Маймуните Бондо, които се бият с лъвовете
Твърди се, че в дълбините на тропическите гори на Конго вилнее популация от гигантски диви маймуни, известни като Бондо или Били. Според мътните сведения за тези същества, те ходят на два крака, имат размери на възрастен човек и живеят на земята като горилите. Те също така са свирепи и агресивни и са си спечелили репутация на убийци на лъвове. Някои хора твърдят, че са напълно нов вид маймуна, докато други – че са хибрид между горили и шимпанзета.
Шокиращи разкази за тях се разпространяват от няколко десетилетия. Но въпреки че е ясно, че се случва нещо интересно с човекоподобните маймуни в тропическите гори на Конго, изглежда много от тези разкази са преувеличени и изопачени. Подобно на много други легенди от този тип, и тук вероятно става въпрос за смесица между факти и измислици.
Череп със Сагитален гребен
Едно от първите научни усилия за проследяване на мистериозната маймуна е направено от Карл Аман, швейцарски кенийски фотограф и природозащитник, през 1996 г. Твърди се, че той се натъква на множество черепи, съхранявани в Кралския музей за Централна Африка в Белгия, които са били събрани от белгийските колонизатори близо до град Били в северната част на Демократична република Конго, на около 200 километра източно от река Ебола (да, вирусологът Карл Джонсън кръщава на нея вируса Ебола, за да не се свързва с малкото селце Ямбуку на 110 км. от реката, където всъщност е открита болестта).
Черепите се отличават с изпъкнал гребен в центъра точно като на горила – и затова са класифицирани и като горили. Нещо обаче не им е както трябва… Други аспекти на формата и размера на черепа са по-сравними с тези на шимпанзе; а освен това не е имало известни популации на горили в региона, където костите са събрани.
Подозирайки, че може да е на прага на ново откритие, Аман се впуска из северните части на Конго. Там разговаря с местни ловци, които му разказват как са виждали гигантски маймуни, които убиват лъвове и изглежда са имунизирани срещу отровни стрели. Тези странни зверове също се казва, че вият при пълна луна. Карл успява и да се сдобие със снимки от местните жители, на които объркани хора позират с масивните тела на маймуни, които са хванали.
Въпреки че мисията му успя да документира някои изключително големи изпражнения на шимпанзета и отливки от стъпки, по-големи от тези на горила, няма категорични доказателства за маймуните Били.
След друго търсене, през лятото на 2002 г. и 2003 г., един от изследователите, д-р Шели Уилямс, се завръща и дава интервюта на медиите. Това довежда до редица публикации по темата от новинарски гиганти като CNN, Associated Press и National Geographic, в които се докладва сензационната новина за шимпанзето Бондо.
„Животно беше по-едно и имаше много по-плоско лице и право чело от горилите и козината му побеляваше по-рано […] Две или три живееха на земята, а другите – ниско в близките клони. Те имаха отчетлива вокализация като вой и викаха по-силно, когато пълната луна изгряваше и залязваше […] Маймуните, твърди още Уилямс, може да са нов вид, неизвестен на науката, нов подвид шимпанзе или хибрид на горилата и шимпанзе“, пише TIME през 2003 г.
Но през следващите години тези смели твърдения са хвърлени под съмнение – когато приматологът д-р Клив Хикс и неговият екип правят наблюдения на стадо маймуни в продължение на най-малко 20 часа в дивата природа. Както след това съобщава New Scientist през 2006 г., Хикс твърди, че те почти сигурно не са нов вид, нито дори нов подвид, а просто интересна популация от шимпанзета. ДНК, взета от проби от изпражнения, потвърждава това и показа, че животните са били, както се предполага, източни шимпанзета (Pan troglodytes schweinfurthii).
Работата на Хикс обаче показа и, че тази популация е в известна степен наистина необичайна. Те действително имат ръб на черепа си като горила и правят гнезда на пода. Съобщава се също, че разбиват термитници и използват камък като наковалня, за да счупят черупката на костенурка, което е нетипично за поведението на шимпанзетата.
Що се отнася до твърденията за ядене на лъвове и ходене на два крака, такива неща никога не са потвърждавани. От друга страна, поведението на шимпанзето от този регион все още не е напълно добре разбрано, особено след като там са се провеждали редица войни през последните десетилетия, които са нарушили усилията на живот на това същество.
