Шерлок Холмс е описван като комбинация от учен, детектив и често се опитва да замени своето зелено пухено яке, направено от мистериозна зелена глетчерова мишка. Никога не пропуска да я споменава в своите истории. Това е една от многото странности на Шерлок Холмс в книгата на Артър Конан Дойл, но и до днес има много хора, които се замислят относно това.
На първо място ще открием, че обитателите на глетчерите никога не са били мишки, впрочем те никога не са били животни. Това най-вероятно може да ви изненадва, но фактът е такъв. Става въпрос за зелени кръгли мъхчета с размерите на тенис топка. Най-често тези растения ще се открият по глетчерите на Аляска, Исландия, части от Южна Америка и други.
Любопитно е, че това чудо прави фурор сред учените по много причини. На първо място това създание няма никаква логика за оцеляване, събира се от вятъра, сформира парченца прах и органични следи, а след това се покрива със слой мухъл, за да се създаде топката. Тази формация на мухъл не позволява на топката да има директен достъп до леда. Изненадващо или не, с времето започват да повишват размера си и Шерлок ги нарича мишки, макар и да не са. В този ред на мисли е логично, че се опитва да се отърве от своето палто, кой не би?
Нито едно растение не може да оцелее на студен климат, но под мухъла има живот, което прави това изживяване още по-вълнуващо. Без никаква логика и без никакви шансове за оцеляване, мишката се движи. Прави го много бавно с около 2.5 сантиметра на ден, но го прави. Това е най-голямата тайна за тяхното оцеляване.
Отговорът не е в следствие на вятъра или наклоните, които могат да помогнат за движението, ако си мислите, че сте разгадали мистерията – грешите. Учените от цял свят продължават да търсят причината. Тим Бартоломеус и неговата съпруга Софи Гилбърт следят движенията с помощта на цветни ленти, за да докажат, че има движение. Благодарение на това изследване става ясно, че зелените топки се движат и знаят къде искат да отидат.
Те не само сформират ята, но и могат да се похвалят с нещо като стадо. Двамата учени публикуват информацията в изданието „Полярна биология“ и показват своето разкритие. В самото издание споделят, че същите се сформират в нечистите зони на ледените повърхности, правят топки и след това избират дирекция, в която да се отправят, като избират и посоката си.
Ситуацията става още по-интересна, когато разберем, че учените са открили, че мухълът предпазва живото същество от слънчева светлина и не позволява ледената сърцевина да се разтопи. Сякаш съществото се е обградило с лед и живее много уютно. Постоянното движение не позволява една част да остане на слънце и след това да изсъхне, което подсказва, че мишката практически има някаква логика на съществуване, но не може да се обясни.
Никой няма дори представа как точно се събира едно стадо, но Бартоломей смята да разследва тази идея в следващите години. Открива, че зелената топка има една по-дебела страна и една по-слаба. Така може да се завърта в една посока. В бъдеще са подготвени камери, които да заснемат всичко по един кадър на 2-3 секунди, за да могат да следят движението за по-дълги периоди от време, наблюдавайки глетчерите.
Информацията от едно такова изследване може да даде повече светлина на арктическата еко система и може би да обясни загубата на глетчери през годините. Най-странното е, че това чудо изплува на повърхността през деня, а през нощта потъва във вода. Не знаем дали Шерлок Холмс наистина е успял да продаде своето специално палто, но сега поне разбираме шегата. Възможно е да го е оставил на едно място и след няколко години да е стигнало до входната врата.