разлика между нормален и патологичен нарцисизъм, използвайки рамка, която оценява способността на човек да участва в ползотворни романтични връзки.

Нормалният нарцисизъм се отнася до добре интегрирано чувство за себе си, което обикновено е за добро – като здравословна гордост от себе си и своите постижения. Патологичният нарцисизъм описва екстремни колебания между чувството за малоценност и провал и чувството за превъзходство и грандиозност.

Всеки човек има количество нормален нарцисизъм в себе си. Той може да е под формата на самочувствие, докато все още проявява съпричастност и емоция към другите. Изследванията показват, че ролята на здравословния нарцисизъм се проявява на субпатологични нива от обществото ежедневно и може да мотивира хората да се самоусъвършенстват и да напредват в живота.

Но когато стремежът към постижения или печалба включва прекомерно желание за внимание и одобрение и огромно, грандиозно чувство за себе си, това вече не е в сферата на здравия нарцисизъм.

Патологичният нарцисист вижда всички останали като продължение на себе си. Хората в живота му, особено във вътрешния му кръг, трябва винаги да демонстрират съвършенство, защото допринасят за собствения образ на нарцисиста. Подобно на много разстройства на личността, нарцисизмът се проявява в интимните отношения чрез цикъл на идеализиране и обезценяване, създавайки концепцията за така наречената токсична връзка.

Нарцис (1597–99) от Караваджо; мъж, влюбен в собственото си отражение.

Намиране на жертва

Нарцисистът избира своите партньори въз основа на това дали те потвърждават тяхното грандиозно чувство за себе си. И тъй като наличието на това утвърждение е ключовият двигател за връзката на нарцисиста, те обикновено не се интересуват да опознаят другия човек.

Нещата, които ги привличат, не са личните му характеристики или дори свързаността, която идва от връзката. Ако човекът отсреща има висок статут в техните очи и го намират за привлекателен, обикновено са готови да продължат бързо напред във връзката. За съжаление, тъй като истинският им интерес към другия обикновено е повърхностен, нарцисистите често губят интерес към връзката точно толкова внезапно, колкото я и започват.

Нарцистичното насилие е форма на екстремно психологическо и емоционално насилие, характерно с манипулативна комуникация и умишлена измама с цел експлоатация от лице, което отговаря на критериите за патологичен нарцисизъм.

Форми на нарцисизъм

Нарцистичното насилие може да бъде коварно и трудно за разпознаване, тъй като признаците не винаги са очевидни.

Гаслайтинг (манипулиране с психологически методи, с цел другият да постави под съмнение собствения си здрав разум или способности за разсъждение): Нарцисистът използва тази техника, за да поддържа контрол върху усещането на другия за реалност. Когато й е приложена тази манипулация, жертвата чувства съмнение и несигурност, а мнозина дори не осъзнават, че са манипулирани. В някои взаимоотношения между нарцисиста и половинката му (или въобще друг човек) се развива съзависимост, при която жертвата приема безропотно позицията на власт на нарцисиста и все повече губи способност да функционира без неговата насока.

Манталитет на жертва: Този начин на мислене, който е всеобщ за хората с нарцистично разстройство на личността, предполага, че всеки дължи нещо на нарцисиста. Често той създава фалшив разказ за това как не е получил това, което е трябвало да получи в живота, защото е бил онеправдан от другите. Тази история му позволява да се чувстват в правото си да изпитват гняв и негодувание към всеки, особено към хора, които смята за успешни.

Цикъл на идеализация и обезценяване: Нарцисистите формират поляризирани вярвания за себе си и другите, което означава, че техните мнения за тях си и другите могат да бъдат изключително положителни или нереалистично отрицателни. По време на етапа на идеализация, нарцисистът създава усещане за неразривна връзка с жертвата. Без значение какъв тип връзка е – дали романтична, професионална или семейна – тя се развива бързо и има интензивно качество. В един момент обаче партньорът им ги разочарова по някакъв начин, обикновено не нарочно. В отговор нарцисистът започва да критикува всяко движение, да си прави прибързани заключения и да реагира драматично на това разочарование. Нарцисистът започва да вижда партньора си като недостатък и да го обвинява, че не е перфектният човек, какъвто е трябвало да бъде. Тази фаза се характеризира с вербално и физическо насилие, унижение, тормоз и клевета.

Чувство на празнота: Според Кернберг, психиатърът, споменат по-горе, неспособността на нарцисистите да развият пълноценни и трайни взаимоотношения води до хронично празен вътрешен свят. Пациентите с нарцистично разстройство на личността често се „събуждат“ на 40, 50 или 60 години с отчаяно чувство на загуба. Те често страдат от чувство на празнота, което произтича от въпросното фалшиво грандиозно чувство за себе си, което им пречи да бъдат уязвими. На свой ред те проектират своите чувства на празнота върху партньора в една връзка. Много от тези пациенти страдат от загуба на идентичност и чувство за безпомощност и затова се чувстват отчуждени от света.

Фройд смята, че нарцисизмът е нормален, здравословен и присъства при всички хора още от раждането (т. нар. първичен нарцисизъм). Той се развива с времето и започва да включва привързаност към другите. Вторичният нарцисизъм обаче, който представлява невроза, възниква, когато индивидите обърнат тази привързаност обратно към себе си.

Навигиране в отношенията с нарцисист

Тъй като нарцисистът често развива контролиращи и манипулативни отношения с приятелите и семейството на партньора, жертвата може да чувства затруднения да разчита на техния интимен кръг за подкрепа. Намирането на терапевт, който е специализиран във възстановяването от нарцистично насилие, е първата стъпка за започване на лечебния процес. Тези терапии помагат да се идентифицират деструктивните модели на комуникация, когато възникват по време на терапевтична сесия, вместо да се фокусират само върху взаимодействия, които възникват извън терапията.

Връзките с нарцистичен партньор са едни от най-трудните за лечение. Нарцистичните партньори често не желаят да участват в терапията, защото няма да признаят, че имат нужда от помощ и намират за трудно да си сътрудничат с терапевта. Ефективната терапия за двойки е рядка, но не и невъзможна и може да се случи само когато нарцистичният партньор признае, че неговите очаквания са неразумни и вредоносни.