Силата на перото: Доктор Сюс – бащата на Гринч
„Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много къса, а перото – много остро.“ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои завладяват земи с мощта на своите оръжия и физическа сила, други създават и прекрояват светове само със силата на думите си. Понякога надмощие взима насилието и дори най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче само чакат точния момент, за да възкръснат отново, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всякога. Някои творци са разбрани още приживе от съвременниците си, докато други, изпреварили времето си, впоследствие биват преоткрити. Едни живеят охолен живот, а други – тънат в нищета, някои остро критикуват политиката на държавата си, докато други кротко следват нейния ритъм.
Настоящата поредица от статии ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „перо“.
Той е зелен, мръсен, отблъсващ, свадлив и сърдит. Сякаш сърцето му е изпълнено с омраза, а реално е препълнено с тъга и самота. Той е Гринч. Това, което не може да понася е Коледа и цялата пищност и фалшива радост около празника. Затова един прекрасен ден Гринч решава, че след като той не е щастлив на този празник, никой не трябва да бъде. Планът му е да я открадне, но след като го прави разбира, че Коледа е нещо повече от лъскави светлинки, подаръци под елхата и весели песни. Празникът е в сърцата на хората. Сгрява ги отвътре и ги кара да оценят истински важните неща в живота – семейството, любовта и грижата един към друг. Проглеждането на Гринч за същината на празника е и силното послание на неговия автор -„Коледа винаги ще бъде, докато стоим ръка за ръка“.
Писателят успява да създаде герой, който се превръща в нарицателно за хората, които не харесват Коледа. Но целта му не е била точно такава. Неговият анти-герой реално трябва да напомни на обществото коя е същината на Коледа. Затънали в комерсиализацията на празника, често забравяме за неговите истински важни послания и тук на помощ идва д-р Сюс, който с хумор и провокация се опитва да ни излекува от материалното възприемане на светлия ден.
Истинското му име е Тиодор Сюс Гайзъл и е роден на 2 март 1904 г. в Спрингфийлд, Масачузетс. Майка му – Хенриета работи в пекарна, а баща му – Тиодор държи пивоварна в града. Семейството е с германски корени и когато избухва Първата световна война (1914-1918 г.) малкият Гайзъл и сестра му – Марни, страдат от анти-германското настроение в обществото. Връстниците им са безпощадни в постоянните си подигравки. За да „докаже“ своята лоялност към САЩ, Гайзъл става един от най-успешните продавачи на бисквити на бойскаутите в цялата страна. За да отличи това постижение, президентът Рузвелт дошъл на посещение в града, където трябвало да награди 10-те най-добри бойскаути. Поради административна грешка, обаче били направени само 9 медала. Малкият Гайзел бил десетото по ред дете и за да прикрият грешката си, хората от администрацията на Рузвелт просто го свалили от сцената без да го наградят. Това обаче остава трайна следа върху бъдещия писател и той до края на живота си изпитва ужас от публични изяви и изказвания.
По-късно Гайзъл споделя, че първите му творчески вдъхновения идват от майка му. Тя измисляла на децата си римувани песни, когато ги слагала да спят и това го провокирало да съчинява свои собствени стихчета. Баща му, от друга страна, подкрепял сина си да рисува, тъй като от малък показва заложби. През 1919 г., с налагането на Сухия режим, пивоварната на Теодор трябвало да затвори врати, което се отразило зле на финансовото положение на семейството.
Гайзъл бил прилежен ученик и показвал високи постижения в часовете по литература, затова неговият учител го подкрепил да подаде документи за университета Дартмут Колидж. През 1921 г. той бива приет да следва там. Заради ясно изразеното си чувство за хумор, Гайзел е поканен да списва комикса на университетския хумористичен журнал – „Веселият Джак“, на което той става дори помощник-редактор. Увлечението му към това допълнително занимание оказва негативен ефект върху успеха му и оценките му започват да се понижават. Гайзел дори е хванат да пие алкохол, което е в разрез със забраните на Сухия режим. Това води до дисциплинарно наказания – отнето му е правото да пише и рисува за университетския вестник. Младият писател намира как да заобиколи това правило и започва да публикува материалите си под псевдонима „Сюс“, който впоследствие ще се окаже творческото име, с което той ще остане за поколенията.
След като завършва Дартмут, баща му има големи амбиции за него, той иска да види сина си като уважаван професор по литература и затова го записва в Оксфорд. Желанията на Тиодор обаче са в разрез с това, което Гайзъл иска и за което мечтае. Младежът е нещастен в Окфорд, където се чувства недостатъчно ерудиран. Записките му от онзи период са пълни повече с рисунки, отколкото с истински бележки от лекциите. Само след година в Оксфорт, Гайзъл напуска университета и в продължение на осем месеца обикаля Европа, след което се завръща в САЩ.
На 23-годишна възраст той започва да пише хумористични материали за различни списания, сред които „Джъдж“, „Либерти“ и „Венити Феър“. Първите му хонорари са по 75$ на седмица. Той подписва работите си като „Доктор Теофраст Сюс“, а накрая го съкращава само до „Доктор Сюс“. Част от работата му включва и създаване на рекламни материали. Негова реклама за компания за борба с вредителите му носи национално признание. Този спрей против насекоми, носи на Доктор Сюс и договор за 12 000$ на година.
