Оливия Янг създаде своя партизанска армия, изгради Златния триъгълник, получаваше пари от ЦРУ и спеше с най-красивите актриси на Бирма – златен живот в турбулентни времена
Някога Хитлер е искал да бъде художник, но за съжаление променя своята посока и се превръща в един от най-мразените диктатори на света, помогнал за драстичната промяна и катаклизмите, които изпитваме и до днес. Същото можем да кажем и за Гаврило Принцип. Той мечтаел да се запише в сръбската армия и след като му било отказано, побързал да извърши атентат, с което да стартира Първата Световна война. С други думи, никога не подценявайте силата на обикновения човек, който е решил да направи приключения.
Достатъчно е малко лудост и желание, за да се постигне крайният резултат. Оливия Янг е точно такъв специален случай и със сигурност може да се смята за една от много специалните в историята. Тя е отхвърляна много пъти от обществото, защото е хомосексуална и има предпочитания към жени, вместо мъже. За комунистическия Китай ще открием, че това е някакъв бич и наказание, започнало от западното влияние. Те самите никога не могат да приемат идеята, че човек може да изпитва привличане към своя собствен пол, а не към противоположния. Нещо повече, Китай продължава да смята, че хомосексуалността е болест и не приема такива отклонения.
Оливия Янг ще бъде гонена, преследвана и притискана от партията, а и от своите собствени съседи, за да не бъде грешката в системата. Инатът ѝ ще я превърне в един от най-големите военни картели, страховит наркотрафикант и притежател на армия с хиляди лоялни войници, готови да дадат живота си за нея. Ето какво може да постигне една дама с алтернативна сексуалност, когато някой ѝ каже, че нещо не може да бъде направено. В един момент е търсена от ЦРУ, но не за нейното премахване, а за използването ѝ в битката срещу комунизма. Оливия Янг ще успее да види много от този свят, докато на 13 юли 2017 г. житейският ѝ път приключва. Една от най-опасните жени в света си тръгва на 90-годишна възраст.
Историята ѝ се разказва и до днес, но не и в традиционен Китай, където често ще открием, че това име е забранено. Нейното семейство, роднини и близки ще се опитат да съберат мемоарите ѝ, за да разкрият силата на една желязна лейди, която със сигурност е можела да се използва и от самите комунисти, ако не липсваше по-сериозното тесногръдие. Оливия е пример за воденето на Студена война в Азия, но когато разгръща своя потенциал, нейната добра работа ще удари и САЩ, при това с много тежки последствия. Дамата се ражда през 1927 г. в колониална Бирма. Тя е принцеса от фамилията Коканг, но още тогава избира да използва английското си име Оливия.
Кланът Янг има сериозна традиция, датираща от древния Имперски Китай. Те остават изключително верни на династията Минг и след като манджурите печелят своята победа, започва по-сериозна битка за установяването на последния лидер в Китай. Семейството на Оливия бяга на югоизток, за да стигне провинция Юнан. Семейството ѝ е законен владетел на въпросната провинция и признава повече от 135 етнически малцинства. Фамилията иска да премахне всякакъв шанс за излишно напрежение и да успее да се отцепи, позволявайки на пътешественици от Индия, Тайланд, Китай, Бангладеш и Лаос, да се чувстват добре и никой да не упражнява своята власт над тях.
Тя е и най-голямата в семейство от 11 братя и сестри. Янг трябва да се превърне в съблазнителната красавица, която да разшири значително територията на провинцията. От нея се очаква да даде и наследници, но нещата не вървят по план. Тя самата не харесва идеята да бъде гледане в кристален похлупак. Още от малка е по-скоро мъжкарана и предпочита да играе с дървени мечове, отколкото да присъства на префърцунени чаени партита. Един друг недостатък е, че отказва да си бръсне краката. Останалите момчета я наричат „косматката“, но това едва ли е проблем. През следващите години ще започне да изпитва повече чувства към приятелките на братята ѝ, а по-късно и към техните съпруги.
