Ругатните по света си приличат
„Скалк!“, изругах на келвак. Това е любимият ми език, на който да кълна – няма нищо по-удовлетворяващо от грубите съгласни и императивите на келвашки.
Този цитат е от главния герой в научно-фантастичния роман „The Widening Gyre“ от Майкъл Р. Джонстън. Писатели като Джонстън, които измислят извънземни ругатни, разчитат на интуицията си за това какво звучи обидно, изградена тук, на Земята.
Сега едно ново изследване се пита дали има универсални звукови модели в ругатните. За целта ръководителите му разработват поредица от експерименти и тестове, които включват хора, говорещи различни езици – и действително откриват модели в звученето на псувните от различни краища на света.
Идеята, че самите звуци в обидните думи допринасят за тяхната обидност, нарушава един лингвистичен принцип: че връзката между звученето на една дума и нейното значение е произволна.
Някои езикови експерти смятат, че този принцип е определяща характеристика на езика. Например, трудно е да се посочи нещо прозорчесто в звуците на думата „прозорец“. Тя има напълно различни звуци на други езици – от fenêtre на френски, през شباك („шубак“) на арабски и חלון („шалон“) на иврит.
Въпреки това има случаи, като при т. нар. ономатопеи, където думите наистина звучат като това, което означават (например „бръмченето“ на пчела). По същия начин думата за нос е по-вероятно да съдържа носовия звук „н“ на различни езици, отколкото би се очаквало.
По същия начин някои изследователи твърдят, че псувните имат звуци, които допринасят за тяхната обидност (или по-скоро острота). Философът Ребека Роуч предполага, че „рязкото и грубо звучене на ругатните добавя драматизъм към радостната тръпка от нарушаването на табуто“.
Най-популярната теория е, че експлозивните съгласни звуци – произведени чрез пълно блокиране на въздушния поток в устата, като „п“, „т“ и „к“ – позволяват категоричен израз на гняв или разочарование. Когнитивният учен от САЩ Бенджамин Берген твърди, че завършването на псувня с един от тези звуци е полезно, тъй като те „са точно типът дума, която искате да е кратка и ударна“.
Канадско проучване от 2010 г. сравнява звуците в ругатните на английски с думите в коледните и приспивните песни и установява, че псувните имат по-голям дял експлозивни съгласни и по-малко сонорни звуци – с назален, плъзгащ се характер като „л“ и „у“.
Но това може да е някаква особеност на английския. Понякога можете да намерите съответствие между звук и значение на един език, но не и на други. Например, повече от 1/3 от английските думи, които започват с „gl“, се отнасят до визия или светлина, като „glisten“ и „glow“ (и двете означават „блестя“), но тази връзка се появява случайно и е специфична за английския.
Какво знаем
В проучването, което първо споменахме по-горе, се проучва дали някои звуци в псувните на далечно свързани езици се появяват по-често или по-рядко, отколкото можем да очакваме.
В него се набират хора, които говорят свободно езици от няколко различни езикови семейства: иврит, хинди, унгарски, корейски и руски. Те са помолени да направят всеки свой собствен списък с най-лошите псувни на съответния им език (някои участници намират това за изключително приятно занимание), след което звуците в тези псувни са сравнени с тези в контролни думи.
Не са открити никакви доказателства, че експлозивните съгласни са особено често срещани в псувните. Това предполага, че всяко изобилие от тях в псувни може да бъде ограничено до английския и сродните му езици. Но се установява, че група звуци, наречени „апроксиманти“ (приблизителни съгласни; създават се не с пълно спиране, а само с леко препятствие на въздушния поток, като „л“, „р“ и „у“) рядко се появяват в клетвите в този набор от езици.
След това се провежда експеримент, наречен Sweardar – радар за псувни – в който се създават двойки „чужди“ псевдодуми, които се различават само по един звук, като „yemik“ и „chemik“. Едната дума на всяка двойка съдържа апроксимант, а другият – някакъв контролен звук. Те са предоставени на 215 говорещи различни езици (арабски, китайски, фински, френски, немски и испански), а задачата им е да отгатнат коя от двете псевдодуми е псувня.
Учените решават, че ако думите с апроксиманти са по-малко подходящи за псувни, би имало по-малка вероятност хората да решат, че псевдо-думите с тези букви са псувни, отколкото съответстващите контролни думи. И така и става – резултатите показват, че мнозина смятат чуждите думи без апроксиманти за псувни.
Това кара учените да се запитат дали можете да направят една псувня по-малко обидна, като вплетат други букви в нея. За да проучат тази хипотеза, те се връщат на английския, за да разгледат една специална група смекчени клетви – които представляват един вид дезинфекцирани версии на истински ругатни, образувани чрез промяна на един или повече звуци. Например, промяна на „damn“ на „darn“.
Те тестват дали смекчените форми на английските ругатни имат повече апроксиманти и резултатите им показват, че е така – над 2 пъти повече. И така, част от причината, поради която „frigging“ изглежда по-подходящо за използване в учтива компания, отколкото класиката „fucking“, може да е, защото съдържа звука „g“.
Брюксел, Белгия
Силен език
Ругатните са регламентирани със закон в много страни; някои думи се смятат за толкова обидни, че е забранено да се изричат по телевизията. Но псувните могат да ни бъдат полезни.
Псуването на глас повишават толерантността към болката и физическата кондиция.
Част от това, което придава сила на псувните, са темите табу, за които се отнасят. Обичайните заподозрени включват темата за секса в най-общия смисъл. Въпреки това, изследването предполага, че звуците в ругатните също могат да играят важна роля: резултати показват, че псувните имат универсални звукови модели – поне на нашата планета.
Що се отнася до по-широката вселена, журито е ясно: според „Пътеводител на галактическия стопаджия“ най-грубата дума във Вселената е „Белгия“ – а тя съдържа апроксимантн.