През 1927 г. Гайзъл се жени за своята университетска любов – Хелън Палмър, която среща в Оксфорд. Именно тя го насърчава да напусне учебното заведение и да се отдаде на кариера, свързана с рисуването. Двамата нямат деца, тъй като Хелън има медицинско заболяване, но остават заедно до края на живота си.
Двамата много обичат да пътуват и по време не едно от тези пътешествия в Европа се ражда и първата му идея за детска книжка. Пътувайки на кораб, който се бори с бурни морски вълни, Доктор Сюс измисля невероятна историята за прибирането на едно момче от училище вкъщи. Този първи опит е отхвърлен от издателите, тъй като макар и забавна, на историята й липсвало морална стойност. Историята е отхвърлена още 27 пъти и Гайзел бил вече готов да се откаже завинаги от това поприще, когато съдбата го сблъсква с негов бивш съученик от колежа Дармут – издателя Майк Маклинток. Майк харесва историята и предлага да я публикува. Така първата детска книга на Доктор Сюс излиза със заглавието „История, която никой не може да победи и да си помисли, че съм я видял на Мълбери Стрийт“. Критиката й дава високи оценки, защото е напълно различна от останалите книги в жанра, издавани по онова време.
По време на Втората световна война (1938-1945 г.), под влияние на глобалните процеси и промени, Гайзел пренасочва работата си към политически карикатури. През този период той рисува над 400 комикса за нюйоркските всекидневници. За да покаже своята вярност към страната, през 1942 г. той дори се записва доброволец в армията. Там е разпределен в информационно-образователния отдел, където работи с режисьора, носител на Оскар, Франк Капра. Гайзел участва в изработването на редица обучителни материали за военните, с което прави първите си стъпки в телевизионната анимация. За своята работа той е награден с орден „Легион за заслуги“. След края на войната, два от пропагандните му филми са превърнати в комерсиални и му носят награди на Академията. Оскар за късометражен документален филм получава за „Хитлер е жив?“, а за най-добър пълнометражен документален филм – „Създадени за смърт“.
По време на войната Хелън следва стъпките на съпруга си и също започва да пише детски истории, някои от които, свързани за патока Доналд. След 1945 г. двамата съпрузи се установяват в Ла Хоя, Калифорния и се отдават напълно на писането на детски книги. В средата на 50-те години излиза материал, в който се критикува нивото на американската детска литература за най-малките, която е окачествена като посредствена. Доктор Сюс решава да приеме предизвикателството и да я направи по-интересна. За този най-ранен етап от развитието на децата има определен списък от думи, които те следва да знаят и с които авторите трябва да се съобразяват. Така през 1957 г. се ражда едно от най-известните му произведения – „Котката в шапката“. Книгата променя коренно начина, по който започват да четат децата. Така книгите за този начален етап на четене започват да се пишат не само като информативни, но и забавни. Историята разказва за брат и сестра и техните приключения с една палава котка. Сюс също така вкарва теми като отговорността, доверието и честността. По-късно книгата е анализирана и от различен ъгъл – като расистка, тъй като котаракът напомнял на афроамерикански персонаж. Заради това противоречие преиздаването й е спряно.
Мишел Обама чете от книжката „Котката в шапката“ на деца във Форт Браг
Петдесетте години носят успех и с появата на друг любим герой от вселената на Сюс – Гринч. Тогава излиза книгата „Как Гринч открадна Коледа!“, която е остра критика към празничния материализъм. След успеха на тези книги, Сюс получава седем доктората, което провокира една негова шега, че вече става Доктор Доктор Сюс. Той печели и няколко почетни медали „Рандолф Калдекот“ за илюстрации на детски книги.
За съжаление, в личен план, животът на писателя е тежък. В продължение на десетилетия, съпругата му – Хелън страда от различни заболявания, сред които полиомиелит и Синдром на Гилен-Баре. Изтощена от постоянното влошаване на здравословното си състояние и различните лечения, на които я подлагат, през 1967 г. тя се самоубива. В предсмъртната си бележка тя се обръща към съпруга си – „Скъпи, какво се случи с нас? Не знам.“ Осем месеца по-късно той се жени повторно – за Одри Стоун Димънд, жената, с която се предполага, че е имал афера по време на брака си. Въпреки тези слухове за неговата изневяра, след смъртта на Хелън, Гайзъл е покрусен и дори казва, че иска да сложи край на собствения си живот.
По-късните му детски произведения започват да съдържат все по-голяма доза политика. В „Книга за битката с маслото“ се засяга твърдата позиция на писателя срещу постоянната война между световните ядрени сили, а в „Лоракс“, се засягат теми, свързани със замърсяването и опазването на околната среда. Последната му книга „О! Местата, които ще посетиш“, става бестселър на Ню Йорк Таймс и до ден днешен е един от най-популярните подаръци при завършване на училище.
Доктор Сюс умира година след като излиза тази последна книга – на 24 септември 1991 г., след тежка борба с рак на гърлото. Той публикува 46 детски книги. Част от тях са адаптирани за киното и телевизията и са любими на поколения деца. В знак на уважение към приноса му към американската литература, рождената му дата – 2 март е обявена за Ден на националното четене в САЩ.