Оливия няма никакво намерение да охлади страстите и често се прехласва повече по оръжия, отколкото по науката, освен ако не говорим за военна история. Един ден ще отиде на училище с револвер и ще започне да стреля по табели, лампи и други малки предмети, за да покаже колко точен мерник е.
Японската окупация също ще причини доста проблеми, след като Янг ще прекара своите години в окупирана Бирма. Нейните родители ще останат без дом, защото някога са подпомагали британците, кланът ѝ ще избяга в друга провинция, а скоро територията, която е била законно нейна, ще стане основа на Китайското Националистическо правителство. Пекин вече е паднал, та бягащите идеолози трябвало да намерят друго място, за да продължат да прокрадват своите идеи.
С пристигането на американски войници в града, един от братята ѝ ще я запише като доброволец в армията. Не е ясно дали е участвала в открити военни действия, но знаем, че Оливия е преминала през военна подготовка. След войната е принудена да се омъжи за мъж от друг близък клан. При опита на младоженеца да прави секс, съпругата за малко не го превръща в евнух и точно по тази причина няма повторен опит.
Твърди се, че грешният Дюан Сао Вен е имал огромен страх от своята любима. Оливия все пак е успяла да забременее от него и ражда единственото си дете – Дуан Жипу. По-забавното е, че използва за вдъхновение американската автомобилна марка Jeep, за да може той да минава отвсякъде – да, това е истинска история.
Като майка, Оливия не може да се смята за най-добрия пример. Само няколко седмици след забременяването ѝ, тя напуска съпруга си и след две години официално ще се разведе. В този период ще приеме да носи своята сива военна униформа и винаги носи любимите си белгийски пистолети на бедрата.
Зачестилите атаки над известни личности от традиционен Китай ще изискват от нея да се разхожда с над 300 военни от армията Коканг. Няма мъж, който да не е готов да жертва живота си за тази дама, особено след като спазва дълга и изискванията на клана, които по никакъв начин не могат да се отровят от комунистически идеологии.
Принцесата-воин е по-добрата версия на Мулан и след като разказахме легендата ѝ, нека сега се обърнем към историята за опиума и превръщането на Оливия в някаква специфична и още по-смъртоносна версия на Пабло Ескобар. През 1949 г. комунистическата партия успява да превземе цял Китай. Националистите на генерал Ли Ми ще се борят с всички сили срещу Народната освободителна армия в Юнанската провинция. В последствие се оттеглят в Мианмар и продължават да водят своята партизанска кампания, използвайки прикритието на международните граници.
Ли Ми познава региона и е показал всички тайни пътеки до Тайланд, без да се натъкнат на патрули. Генералът е използвал всички канали за подсилване на търговията на опиум в Югоизточна Азия, за да подсигури своето военно оръжие.
След войната е ясно, че националистът има нужда от пари, следователно е готов да бори злото с още повече зло. Не случайно е казвано много пъти от генерал Дуан Ийвен:
„Една армия има нужда от оръжие, за да купи оръжие, трябва да има пари. В тези планини само опиумът струва нещо.“
Комунистическата партия не харесва идеята за търговия на опиум и успява да пресече всички канали, но не и тези в провинция Мианмар. Следователно националистите продават своя наркотик на луди пари и печелят двойно и тройно на фона на заформящата се криза. По същото време и ЦРУ – тази новосформирана разузнавателна агенция ще се опитва да открие всякакви начини за разклащането на китайската партия.
Открива Ли Ми и започва да продава оръжие, да доставя нови по-модерни екипировки и да пречи на комунистите по най-различни начини. Намесва се видимо и след активното присъствие на войници от Северна Корея. Хари Трюмън ще позволи стартирането на операция Хартия и ще позволи на ЦРУ да изпраща директно оръжия и провизии за армията на Ли Ми и партизанските отряди на Оливия. Използва се пистата Монг Хсат. Войниците скоро ще получат пушки Гарант, тежко оборудване, гранатомети и ПВО оръдия. Тайван също започва да изпраща помощи на Ли Ми по въздух.
