Ерик Смит: Убиец на 13 години

През август 1993 г. насилственото убийство на четиригодишния Дерик Роби смайва малкото градче Савона, Ню Йорк. Но жителите са още по-шокирани, когато научават кой е извършителят: 13-годишно момче на име Ерик Смит.

Как може някой толкова млад да извърши такова брутално престъпление? Смит не само убива Роби, но също така го измъчва и след това изнасилва мъртвото му тяло с пръчка.

След като признава за убийството, Смит казва, че просто не е издържал повече след години на тормоз в училище. Искал е да излее гнева си върху някого и Роби случайно се е оказал нещастната жертва.

Смит е осъден за убийство втора степен и прекарва 28 години зад решетките, преди да бъде освободен през 2022 г. Въпреки че сега е на 42-3 години и се опитва да прекара остатъка от живота си възможно най-нормално, смразяващото убийство, което извършва, когато е едва тийнейджър продължава да го следва, където и да отиде.

Ето неговата история.

Дерик Роби

Бруталното убийство на Дерик Роби

Сутринта на 2 август 1993 г. четиригодишният Дерик Роби целува майка си, казва й: „Обичам те“ и тръгва надолу по улицата, за да отиде на летен лагер в парк близо до дома си в Савона.

Дорийн Роби по-късно казва за предаването „48 Hours“: „Това е първият път, в който оставям Дерик да отиде някъде сам. И беше една пресечка по-надолу, от същата страна на улицата.“

Но бързата и безопасна разходка за младото момче, се оказва смъртоносна – когато 13-годишният Ерик Смит го забелязва. Смит примамва Роби в гората, като му казва, че знае пряк път до парка. И там го нападна.

Той удушава момченцето, хвърля тежки камъни върху него и полива раните му със сок от обяда, който Дорийн внимателно е опаковала за сина си.

След като Роби издъхва, Смит го изнасилва с пръчка, която намира да лежи на земята наблизо. След това бяга от местопрестъплението като оставя тялото в гората само на метри от парка.

Малко след като Роби е убит, избухва гръмотевична буря и Дорийн се втурна към парка, за да прибере сина си. Там обаче тя научава, че той не се е появявал въобще в лагера тази сутрин и съответно веднага звъни в полицията.

На служителите им трябват само няколко часа, за да намерят останките на детето. Те остават шокирани от бруталността на убийството и жителите на малкия град бързо започват да спекулират кой би могъл да извърши такова ужасно нещо.

Но отговорът ще разтърси и най-опитните следователи.

Дерик Роби

Зловещата изповед на „Убиеца с луничките“

В дните след смъртта на Дерик близките на Ерик са разтревожени от поведението му.

Смит разговаря със съседка и приятелка на семейството на име Марлийн Хескел за убийството още същата нощ. „Ерик ме попита какво ще стане, ако се окаже, че дете е убило Роби“, казва Хескел. Твърди се също, че той я е разпитвал и за ДНК доказателства.

Хескел предполага, че Смит вероятно е станал свидетел на ужаса, но е бил заплашен да мълчи. Тя споделя на майка му тези си притеснения и те отвеждат Смит в полицейския участък, за да говорят с разследващите. Въпреки че първоначално отрича каквото и да е участие, малкият в крайна сметка се пречупва и признава: „Съжалявам, мамо. Съжалявам. Аз убих това малко момче.“

Когато новината избухва, гражданите на Савона са шокирани. Те масово предполагат, че непознат, който минава през района, е убил Роби. Малкото момче е обичано от целия град; то дори си спечелва прозвището „неофициалният кмет на Савона“, защото хората често го виждат да седи на велосипеда си и да маха на минувачите.

Сега обаче полицията трябва да определи точно защо убиецът Ерик Смит извършва това ужасяващо престъпление.

Джон Хибш, един от разследващите случая, припомни пред „48 Hours“ колко притеснително е било да го слушаш да говори за убийството. „Той се наслаждаваше напълно на разказа си. Не исках да свършва.“

По подобен начин главният прокурор Джон Тъни отбелязва: „Той можеше просто да убие Дерик, но избира да не спре дотук… Ерик продължава да се гаври с тялото, защото така иска, защото го влече и най-страшното – защото изпитва удоволствие.“

Докато тече разследването, става ясно, че Ерик Смит е бил системно тормозен в продължение на години преди убийството. Смит заявява, че постоянно е бил подиграван заради ушите, очилата, червената коса и ниския си ръст. В крайна сметка момчето иска да излее гнева си върху някого – и Дерик просто се оказва на неподходящото място в неподходящото време.

„Гневът ми изобщо не беше насочен към Дерик“, казва по-късно Смит. „Беше насочено към, всички останали момчета, които се заяждаха с мен. И когато измъчвах и убивах Дерик, виждах тях в главата си.“

Както казва Тъни, „Ерик в ума си не е искал повече да бъде жертвата, а искаше да види какво е усещането да бъдеш насилника.“

Ерик Смит е съден като възрастен за убийството на Дерик Роби

Съд и присъда

Ерик Смит е съден като възрастен през 1993 г. Медиите го наричат „Убиецът с луничките“ и неговият случай е широко следен от цялата страна.

Смит в крайна сметка е осъден за убийство втора степен и получава от 9 години до доживотен затвор. Той е изпратен в център за задържане на непълнолетни, докато навърши 21 години, след което е преместен в затвор за възрастни.

На изслушване за условното му освобождаване през 2004 г. Смит признава, че удушаването на Дерик Роби го е накарало да се почувства добре, защото „вместо аз да бъда нараняван, аз наранявах някой друг“.

Той също така признава, че вероятно щеше да убие отново, ако не беше заловен.

На Смит му е отказано условно освобождаване многократно, но след като излежава 28 години в затвора, той в крайна сметка е освободен през февруари 2022 г. На последното си изслушване за условно освобождаване той казва на комисията, че е сгоден и ще се жени: на учебно посещение на студенти-юристи в затвора годеницата му вдига ръка, за да му зададе няколко въпроса, и така двамата се влюбват.

„Искам да се оженя и да създам семейство“, казва той, според Inside Edition. „Преследвам американската мечта.“

След освобождаването си Ерик Смит се премества в Куинс, Ню Йорк, където се опитва да сбъдне тази мечта въпреки своето минало. „13-годишното дете, което отне живота на Дерик… не е човекът, който стои пред вас“, казва той пред комисията за условно освобождаване на последното си изслушване. „Аз не съм заплаха.“