Джоузеф Вантини – робът, който стана генерал

Джоузеф Вантини остава по-популярен в историята като Йосуф, но Франция го представя за един от най-добрите и популярни генерали, които са имали в своята армия. Вантини не е потомствен военен и не е роден със сребърна лъжичка, неговият живот се променя драстично и от роб на бреговете на Тунис, той успява да достигне до най-високите върхове на армията, след като се записва в редиците през 1830 г. Робът ще стигне до генералския чин и ще води армиите на Франция в Африка, демонстрирайки лидерски способности, невиждани до този момент. Участва в кампанията за превземане на Алжир от самото начало до края ѝ.

Изпратен е в Украйна, по време на Кримската война и отговаря за цял полк баши-бозуци през 1854 г. За него спокойно може да се каже, че целият му живот е бил война, която той води с онази френска поетичност. Джоузеф Вантини трупа много врагове, но също така остава и една от най-светлите фигури на Френската империя. Високият му ранг и многото премеждия ще го извисят до легендарен статус, но ранните години на Йосуф остават доста скрити за французите.

До днес няма историк, който да не може да разкаже легендарните военни подвизи, но стигне ли се за живота преди армията, мнозина достигат до задънена улица. Неговият приятел Александър Дюма споделя, че целият му живот може да се опише с „Приказки от хиляда и една нощ“. Подобни твърдения, особено от толкова популярен писател, могат да се смятат за перфектен военен атестат.

Джузепе най-вероятно е роден около 1808 г. на остров Елба, датата и до днес се оспорва, но робите не се записват в градските архиви и не носят особени права. След Амиенския договор от 1802 г. става ясно, че това е френска територия. Баща му е корсикански гренадир, преместен в секретарските служби и благодарение на своя ум и бързата анализаторска мисъл, скоро ще бъде използван от самия Наполеон.

Йосуф често придружава баща си в двореца на принцеса Полин, втората сестра на Наполеон. Има твърдения, че именно принцеса Полин е отглеждала малкия Йосуф до 3-годишна възраст, но това не е много сигурно. Младежът си спомня, че може би е виждал Наполеон само веднъж, когато гостува на острова, но нищо повече. Полин иска да учи в колеж във Флоренция.

Йосуф също трябва да последва стъпките на принцесата, но по пътя корабът е нападнат от пирати и всички на борда са изпратени в Африка и продадени като роби. Пиратството в Северна Африка не е нещо необичайно, постоянното търсене и плячкосване на хора и стоки, са често срещани. Йосуф е продаден на пазара от бея в Тунис, който по това време управлява в регенство. Самият Тунис е под контрол на Османската империя от 1705 г. и все пак има някаква форма на независимост от Високата порта. Бейовете винаги са имали своя собствена гледна точка за управлението и не се отчитат пред султана, което има и някои позитиви. Те раздават правосъдието, определят законите и данъците. Тунис ще бъде лишен от османско присъствие едва през 1881 г.

Йосуф има малко по-голям късмет от останалите мъже на пазара. Френски лекар успява да го спаси от харема, където със сигурност е трябвало да стане евнух. Въпросният лекар от Ломбард описва Йосуф като перфектен войник и изпращането му в манастира може да е голяма грешка. С всички части от тялото си, младежът е изпратен в лагер, където трябва да се подготви за военното си дело.

Принуден е да приеме исляма и да получи своето популярно име. До 20-годишна възраст живее в сарая на бея на Тунис, изучава Корана, калиграфия, учи турски, арабски и испански и демонстрира завидна физика. С малко повече познания и френско възпитание, младежът успява да спечели доверието на принцеса Кабура – една от дъщерите на принца. Учи езда и използва оръжие, като похвалите от неговите командири не спират. Всеки вижда в него един свиреп войн, но принцесата смята, че може да бъде много повече от това – съпруг.

Техните нощни срещи са забелязани от евнуха на храма, който реално не трябва да ги среща. Принцеста се притеснява от факта, че тайната им връзка може да бъде разкрита. На следващия ден Йосуф изпраща на принцесата букет и писмо, в което се намира ухото и езика на любопитния евнух. Французинът не може да слее толкова лесно с туниските роби и французите в тази територия го забелязват. С помощта на френския консул и търговец, той успява да избяга на 30 май 1830 г.

Същата година заминава за Алжир и служи като преводач на френските капитани, изпълнява и няколко мисии с местните племена, което подсказва, че Йосуф е дошъл готов в армията. 2 години са необходими, за да получи железен кръст от Легиона на честта. За да спаси командира си в алжирския форт, той отива доброволно при турците, като напомня на капитана си, че сред неговите хора има предатели. По време на срещата с капитан д’Арманди ще убие един от офицерите му, посочвайки, че именно той е предател. Останалите ще се постараят да избягат много по-рано.

През 1832-1833 г. Йосуф е лидер на отряд. През следващите години ще е офицер от Легиона на честта, както и полковник от местната африканска конница, лейтенант-полковник на спахиите и още много други. По време на Кримската война е изпратен в България, където трябва да изведе спахиите и баши-бозуците към Крим. По негови думи, Османската империя не е щадяла нито българи, нито турци в тази война – да, български баши-бозуци са воювали в Крим, ако се чудите.

След два месеца в тежки загуби, генерал Йосуф освобождава османските войници. Йосуф успява да постигне легендарен статус в армията, но никога няма семейство. Често се шегува, че неговият единствен син е мечът му.

Другите говорят за него само с топли и добри думи.

„Йосуф пише на министъра и отбелязва състоянието на армията и победите, използвайки най-интелигентен език, самият министър винаги чете неговите писма с голямо удоволствие.“

Йосуф преследва Абд Ел Кадер в Тунис. След перфектна атака на лагера му с използването на кавалерия, двамата се преследват повече от 25 километра. По време на тази гонка, цялата емирска защита бяга след своя господар, докато накрая не се оказва, че само Йосуф ги преследва. Емирът продължава да им крещи, че са страхливци, след като един човек гони цяла орда.

Френските благородници четат за легендарния войник, който е в устата на цяла Африка, а в Алжир няма човек, който да не го уважава. Въпреки признаването му повторно за французин, Йосуф продължава да се смята за един от най-обичаните сред войниците си, един от най-уважаваните в Северна Африка и един от най-мразените врагове. Последните години прекарва в Кан, където и умира на 16 март 1866 г. Последният му чин е на генерал с множество почести.