Спортни хроники: Недолюбваният германец, който стана култова фигура във Висшата лига

Той е един от най-големите германски нападатели, а периодът му в английския футбол е краткотраен, но знаков – и го превръща в култов персонаж не само за феновете на неговия собствен клуб.

Юрген Клинсман вече беше навършил 30 години, когато премина в Тотнъм в средата на 90-те и набързо спечели на своя страна цялата Висша лига.

Той наниза 30 гола в дебютния си сезон в Северен Лондон и макар че веднага след това си тръгна, успехът му имаше сеизмичен ефект върху целия футбол на Острова.

Противно на нагласите, които съществуваха към него, играчът се доказа не просто като суперзвезда, но и като човек, когото е трудно да не харесаш.

До пристигането на Клинсман се стигна в тежки времена за Тотнъм. През 1994 г. клубът изпитваше сериозни проблеми и на терена, и извън него.

Собственикът и президент Алан Шугър беше назначил клубната легенда Ози Ардайлс на мениджърския пост, но в резултат „шпорите“ за малко да изпаднат и завършиха шампионата само на 3 т. над опасната зона.

Милионите на Шугар и постъпленията от наскоро създадената Висша лига означаваха, че Тотнъм имаше парите да направи голяма покупка – а възможността за живот в Лондон можеше да привлече някои внушителни имена.

Необходим беше знаков трансфер на бляскава звезда, която да изкачи Спърс в таблицата и да направи клуба атрактивен и за други именити футболисти. За Клинсман бяха похарчени 2 милиона паунда и това си беше доста изгодна цена, предвид някои други трансфери в английския футбол същото лято.

Крис Сътън например премина от Норич в Блекбърн за 5 млн. паунда, а по-скъпи от Клинсман бяха също хора като Джон Скейлс и Пол Китън, които малцина помнят и до днес.

Трябва да имаме предвид, че тогава все още беше голяма рядкост английски клуб да привлече чуждестранен играч, който е в разцвета на силите си. В Премиър лийг чужденците не бяха много и имена като Ерик Кантона и Петер Шмайхел в Манчестър Юнайтед бяха изключения.

А дори те двамата не можеха да се похвалят с такива успехи преди „Олд Трафорд“, каквито беше натрупал Клинсман. Германецът вече беше световен шампион, двукратен футболист №1 на страната си, носител на Купата на УЕФА с Интер и автор на 168 гола в 388 мача в клубна кариера, преминала през три различни страни.

На Острова той беше твърде добре познат и изобщо не го помнеха с нещо положително.

Англичаните свързваха Клинсман с най-тежкия мач за националния им отбор – полуфинала на Мондиал 1990, когато загубиха от Германия с дузпи.

Свързваха го и с прочутата му симулация на финала, когато изкара червен картон на аржентинеца Педро Монсон.

Гледайки влизането на защитника днес, не можем да не се съгласим, че той заслужаваше санкция. Но преиграването на Юрген Клинсман няма как да бъде подминато и имаше основна роля за репутацията, с която нападателят отиде в Англия.

Така „шпорите“ получиха играч, притежаващ талант и лоша слава в изобилие, а това беше идеално за все по-жадната за публичност Висша лига.

Още преди сезонът да е започнал, Guardian публикува изчерпателен материал на Андрю Антъни, озаглавен „Защо мразя Юрген Клинсман“. Всъщност германецът се присъединяваше към отбор, който също не беше особено обичан в медиите.

Президентът Алан Шугар беше подиграван от таблоидите за своето прахосничество и за уволнението на уважавания Тери Венебълс в нощта преди финала за ФА Къп през 1993-та.

Когато трансферът на Клинсман стана факт, нагласата беше, че той и Тотнъм са подходящи един за друг: измамникът отиваше при негодници.

Пресата обаче не беше подготвена за това, което Юрген представляваше като човек. Оказа се, че новото попълнение има очарователно забавен характер и е трудно да не му симпатизираш.

Скоро медиите се видяха принудени да признаят, че не липсват причини да харесаш германския голмайстор. А в Guardian публикуваха друга статия на Андрю Антъни само шест седмици след първата.

Заглавието? „Защо харесвам Юрген Клинсман“.

Тогава германецът даже още не беше стъпил на терена, където да покаже класата си.

Дойде време сезонът да започне и естествено, Клинсман се разписа още в дебюта си. По-важното беше как отпразнува късния гол при 4:3 над Шефилд Уензди – с демонстративно просване на тревата с разперени ръце.

„Симулантът“ се подиграваше със своя имидж и окончателно спечели публиката на своя страна.

Оттам стартира един от най-впечатляващите в индивидуален план сезони, които английският футбол е виждал.

Юрген Клинсман не се нуждаеше от време за адаптация и след първите шест мача вече имаше седем попадения на сметката си. И то попадения, които решаваха мачовете на Спърс срещу Уест Хем, Евертън, Шефилд и Лестър.

Още по-стойностен беше голът в 89-ата минута срещу Ливърпул, с който Тотнъм осъществи пълен обрат на четвъртфинала за Купата на Англия.

30-те гола във всички турнири донесоха на Клинсман приза на английските журналисти за №1 през сезона, той попадна и в идеалния отбор на кампанията, завърши и втори за „Златната топка“ след Джордж Уеа.

Впоследствие нападателят премина в Байерн Мюнхен, където изкара два успешни сезона, а с капитанската лента изведе Германия до триумф на Евро ’96.

Голаджията показа своята лоялност към Тотнъм по-късно, когато се завърна на „Уайт Харт Лейн“ през 1997/98 и попаденията му спасиха тима от изпадане.

Неговият последен мач на топ ниво беше именно с екипа на „шпорите“ във финалния ден от сезона срещу Саутхемптън.

Над две десетилетия по-късно можем напълно да оценим цялостния принос на Клинсман за футбола на Острова.

Германецът спомогна за заличаването на скептицизма спрямо чуждестранните играчи и показа, че те имат място във Висшата лига и могат да изведат английското първенство на друго ниво.

Успешният трансфер окуражи мениджъри и собственици да бъдат по-смели в селекционните си решения и да търсят футболисти, способни да окажат подобно влияние върху своите отбори.

Затова Премиър лийг винаги ще помни Юрген Клинсман – но не като симулант, а като емблематична личност, допринесла за превръщането на лигата в най-бляскавия шампионат в Европа.