Скрийте котката си: Безграничният апетит на Чарлз Домъри

Историята е пълна с интригуващи личности, които се противопоставят на традиционните човешки ограничения и благоприличие. За Чарлз Домъри – роден в Полша войник, който служи в пруската и после във френската армия – билетът към световната слава ще се окаже ненаситният му глад.

Домъри има необичайно дори болезнено силен апетит, който с времето само нараства и го кара да яде всякаква налична храна. Именно гладът го кара да пренасочи лоялността си от пруската армия към французите. Твърди се дори, че заради апетита си Домъри изяжда над 174 котки за година, както и по 5 килограма трева дневно, въпреки отвращението му към зеленчуците.

Може би най-шокиращо, според историята, е че докато служи на френски боен кораб, гладникът се опитва да изяде крака на член от екипажа, след крайникът е откъснат от оръдие. Учудващо, въпреки всичките странни неща, които яде, Чарлз остава физически непокътнат и изглежда не търпи никакви вредни ефекти от диетата си.

Ако смятате, че дотук нещата са странни, само почакайте да научите пълната степен на глада и приключенията на Чарлз Домъри.

Войната на първата антифренска коалиция

Животът на Чарлз

Чарлз Домъри е роден през 1778 г. в полско семейство с 9 момчета, които както него самият споделят доста силен апетит. Въпреки необичайния си глад, Чарлз се ражда здраво дете, което ще порастне до над 1,90 на височина и с нормално телосложение. На 13-годишна възраст се присъединява към пруската армия и се бие по време на Войната на първата антифренска коалиция. Междувременно пораства, а паралелно с него – и глада му.

С течение на времето Домъри открива един основен недостатък на пруските войски: техните дажби – за негов огромен ужас войските страдат от недостиг на храна. Дори след като прусаците удвояват порциите му, Чарлз не е доволен – и решава да се присъедини към врага, французите. Там той е посрещнат от френски офицери с пъпеш, който изяжда напълно, включително кората и семките.

За съжаление, гладът му скоро се връща и Домъри остава неудовлетворен, дори след като харчи собствената си заплата, за да си купи още храна, както и изяжда тази за войските.

Това довежда до невъобразимото: твърди се, че когато друга храна му е недостъпна, Чарлз започва да яде котки заедно с няколко килограма трева почти всеки ден. Тази диета служи като трамплин за още по-странни събития.

Трева

Ненаситен глад

Чарлз Домъри, дори и с количество храна, което би се счело за подходящо за млад мъж, се чувства гладен постоянно. Това го кара да направи някои изненадващи и на пръв поглед непостижими кулинарни избора.

Той обича да яде сурово месо, като любимият му деликатес е черният дроб на бик. Но докато служи на френския кораб Оче, той за малко да посегне на друга сурова плът – човешката. Неговите колеги си спомнят, че се налага на сила да откопчат от него крака на моряк, който е бил откъснат от топовен изстрел. В крайна сметка те успяват – и хвърлят откъснатия крайник в морето.

Въпреки гастрономичните подвизи на Домъри, забележително е, че стомахът и здравето му остават непокътнати дори след ядене на сурово месо, различни животни и големи количества трева. Всъщност той никога не е повръщал след преяжданията си, нито пък стомахът му се е разстройвал.

Коте

Плен и глад

През февруари 1799 г. на борда на Оче в Ливърпул, Англия, се случва трагедия – британските сили успяват да пленят кораба, след което Домъри и неговите колеги са изпратени като военнопленници в затворнически лагер близо до града. По време на престоя си в плен Чарлз шокира своите похитителите с ненаситния си апетит и изненадващия избор на храна.

В лагера, разбира се, храната се намира трудно като дажбите за затворниците се определят от държавата, в чиято армия са служили. За Домъри и френцузите дневните порции включват 50 грама хляб, половин килограм зеленчуци и 50 грама масло или 150 грама сирене. Войските също получават дажба бира, разреден ром и понякога чай.

Съвсем очаквано, тези количества се оказват недостатъчни за Чарлз и той посяга към свещи, поне 20 плъха и затворническата котка. Понякога яде и лекарството, останало в лазарета на лагера, и го поема с вода или дажбата си бира.

След като научават за странния избор на храна на пленника, от британската армия решават да удвоят дажбите му. Гладът обаче е нестихващ и дажбите трябва да се удвояват още няколко пъти, докато не достигат десеторен размер. Това събужда интереса на командира на затворници, който отнася въпроса до Комисарите за болните и ранените (Sick and Hurt Commissioners), които са отговорни за цялостното благосъстояние на военнопленниците.

Така Чарлз става обект на медицински експерименти, за да се изпитат границите на неговия глад.

Д-р Дж. Джонстън, член на Комисарите, решава да тества хранителните му способности и една нощ го събужда в 4:00 сутринта и му дава 4 килограма кравешко виме. Малко след това Домъри изяжда 5 килограма сурово говеждо месо и дузина свещи. За обяд отново говеждо месо и свещи, плюс малко бира.

Целият медицински експеримент оставя персонала зашеметен. Може би най-шокиращото обаче е, че Домъри е в добро настроение въпреки кулинарното приключение.

За съжаление какво се е случило с него след това е неизвестно. Всъщност медицинската мистерия около големия му апетит като цяло е неразгадана. Мнозина подозират, че може да е бил болен от полифагия – интензивно желание за ядене, дължащо се на някакво медицинско състояние като анормални нива на кръвна захар.

Но засега можем само да гледаме назад към неконтролируемия апетит на Чарлз Домъри едновременно със съчувствие и любопитство.