Родезийският FAL е колекционерско оръжие с висока стойност
Френската FAL автоматична пушка – съкращението идва от „Fusil Automatique Leger“ или просто лека автоматична пушка, може да се смята за елегантно оръжие, допринесло за решаването на редица проблеми. Разработена е от белгиец на име Диедон Сайве, който по-късно я разработва в заводите FN Herstal или просто FN. Това е френският отговор на АК-47 и бързо се предоставя на голяма част от страните в НАТО, като изключваме САЩ, където имат други решения за въоръжаване на армията.
Официално говорим само за страните от западния алианс, но от друга страна ще открием, че повече от 90 страни са получили този френски наказател и са намерили много елегантно приложение в решаването на редица конфликти. Истината е, че въпросното оръжие е с немско потекло и трябва да замени популярния Sturmgewehr 44. По някакви мистични пътища, проектът успява да стигне до британската армия през 1948 г. и компанията FN трябва да разработи други прототипи, с които да се избере по-качествен модел и да се изградят различни разновидности.
Отново откриваме употребата на газов амортисьор, който автоматично да зарежда следващия куршум, а дизайнът позволява бърза и точна стрелба. Историята разказва и още един интересен момент, обвързан с последната защита на дадена територия. Всичко винаги зависи от подготовката на един войник, както и възможностите да се отбранява.
Историите за спартански битки продължават да се разказват и до днес, а някои елементи като мачетето, шотландската мина Claymore и някои други бойни снаряжения ще се похвалят с доста впечатляващи легенди.
По време на Студената война ще открием някои много специални битки като тази между комунисти и анти-комунисти, които винаги са намирали място и време да покажат как новата идеология ще спаси света. Точно тук идва мястото на Родезийския FAL и неговите приложения. До днес това оръжие продължава да се издирва и колекционира от познавачи, търсят се и части, но не просто от всеки FAL, а от родезийския.
Причината е, че въпросното оръжие се боядисва, използва и пренася през някои от най-суровите условия и въпреки бойната слава на АК-47, бойците продължават да го използват и да повишават рейтинга на белгийците, които някога са го произвели. Редно е да посочим и друго присъствие като Heckler & Koch G3. Той също е внасян нелегално в Родезия, когато военното ембарго на ОН работи, но официалните линии не винаги могат да спрат желанието на родезийците да се защитават. Според много анализатори, САЩ и Англия не правят нищо по въпроса, а хвърлят родезийците под автобуса, оставяйки ги да търсят свое собствено решение на проблема.
Дали говорим за провалени дипломатически отношения или невъзможност за действие, това няма как да знаем, но родезийците не се предават толкова лесно и продължават да се сражават, използвайки всичко налично. Малко след загубата на тази страна ще открием, че Зимбабве поставя началото си и никога не повтаря грешките на Родезия, инвестирайки в армия и оръжие. Никой не би могъл да пропусне и факта, че родезийските специални сили дават около 1120 члена за сметка на убитите над 10 хиляди вражески сили.
Причината за загубата е лесна за анализиране – комунистите са подкрепяни от СССР, Китай, Северна Корея, Куба и Мозамбик. Африканския съюз на Зимбабве не може да се смята за подготвен, особено след като страната се тресе от гражданска война и освен съветското влияние, откриваме и конфликти между различни фракции.
Без никаква помощ от запада, Родезия трябва да се оправя сама, но до голяма степен ще открием, че има много симпатизанти, пристигащи от един друг конфликт – Виетнамската война. Те са готови да се отзоват и да използват знанията си, за да помогнат в сражението. САЩ изпраща минимални количества под формата на хуманитарни помощи и отписва конфликта, позициониран като „расова“ война.
Родезия го описва като войната на мултикултурна нация срещу опасностите от колективизма и радикализма. Нейната независимост е обявена през 1965 г. и главоболията започват почти веднага. Оръжията за война пристигат предимно от Южна Африка и Португалия – чисто нови FAL и G3 . Двете страни също не са почитатели на комунизма и неговите радикални мерки, следователно ще подпомогнат съпротивата, за да забавят влиянието на техния праг.
Повечето оръжия пристигат със заличени серийни номера и емблеми на съответната армия, но това няма никакво значение, защото звукът им не може да бъде сбъркан. Родезийците започват да ги боядисват с боя, която наподобява „бебешко ако“ – това е точното описание, а цветовата комбинация е жълто и зелено, останало от авиацията. Избраните цветове добавят прикритие в храстите и се сливат прекрасно с военната униформа. Това е последният символ на съпротивата, който се запазва през годините.
Родезийците премахват и дръжката за пренасяне, която често издава звуци при движение. Добавят гранатомет като бонус и бързо намират приложение при поразяването на по-голям брой противници, както и по-тежка техника.
Една уникална технология, добавена от самите родезийци и разработена от Дъглас Хол и Мартинес Бекер е Halbek. Въпросната технология е добавка към самото дуло на оръжието и се поставя на върха.
Собствениците изчислили, че при запушването на един от отворите и използването на автоматична стрелба, вместо да имаме вдигане на дулото и пропускане на целта, въздухът от изгорелите газове ще дърпа дулото надолу, правейки го изключително безмилостно срещу многоброен противник. Нито един от западните военни експерти не препоръчва на войниците да държат пушката си на пълен автоматик, но Halbek играта се променя значително.
Години наред FAL ще бъде популярен за своите възможности, дори и след като Родезия е заличена от картата и се превръща в част от Зимбабве. Диктатурата на Робърт Мугабе не може да бъде забравена, като той самият ще бъде свален едва през 2017 г. По-важното е, че родезийския FAL се превръща в символ на държавата, а след това се превръща и в една особена разработка. Впрочем точно това оръжие се превръща в един от най-изнасяните продукти.
Слоганът на бившата държава е „Родезия никога не умира“, а това може да се потвърди, след като автоматично оръжие като това, в прилично състояние, може да се оценява на суми от стотици хиляди долари. Експертите смятат, че това е пушка, която може да дочака следващата голяма инвазия и ще работи точно така, както някога е работила.