Момчетата на Оливия започват да работят в тандем с армията и да помагат за защитата на златния триъгълник – мястото, където се разменят оръжия и опиум. Самата Оливия ще участва в операция за пренасянето на сериозни количества опиум с мулета. Пътешествието отнема около четири дена. На един от постовете не успява да подкупи един от полицаите и накрая е принудена да го отвлече със себе си. По-късно ще напише писмо на кметството и ще се извини за постъпката си.
Доставките ще продължат, но Оливия ще докара автомобили и ще замени мулетата. Нейните партизани ще се постараят да направят по-сериозни и тайни пътеки, които ще се използват през следващите десетилетия. Продукцията на опиум и продажбата ще скочи около 10-20 пъти и ще достигне тегло от 600 тона на година.
Армията на Ли Ми ще нарасне до 12 хиляди войника, а повечето идват от местни гангстерски банди. През 1951-1952 г. Ли Ми ще направи три последователни инвазии над провинция Юнан. Комунистите също не отстъпват, но при всяко освобождаване на провинцията, именно те ще търпят тежки загуби. При последната им среща, жертвите им ще са над 40 хиляди души.
По това време Бирма вече се е изморила от опитите на Ли Ми за връщането на Китай. Предлагат му да освободи поста си, но той няма намерение да се предаде толкова лесно. Обиден и огорчен от това решение, генералът се оплаква първо на ОН, а след това и на ЦРУ, заявявайки, че оръжията отиват в армията на Оливия, но не и в неговата. Протестите не са взети предвид и Ли е освободен от командването.
Изгубената армия ще се изтегли по-дълбоко в провинцията Шах, а Оливия ще бъде арестувана, докато преминава границата на Тайланд. До нея на шофьорското място ще е Лю Ингхан – бивш съученик и счетоводител на търговията с опиум. Оливия е осъдена на 5 години затвор, докато брат ѝ Едуард Янг ще остане владетел на Коканг. След нейното освобождаване, тя се превръща в противник на новата политическа власт. Това не ѝ пречи толкова и тя ще продължи да поддържа своята търговия с наркотици.
През 1959 г. Едуард абдикира от трона и приема идеята за обединяване на Бирма. По време на огромната чистка и катаклизмите, 32-годишната Оливия официално успява да наследи 1000 главореза, отговарящи за защитата на лорда и местните жители. Войниците я обожават и са готови на всичко за фамилията. Парите никога не са били проблем, а и търговията продължава да печели позиции.
Дамата ще започне да инвестира в злато, хазарт и още много други бизнеси. Бившият владетел е готов да преследва една много голяма страст – Луиза Крег Бенсън. Актрисата на Бирма, както я наричат повечето, печели два пъти конкурса за красота. Има еврейски корени и впечатлява всеки местен, включително Оливия и нейния брат. Бенсън ще се омъжи за Лин Хтин – лидерът на Каренската национална освободителна армия. След неговата смърт ще наследи и 5-та бригада. Бенсън дава сърцето си на Едуард, но живее с него само две години, а в последствие се връща обратно в САЩ и започва да работи като активист за човешките права.
След като освобождението на Китай не може да се случи, а и Оливия не вижда как ще бъде възможно да се постигне нещо подобно, решава да използва средствата си за себе си. Първо ще се опита да плени сърцето на младата актриса Ва Ва Ви Шви – името е автентично. Ва Ва ще се радва на скъпи подаръци, рядък чай, текстилни рокли и бекон – скъпа придобивка в Бирма по това време. Оливия ще добави името ѝ в договора за огромно имение, което е построила в столицата Рангун. Ва Ва остава да живее в същото имение до 2017 г. Никой не казва, че тя се омъжва през 1971 г. и винаги ще отрича, че е имала интимни отношения със своята покровителка.
