Отшелници под наем: Градинските гномчета имат изненадващо мрачна история
През 18-ти век в Англия богатия елит има един странен, но задължителен моден аксесоар за своята градина – брадат старец, който живее в нея. Хора дори са предлагали такава услуга – да бъдат отшелник под наем, който ще се облече като просяк и ще живее в импровизирана пещера в нечии имот. Собственикът, освен заплащане, ще се грижи за човека и ще може да разговаря с него или просто ще го наблюдава за свое забавление.
Tази практика може да изглежда смешна или може би жестока според днешните стандарти, но през Джорджианската епоха това е било много сериозен въпрос.
Излишно е да казваме, че да си декоративен отшелник звучи като доста мизерна длъжност. Тя често се възлага на селскостопански работници или хора, чиято работа изначално била да поддържат градината на имението.
Освен че е странна смесица от домашен любимец, довереник и слуга, отшелникът е там, най-вече за да действа като живо въплъщение на меланхолията за богатите и привилегированите.
Описание на един величествен дом в графство Шропшир, Великобритания, публикувано през 1784 г., обяснява как имотът разполага с „добре проектирана малка вила, която е лятна резиденция на отшелник“.
„Дръпваш камбана и ти отваря. Отшелникът обикновено е в седнала поза, с маса пред себе си, върху която има череп, пясъчен часовник, книга и чифт очила. Почитаемият бос отец, чието име е Франсис, (ако е буден) винаги се надига при приближаването на непознати. Той изглежда на около 90 години, но притежава всичките си сетива, което е за възхищение. Той е благо настроен и далеч от като неучтив.“
Друг разказ от 1797 г. гласи: „Отшелникът никога не трябва да напуска мястото си и не трябва да разговаря с никого в продължение на 7 години, през които не трябва също нито да се мие, нито да се почиства по какъвто и да било начин; трябва да остави косата и ноктите си и на двете си ръцете и на краката да растат толкова дълго, колкото природата им позволява”.
Произходът на наемните отшелници е неясен, но Гордън Кембъл, почетен професор по ренесансови изследвания в университета в Лестър в Обединеното кралство, казва, че практиката може да се проследи назад до римския император Адриан и неговата вила в Тиволи, в днешна Италия, която разполага със скромна, уединена структура, построена за един човек, който да се оттегля в нея, за да медитира.
Манията от 18-ти век по наемните отшелници често се приписва и на Карл V (1500 до 1558 г. сл. н. е.), императорът на Свещената Римска империя и крал на Испания, който прекарва някои от последните си години на Земята в манастир, който е дом на орден на отшелници монаси. Благодарение на това положително внимание от страна на краля, става донякъде модно да се откажеш от земните си притежания и да станеш отшелник като посветиш живота си на духовни размисли.
Какъвто и да е произходът й, до 19 век практиката почти напълно изчезва. Както се обяснява в книгата на Кембъл по въпроса, „градинският отшелник се развива от антикварния друид и в крайна сметка се превръща в градинския гном“.
Фигурката на градинския гном става особено популярна в края на 18-ти век в Германия. Въпреки че се смята за препратка към митологичната европейска идея за невидими „малки хора“, които живеят под земята, Кембъл вярва, че градинският гном също е намек към брадатите стари клетници, които някога са живели като наемни отшелници.
И още за гномовете.
Те допълнително са популяризирани, когато сър Франк Крисп, собственик на втората по големина колекция от градински гноми в Обединеното кралство, отваря своето имение Фриър Парк, в град Хенли он Темз, за обществени посещения от 1910 до 1919 г. Именно тук голяма част от любителите на градинарството и въобще посетителите от цял свят може би виждат градински гноми за първи път.
Репутацията на немските гномове намалява след Първата световна война, но те отново стават популярни през 30-те години след анимационния филм на Дисни „Снежанка и седемте джуджета“, когато повече хора от работническата класа вече могат да си ги позволят. Втората световна война и годините след нея отбелязват спад в индустрията, което кара повечето производители да спрат производството.
Градинските гномчета обаче отново се прераждат – през 70-те години, със създаването на по-хумористични видове. През 90-те на миналия век шегите с тези фигурки – където хората крадат градинския гном от поляната на непознат човек и след това изпращат на собственика снимки на пленника, преди в крайна сметка да го върнат – стават популярни и понякога сигат до новините.
