Рапърът, който уби съквартирантката си и я изяде

Биг Лърч (Big Lurch) можеше да бъде сред най-големите имена в хип-хопа. Считан за един от пионерите на поджанра „horrorcore“, роденият в Тексас Антрон е напът да стане толкова голям в музикалния бранш, колкото е и в истинския живот със своите 2 метра височина.

Но точно когато е на ръба на световната слава, наркотиците го спъват. А крайният резултат от пристрастяването му е едно от най-жестоките и шокиращи престъпления в историята на музиката.

Това е разтърсващата, но истинска история на Биг Лърч, чиято зависимост към PCP (фенилциклохексил пиперидин) завършва с ужасяваща трагедия.

Ранен живот и възходът към славата

Роден като Антрон Сингълтън на 15 септември 1976 г., Биг Лърч израства в Източен Далас, Тексас. Започва да пише поезия едва на 7 години, а още на 15 се качва на сцената. Докато много други артисти по това време пеят за секс, наркотици и въобще гангстерски неща, Лърч предпочита да рапира за серийни убийци, вампири и дори канибализъм.

Първата му записана песен е с рап колектива Козмик Слоп Шоп, част от който е и колегата му пионер в рапа Рикардо „Рик Рок“ Томас. Техният единствен албум, Da Family, е издаден през 1998 г. и се радва на малък хит, наречен „Sinful“, който достигна номер 66 в класацията на Billboard Hot R&B/Hip-Hop Songs и номер 18 в класацията Billboard Hot Rap Songs по същото време.

Въпреки че Козмик Слоп Шоп не просъществува дълго, Биг Лърч все още иска да преследва рап кариерата сериозно. Така той се установява в Лос Анджелис и започва да работи с различни артисти, като Мак Дре, Тоун Капоун и E-40.

Но въпреки че е на ръба на славата, тя все още се оказа неуловима за него. И скоро автомобилна катастрофа ще постави началото на поредица от събития, които ще завършат с трагедия.

Сцена, в която Ханибал Лектър разказва на Кларис как е изял нечий черен дроб с „боб и хубаво кианти“ (вино)

Зловещото убийство на Тиниша Исайс

През 2000 г. Биг Лърч се прибира към вкъщи от партито за 24-ия си рожден ден, когато е блъснат в гръб от пиян шофьор. Той претърпява страшни наранявания, включително счупен врат.

За да облекчи болката, му предписват безброй лекарства – но нито едно не се оказа толкова ефективно, колкото PCP. Наркотикът обаче има и един допълнителен, може би нежелан ефект: ярки халюцинации – които карат Лърч да пише все по-ужасяващи текстове на песните си.

„Халюцинациите му бяха диви; Мълчанието на агнетата, кианти, боб…“, казва водещият на iHeartRadio Джейк Бренан. „Беше надрусан в продължение на седмици, без да яде, все повече и повече губеше ума си – до съдбоносния ден, в който реши, че дяволът е в стомаха на съквартирантката му.“

На 19 април 2002 г. Биг Лърч се събира със своята съквартирантка и други хора, за да пушат PCP. Според рапъра обаче това е последният ясен спомен, който има от събитията тази нощ.

„Започнахме да пушим. Те ми даваха още и още“, казва той в документалния филм „Rhyme & Punishment“. „И следващото нещо, което си спомням, е как се събуждам в затвора с обвинения в убийство.“

Свидетелските показания обаче разкриват, че рапърът е казал на всички да напуснат къщата, с изключение на 21-годишната Тиниша Исайс. След като Исайс и Лърч остават сами, рапърът я напада, пребива я брутално и накрая забива нож в сърцето й, което я довършва.

Но той още не е приключил.

Ужасните престъпления на Биг Лърч

Убийството само по себе си е достатъчно покъртително – но след това рапарът прави нещата още по-отблъскващи: като разпорва гърдите на Исайс, изважда десния й бял дроб и го изяжда. Аутопсията по-късно разкрива също, че има следи от зъби по лицето и други от органите й.

Когато полицията най-накрая залавя Антрон Сингълтън, той тича по улицата гол и окървавен. Той също лае като куче и гледа към небето. Медицински преглед по-късно заключава, че има плът и кръв в стомаха си, които не са негови.

В интервю за телевизия VLAD през 2016 г. обаче рапърът оспори фактите по случая.

Биг Лърч обвинява адвоката си Милтън Граймс – най-известен със защитата на Родни Кинг – във фабрикуване на историята, защото двамата са част от две различни враждуващи улични банди и предполага, че особено гладен питбул е истинският виновник за смъртта на Исайс.

Журито обаче не му вярва и през юни 2003 г. Биг Лърч е признат за виновен в убийство първа степен, изтезания и утежняващи вината обстоятелства, след като пледира невинен поради невменяемост, както съобщава Los Angeles Times. Той е осъден на две последователни доживотни присъди без право на замяна.

Неговият дебютен солов албум, It’s All Bad, е издаден от неговия звукозаписен лейбъл Black Market Records без негово разрешение скоро след като попада в затвора. А текстът на песента „I Did It To You!“ служи като зловещ предвестник на ужасни престъпления:

Джейсън Ворхис, Майкъл Майърс, Фреди Крюгер, Джефри Дамър, Чарлз Менсън и всичките ви приятели – аз ще ви науча, защото убийството е хоби.

Като вампир съм… прясното месо, не мога да го подмина.

Майката на Исайс, Каролин Стинсън, по-късно завежда дело и срещу Black Market Records, твърдейки, че те са предоставили на рапъра наркотици, „за да го насърчат да действа по изключително насилствен начин, за да направят творчеството му по-продаваемо, а него – „гангста рап“ изпълнител.“

Независимо от истината зад действията на Биг Лърч, неговият случай остава една от най-зловещите в историята на хип-хопа.