Често забравяната връзка на Испания с нацистите
Докато върви по озеленена с дървета улица в квартал Побле Сек в Барселона, човек може лесно да пропусне малък бронзов квадрат, вграден в тротоара. Щамповани върху метала на регионалния каталонски език са думите: „Тук живял Франсис Боа Кампо, роден през 1920 г., изпратен в изгнание през 1939 г., депортиран през 1941 г., Маутхаузен, освободен.“
Мемориали на Холокоста като този, който почита испански оцелял от нацистки концентрационен лагер, са част от проект, който започва в Германия, но се разшири през последните няколко години в Европа и Съединените щати.
Тези невзрачни мемориали всъщност крият могъща цел: да направят жертвите на ужасяващото минало видима и постоянна част от съвременния пейзаж.
През октомври сегашното прогресивно правителство на Испания одобри нов закон – наречен Закон за демократичната памет – който признава испанците, които са страдали и умрели от ръцете на нацистите.
Освен други мерки, законът ще създаде преброяване и национална ДНК банка, за да помогне за идентифицирането на хилядите испанци, убити по време на Втората световна война.
Начинът, по който страната се изправя пред това обезпокоително събитие, се развива значително през последните десетилетия, след като тя публично избягваше да споменава историята на испанците, убити в нацистките лагери на Адолф Хитлер, но също и тези на Франсиско Франко, испанският диктатор от периода 1939 до 1975 г.
Новият закон бележи промяна, като на първо време признава, че испанското правителство трябва да играе роля в съживяването на паметта на всички жертвите на тези тъмни години от историята на Испания.
Адолф Хитлер и Франсиско Франко по време на Срещата в Андай
От Гражданската война в Испания до Втората световна война
Държавата претърпява гражданска война от 1936 до 1939 г., поставяйки началото на Втората световна война. Група военни лидери, оглавявани от Франко, се надигат срещу демократично избраното испанско правителство през 1936 г. и след три изпълнени с насилие години тези фашистки бунтовници печелят войната и Франко е поставен като диктатор.
Предаността на Испания към нацистите започва още с гражданската война. Хитлер изпраща самолети от Легион „Кондор“ (съставен от доброволци на Луфтвафе) да бомбардират северния град Герника – събитие, увековечено в известна картина на Пабло Пикасо. През 1937 г. фюрерът също помага за въоръжаването на военния бунт срещу демократичното правителство. Само няколко години по-късно, по време на Втората световна, Франко ще върне услугата като изпрати на Хитлер суровини за производството на военни оръжия.
През пролетта на 1939 г. половин милион бежанци преминават през границата от Испания към Франция, за да избягат от насилието, включително стотици хиляди ветерани, които са се били за демократичното правителство на Испания в гражданската война.
Заловени и затворени в бежански лагери по плажовете в Южна Франция с нищожен достъп до храна и чиста вода, те получават избор: да се върнат в Испания, където ще бъдат посрещнати от жестоката мъст на Франко, или да се бият с нацистите.
Така хиляди се записват като войници или работници за френската армия. Други се присъединяват към Френската съпротива.
Когато Франция пада в ръцете на Адолф през 1940 г., Франко се отрича от испанските бежанци, които смята за предатели. Нацистите депортират между 10 000 и 15 000 от тях в нацистки концентрационни лагери. И убиват около 60%.
„Спънка“ на Антони Росело Роиг
Извеждане на жертвите от Втората световна война от сенките
Докато политиците спорят дали е уместно да се адресира болезненото минало на Испания или така само ще се отворят стари рани, се намесват и граждански групи.
Проектът Stolpersteine (от немски език – спънка), инициатива за обществено изкуство, стартирана от немския художник Гюнтер Демниг (на основната снимка най-горе) през 1992 г., увековечава евреи и други жертви на нацистите, като хора, преследвани заради политическите си възгледи, с т. нар. мемориален „препъни камък“, поставен на тротоара пред последното известно жилище на жертвата.
Като признава нееврейските политически затворници по време на Втората световна война, проектът Stolpersteine циментира партньорството на Испания с нацистите в земята, по която хората ходят, демонстрирайки как една тъмна история може да бъде извадена на бял свят. Първите паметни плочи в страната бяха поставени в малкото градче Навас, на около 1 час северно от Барселона, още през 2015 г.
Проектът се разраства през последните 7 години, за да отбележи паметта на повече от 600 испанци в 96 града, разпръснати из цялата страна.
Тези плочи предизвикват наблюдателите им да помислят кои са били тези жертви и каква може да е тяхната собствена връзка с това минало. Отбелязаните испанци не са известни личности: те са просто хора, които са избягали от Испания през 1939 г. и никога не са се върнали.
Запазване на спомена
Испания сега вижда възхода на Vox, крайнодясна политическа партия. Ако тя спечели на националните избори през 2023 г., най-вероятно ще отмени Закона за демократичната памет и инициативата на правителството за реформиране на историческото образование и картографиране на масови гробове.
Проектът Stolpersteine избягва спора кой е отговорен за запомнянето на миналото на Испания. Придържайки се към обективните факти, всяка плоча съдържа основните подробности за бягството на всеки отделен политически затворник от Испания, пътуването през разкъсвана от война Европа и оцеляването или смъртта в нацистки лагер.
Докато испанци и туристи правят снимки на бронзовите квадрати със златно покритие, които срещат и ги споделят в социалните медии, те започват разговор за това кои са били тези хора, какво ги е мотивирало да напуснат Испания и как са се озовали в лагерите.
Един от хората, разпознат с мемориален камък – Франсис Боа Кампо – е ветеран от испанската гражданска война и оцелял от нацистки лагер. След като се бори с фашизма в две войни, Боа е затворен в концентрационния лагер Маутхаузен в Австрия в продължение на четири години. Докато е там, той работи като асистент във фотографската лаборатория, където краде негативи от нацистите и по-късно ги използва в показанията си на Нюрнбергския процес.
Франсис, който почива през 1951 г., е един от най-известните оцелели от концентрационни лагери в Испания. Неговата история илюстрира борбата срещу фашизма, която той и неговите колеги затворници са водили ежедневно.
Мемориалите Stolpersteine в Испания не само увеличават видимостта на тези до голяма степен неизвестни жертви на нацисткото насилие – те също така ги свързват с жителите и посетителите, които десетилетия по-късно вървят по същите тротоари.