Слънчевите дни приключват през 1962 г. Генерал Не Вин ще поведе армията на Бирма в опит за преврат и заличаване на етническите малцинства. Забранява се образованието на китайски език, всички китайци трябва да приемат гражданството на Бирма, в противен случай ще изгубят правото си на образование. Всяка една военна организация ще се включи в грозния въргал, но няма да се откаже от идеята за равенство и право на съществуване. Войниците на Оливия също ще участват в тази несправедливост, а Оливия ще бъде арестувана през 1963 г. за опит да свали новата власт. Остава в затвора за още 5 години. Изпратена в затвор Инсейн, който е известен с най-нечовешките условия в света. Някогашната принцеса е била измъчвана и изнасилвана почти всеки ден, но това не я пречупва.
Обстановката в Коканг също се променя. Братът на Оливия – Джими Янг е арестуван, а счетоводителят на Оливия ще получи целия контрол на нарко трафика. Няма да му е необходимо много време, за да стане господар на хероина. Успява да спечели повече, отколкото Оливия някога е фантазирала. Никой не подозира, че комунистите в Бирма са получили оръжие от Пекин и са готови да нахлуят в територията, опитвайки се да спрат трафика. Ловът на вещици е кървав, а разузнаването си е свършило работата, за да се издири всеки един, опитал се да печели пари от търговия на опиум.
Лю Ингхан ще помогне да изкара комунистическата армия на отворена територия и да се сражава срещу редовната армия, но в замяна ще поиска да има всички пътища на Бирма, за да продължи своя трафик. Получава помощ от войниците и дори изпраща наркотици в Тайланд. Така се затваря и прословутия златен триъгълник между Тайланд, Бирма и Лаос. През 70-те години дори Лю ще изпадне от класацията на любимците и ще влезе в затвора до 1980 г. При поредните бунтове, армията ще сгази гражданското неподчинение и страната ще се прекръсти на Мианмар.
Оливия ще излезе от затвора и ще се откаже от своята нарко империя, след това ще остави и оръжието. Последната ѝ роля ще е на миротворец. През март 1989 г. Комунистическата партия на Бирма, която продължава да държи региона Шах, започва да страда от най-различни болести, а и военното напрежение изтощава и двете страни на конфликта. Лю и Оливия са изпратени да преговарят и да сложат край на сраженията. Предложението и на двамата ще е да се запази армията и територията, но с условието, че няма да се напада правителството. Останалите партизански групи получават същите покани. Така местните могат да развият отново своята икономика и да започнат да се движат напред. Не си мислете, че ще се строят заводи, територията е известна единствено и само с производството си на хероин.
През следващите 6 години Мианмар ще увеличи отново своята продукция от 836 тона до 2340 тона. Търговията с оръжие от Китай за Индия също ще носи достатъчно средства, а етническите размирици ще продължат. Няколко десетилетия ще открием, че Златния триъгълни служи като основен източник за доставка на наркотици в САЩ и Европа. Днес тази роля се изземва от Афганистан. Благодарение на тази успешна сделка, повече от 60 хиляди американци умират от свръхдоза. Около 2/3 от тях ще използват други опиати, идващи от Азия.
Оливия ще продължи да живее мирно и спокойно в град Мюс. Тя ще има малка армия, която да я пази, като всички ще я наричат „Чичо Олив“. Дава интервюта и разказва за своите приключения, допълвайки някои исторически факти. Нейното семейство все още поддържа контакти с нея, включително и синът ѝ Жипу. Виждала го е само веднъж, когато е дете.
Роднините на Оливия ще са на мнение, че потискането от страна на нормите, позволява на нея да измисли своя собствена форма на свобода. В едно от последните си интервюта със семейството, Оливия получава извинение от брат си Франсис, който съжалява, че неговото семейство не е могло да разбере голямата дъщеря.
