Стъпканият лъв в релефа Мадарски конник – историята трябва да се учи, очевидно е полезна

В случай, че сте забелязали последните интригуващи опорки и описания, че символиката на Мадарския конник ни показва стъпкан лъв, убит лъв или прегазен лъв, то най-вероятно сте попаднали в мрежата на фалшивите новини, които продължават да се показват от най-различни източници. Казусът по темата се появи веднага след разкриването на следващата монета от 2 български евро.

Гърбът е напълно идентичен с този на монетата от 50 стотинки, които са актуални в момента. Ако сте малко по-любопитни, то лесно ще откриете, че на монетата от 2 лева от 1930 г. (сребърните такива), продължава да стои Мадарския конник и същият продължава да е убит с копие. За да започнем от самото начало и да покажем, че това е поредната измислена пропаганда, нека разкажем и историята.

Резервата Мадара може да се похвали със следи на цивилизация от преди IV хилядолетия пр. Хр. За всички активни потребители от социалната мрежа, напомняме и още един факт, тогава Русия не е съществувала и това е била местност, която е заселена предимно с траки. На входа на въпросната пещера, където е изсечен релефът на Мадарския конник, мнозина смятат, че става въпрос за локация, използвана за различни култове. Самият конник е изсечен на отвесна скала на височина от 23 метра. Бил е близо до Плиска и Преслав и се разгъва на 3.1 метра при основата и 2.6 метра височина.

На Златният български лев, по който въздишат “копейките”, също има “стъпкан лъв”! #Народе???? pic.twitter.com/sybTTv0lqh

— Cliché (@moving_observer) January 31, 2023

Изобразява се конник в естествена големина в ход на дясно, следван от куче, а в краката му е легнал лъв, в обратната посока. Конникът е в ход север-юг, за да позволи мислената съединяваща линия на столиците Плиска и Константинопол. Ако още се чудите защо говорим за лъв и защо същият е газен и стъпкан, нека помогнем малко. Изборът на лъв за символ на България ще се случи няколко хилядолетия по-късно (очевидно) и преди това животното ще бъде свещен символ на Византия.

За онези, които са пропуснали легендарния урок по история, България е била един от най-зловещите противници на Византия и дълго време е създавала бури във византийския двор. Предният десен крак на коня е притиснал лъва към земята, а левият му заден крак се спуска надолу. Орловият поглед ще забележи, че става въпрос за забито копие в гърба на лъва.

След малко по-сериозни анализи ще има историци, които посочват, че са изписани имената на българските кханове Тервел, Крум и Омуртаг. Щом Борис I прокарва християнството в страната, повечето жители започват да отъждествяват този релеф като Свети Георги.

Поради неговата особена рядкост и автентичност, още през 1979 г. този релеф влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. Описван е за първи път от унгарски пътешественик на име Феликс Каниц. До днес няма много информация и кой точно е конникът. Версиите са, че това е тракийски конник, лидер или геро на прабългарите, включително и прабългарско божество, ловуващ конник и тържествуващ владетел (посочва се Крум) Относно името, нека не бързаме да преписваме опорки и на него и да не забравяме, че единствената причина да не се използва тази идея е, че все още не е разгледана цялостната история.

Значението на думата Мадара има няколко аналогии – първата е раннотурски и по смисъла си трябва да означава „герой“. Гръцката дума мадарос посочва, че значението е „плешив“, „гол“, „необрасъл“. Ако дори тази идея се превърне в следващата основа за прекръстване или нови идеологии, напомняме на читателите, че основната идея за използването ѝ е, че точно тази скала няма никаква растителност. С други думи, идеята трябва да е, че се описва гола скала. По друг начин казано – представете си конника на голата скала.

Първите идеи за изображението ще ни насочат към дейността на цар Симеон и неговите сражения около днешна Силистра. Крепостта Мадара се намира до Плиска и е известна като създадена на трудно достъпно място от прабългари, които са искали да останат недокоснати от доброжелателите в миналото. Прабългарската дума идва с друг смисъл – висок скалист. Прабългарите са вярвали, че въпросните крепости се радват на природна и божествена защита.

Семантичен еквивалент на прабългарската дума ще открием и в древната иранска и индо-арийска дума – не бързайте да замесвате и други герои като Хитлер в тази история – индусите използват думата „мандара“, която се преписва на високи върхове като тези в Хималаите, други историци посочват, че става въпрос за планината Мандара в Бихар. Индо-иранският смисъл посочва, че става въпрос за огромна твърда скала.

За да продължим историята на стъпкания и сгазен лъв, който реално е дори убит. Легендата посочва, че в Древен Египет, Асирия и по-късно в Персия, всеки велик владетел, закичал се с достатъчно победи в своята визитка, може да се опише и изобрази, докато сразява лъв. Около VI век започва да се добавя и образа на кучето. То е верният помощник на война.

Преди да се откажем и от факта, че това е български релеф, то нека не забравяме и коментарите на император Лъв VI. Който описва българската кавалерия като въоръжена с меч, броня, лък и копие. Конницата на българите е въоръжена с два вида оръжие, като едно от тях се закача на рамото, най-често копие, докато в ръцете си държат лък. Конете на командирите са облечени в броня в предната част. Копието на конника е било късо и от метален вид. За да продължим легендата, обърнете внимание на копието, което е забито в лъва – късо е, след като ездачът спокойно може да мине и да не бъде засегнат от стърчащия метал.

Какво можем да заключим от всичко представено и защо лъвът е стъпкан. Оказва се, че най-голямата победа в миналото, при това за всички владетели в античността до средновековието, се опитват да победят господаря на хищниците. Той е символа на победата и по някаква причина е използван от Византия, опитвайки се да върне онази стара златна епоха на Римската империя.

Разбира се, ситуацията тук е очевидна, Мадарският конник е победител, следователно извършва това, което повечето господари във времето правят – прегазват най-силния в природата. За съжаление трябва да напомним, че идеологията е малко по-различна, поне в онова време. Лъвът не е символ на България, когато говорим за посочените племена, които по-късно ще сформират най-старата държава в Европа – става въпрос за България, ако дори това е убягнало от учебниците по история. Нещо повече, да не забравяме, че символът на първите български племена е конската опашка.

Това животно, точно колкото е оценявано от Чингис кхан, получава точно толкова внимание и от българите, като единствен символ на свободата, силата, бързината и неговата вярност. Лъвът в миналото ще остане единствено символ на силния противник.

Това е историята, уважаеми читатели, няма никаква друга скрита символика, представени от трети лица, които трудно биха могли да си спомнят историята.