Операция „Спешна ярост“ – как американците превзеха Гренада за един ден

В ранните часове на 25 октомври 1983 г. ще открием, че американската армия се мобилизира за най-голямата си военна операция. Подкрепени от въздушните сили, редиците от 75-та рейнджърска бригада, 82-ра въздушна дивизия и 8-военноморски батальон, американските капитани нареждат на целият боен персонал да се разпредели по въздушни и морски машини и да се подготви за едно опасно и много дълго пътешествие.

В други точки на страната ще открием, че частите „Delta Force“ също са подготвени за нападение и ще имат възможност да се возят на новите хеликоптери MH-60 и MH-6. Същата военна техника е претърпяла много горчив старт в бойната си кариера – никой не може да забрави проблемите им в Иран.

Целите се променят няколко пъти по време на полетите на военните, но локацията винаги остава една и съща – Гренада. Именно там живеят стотици американци и още толкова представители на чужди нации, които се смятат за приятелски според американските политици. Проблемът е, че страната продължава да се смята за опасна точка и в момента, в който избухне революцията, повечето дипломати и жители ще трябва да бъдат изведени по най-бързия начин.

Операция „Спешна ярост“ е в ход. ЦРУ и ФБР посочват, че проблемите са неизбежни. Това е една от най-бързите операции и активирането на една от най-големите мисии на САЩ в кратък срок. Роналд Рейган дава зелена светлина и настоява да не остане нито един американец, докато комунистите печелят ценна територия. Мисията на военните е обвързана с обезопасяването на летището, превземането на радио станцията, нападение и опазване на представители на правителството и извеждане на ценните фигури, които могат да станат жертва на комунистите и различните групировки.

Инвазията започва на 25 октомври, но някои специални части вече са изпатили от опита да подсигурят почвата и да чакат по-голямата инвазия. Те нападат по вода, заедно с няколко контролирани въздушни удара, трябва да разузнават локацията и да посочат стратегическите точки за въздушен удар. Някои от тях ще се удавят, защото времето не е много благоприятно за такъв щурм – техните тела никога не са открити. Въпреки опитите на армията да посочи слабости в тази идея, нареждането е да изпълнят сляпа инвазия, без да знаят срещу какво се изправят.

На 25 октомври в 5 часа и 30 минути сутринта, рейнджърите от 75-та дивизия на 1-ви батальон започват да скачат от транспортни C-130 самолети над летището на страната. Посрещнати са от ПВО оръдия ZU-23 и BTR-60. Предоставени са от СССР, а сред битките ще открием, че има подкрепления и от Куба. Американските ВВС са готови да помогнат и веднага отвръщат с огън от AC-130 самолетите, стреляйки с всичко, което имат.

Веднъж на земята, рейнджърите започват сражение и битката се води за всеки метър. Тук печелят тези, които са пристигнали с авиация. Точните удари позволяват на пехотата да използва булдозери и да започне да разчиства летището. Големите машини служат и за прикритие. До 10 часа сутринта, цялото летище е под американски контрол и може да издържи на всяка една контраатака през следващия ден. По време на извеждането на студентите от близките общежития, някои от рейнджърите губят живота си.

Осъзнавайки, че тюлените имат втори шанс да изчистят реномето си, изпращат 4 екипа на борда на хеликоптерите, за да се справят с две отделни мисии. Да подсилят защитата на летището и да превземат радиото, за да могат да спрат психологическите атаки. На летището няма много съпротива и въздушното подкрепление от AH-1 Cobra помага за бързото премахване на последната съпротива. Отрядите, насочили се към радио станцията ще срещнат други проблеми. Съпротивата там е много сериозна, но преди да има радост от спирането на пропагандата, комунистите успяват да съберат достатъчно подкрепление и ще ги изтласкат обратно в океана. Тюлените плуват с двама тежко ранени до база USS Guam.

Delta Force също се включва в операцията и подпомага рейнджърите от 75-ти полк. На борда на специални хеликоптери Task Force 160, трябва да превземат и унищожат комунистическата крепост Форт Рупърт. Втората цел е затворът в планината Ричмънд. Именно там трябва да бъдат позиционирани и политическите затворници. Форт Рупърт се оказва почти елементарна мисия, хеликоптерите изсипват гнева си, а когато пехотата влиза в действие, повечето комунисти се предават или се опитват да избягат.

Затворът се оказва по-костелив орех и отново грешката е на разузнаването. Докато хеликоптерите минават, дремещите под маскировката ПВО-та ще подскажат, че тази среща няма да е толкова лека. Един MH-60 се разбива и няколко човека са ранени – пилотът умира на място. Останалите специални части са отзовани и рейнджърите трябва да продължат битката сами.

Близо до Свети Джордж, тюлените успяват да превземат апартамента на губернатора, но поради засилената активност там, комунистите бързо осъзнават, че нещо се случва и започват да ограждат позицията. Под тежък огън и без никаква радио комуникация, тюлените трябва да напуснат позициите си или да направят някакви чудеса от храброст.

Случва се второто и с помощта на кредитна карта правят обаждане до Форт Браг в Северна Калифорния, а те предават информацията на самолетите, които трябва да извършат точни удари и да отблъснат атаката. Понякога международните разговори могат да помогнат на всички. На следващият ден разузнавачите напускат позицията, която реално няма никаква стратегическа стойност.

Близо до Форт Фредерик ще има сигнал за свален хеликоптер AH-1T Sea Cobra. Капитан Тим Хауърд и неговият втори пилот Джеб Сийгъл са свалени, докато се опитват да помогнат на силите по земята. Хауърд е ранен, но Сийгъл е в безсъзнание, шансовете им за оцеляване са много малки, но Сийгъл успява да се събуди в последния момент и да използва кабела от каската си, за да направи турникет на Хауърд и да спре кървенето му.

Именно той ще го извлече от горящия хеликоптер. Времето е предостатъчно, за да дойде втори хеликоптер за прикритие и спасителен отряд, който да ги изведе от горещата точка. Майор Джон Пат и Джеф Шарвър ще трябва да водят битката до краен предел, докато хеликоптерът им не е толкова повреден, че двигателите спират в открито море. Добрата новина е, че има достатъчно птици наблизо, които да се отзоват и да помогнат.

На финалът ще се изчисли, че операцията е повече от успешна. Американците губят 19 души, още 116 са ранени, а свалените хеликоптери са едва 9. Островът е бил превзет в рамките на ден, а след третия ден вече има събиране на багажа и напускане на позицията. Според общия анализ, цялата операция изобщо не може да се смята за успешна.

Някои войници е трябвало да използват туристически карти, за да се навигират, други са открили разминавания в основните координати. Въпреки тези проблеми, можем да открием, че войниците са доволни от своята работа. Дори и без особена подготовка, американците успяват да превземат острова с минимален брой жертви. Те също можели да бъдат избегнати, но краткият срок е ключов. ОН ще побърза да осъди тази акция, но Рейгън е категоричен в решението си – гласувано с цели 109 гласа за и само 9 против. Щом го питат как се е почувствал от осъждането на останалите лидери, Рейгън отговаря:

„Не успяха да ми развалят закуската.“

Гренада остава демократична държава и до днес.